Понякога една концертна обиколка е поредица от дати. Понякога обаче тя носи цяла биография - на град, на театър, на култура, оцеляла въпреки разрухата. Именно такава история пристига това лято в България с Филхармоничния оркестър "Джузепе Верди" под диригентството на маестро Гуидо Манкузи.
Италианският ансамбъл ще премине от 7 до 12 август през шест български сцени: 7 август - Стара Загора, Летен театър; 8 август - Велико Търново, Царевец; 9 август - Варна, Летен театър; 10 август - Бургас, Летен театър; 11 август - Пловдив, Античен театър, 12 август - София, зала "България", научи ДУМА от Елица Пенова.
Програмата звучи като история на италианската опера - "Травиата", "Риголето", "Аида". Но зад нотите стои и съдбата на Театър "Джузепе Верди", сцена, която Южна Италия нарича "театъра, върнал душата на Салерно".
Построен през 1872 г. по модел на легендарния "Сан Карло" в Неапол, театърът е бил замислен не просто като място за спектакли, а като архитектурно доказателство, че и югът на Италия може да диша с културното самочувствие на Милано и Венеция. Любопитно е, че салонът му и до днес пази рядка оригинална дървена конструкция, истинско чудо за театралната архитектура на XIX век. А огромната завеса, изрисувана с прогонването на сарацините от Салерно, някога е била смятана за една от най-красивите в Италия.
Земетресението в Ирпиния през 1980 г. разкъсва не само сгради, а и самочувствието на Южна Италия. Театърът остава затворен почти 14 години - с напукани стени, пропаднал покрив и унищожени фрески. В Салерно тогава казват, че градът е загубил гласа си.
Когато през 1994 г. "Верди" отваря отново, това не е само реставрация, а е културно възкресение. Три години по-късно се ражда и филхармоничният оркестър, който това лято тръгва към България.
"Страстта ни движи", обича да казва нашият режисьор Даниел Орен. А страстта е именно "печелещата тайна" на Верди, способна да спечели ентусиастите, но и да разшири публиката си до нови зрители и нови поколения", споделя Винченцо Наполи, кмет на Салерно.
"Да представим Верди в България е естествено, вашата публика разбира тази музика не само интелектуално, а емоционално. Отвъд нотите стои човечността. Верди говори за любов, свобода, достойнство, саможертва. Това не са стари сюжети - това сме ние. Ако публиката си тръгне само с мисълта, че е чула красиви арии, значи не сме стигнали достатъчно далеч", казва маестро Гуидо Манкузи и признава, че най-много очаква концертите на открито: "Там музиката диша различно. Нощта, въздухът, архитектурата около сцената - всичко започва да участва в спектакъла. В такива моменти операта престава да бъде музей и отново става жива."
Може би именно затова това турне изглежда толкова необичайно. Защото не пристига просто оркестър. Пристига една възстановена култура, която носи белезите на собственото си оцеляване.

