Орлин Орлинов - в бой с ръждата в живота

Илия Борисов

На хубав ден - 7 ноември 1931 г., в София, в семейството на популярния писател и драматург Орлин Василев, е роден един от най-възторжените поети през втората половина на ХХ век Орлин Орлинов. Той изпълни заръката на своята майка баба Кунка - остана верен "на своя ден рожден". С изящното си и омайно слово, с блясъка и силата на думите, реди цели десетилетия хубава и завладяваща поезия. От 1950 г., когато в списание "Септември" се появява първото му стихотворение, той е издал десетки поетични книги - стихотворения и поеми. Написал е и завладяващи поетични очерци и репортажи, сътворил е богата публицистика. Като истински боец в литературата и живота (завършил е Школата за запасни офицери във Велико Търново), Орлин безстрашно воюва за правдата и свободата и за волния човешки дух. Мощният му глас и неспокойната му душа се усещат във всеки стих в тънките и по-обемисти творби със заглавия: "Войнишко сърце", "Стихове", "По неписан закон", "Проверка", "Небеса", "Магьосникът", "Черешова земя", "Героят на моето време", "Попътен вятър", "Целувка с клюн", "Защо сме в шинели", "Антрацитни дяволи", "Ода за СССР"... Колкото и да се опитват да я отричат и осмиват нашите талибани, тази творба е неговото голямо завоевание и връх в поезията ни за времето, в което живяхме. Тя бе печатана не само у нас, но и в Съветския съюз, и в други страни в стотици хиляди екземпляри. През 1950 г. поемата му "Китай - това сте вие" излиза в 5-милионен тираж.

Сроден кръвно с Враца и Врачанския край, Орлин Орлинов свързва творчеството си и с хората от Северозапада. Като журналист във в. "Отечествен зов" (1959-1962 г.), буквално всеки ден бе на път - по села и градове, на строителните обекти и в кооперативните поля. Тук се роди книгата му "Първа атомна", поемата "Монтажници", много стихове и белетристични творби. Той изпя незабравими стихове за обичаната от него Враца, като същевременно влизаше в бой с ръждата в живота. В едно свое стихотворение той се пита: 

Как си жива, душа, подир толкоз крушения,

с вяра, дето крило на пчела я крепи,

подир лозунги, маршове, лъжи, заблуждения,

дето шепнат коварно: умри и заспи...

Въпреки омразата и забравата, подозрителността и жестокостта, Орлиновата поезия ще живее в големия храм на духовността ни.