Оригиналите на "Лоранъ"

Галерия "Лоранъ" изкушава от днес ценителите на изкуството с поредната стилна експозиция - "Лоранъ Оригиналите". Новите произведения от колекцията на галерията са създадени от плеяда изтъкнати автори. Повечето творби са работени в средата на ХХ в. и носят патината и духа на една отминала епоха, свързана с най-добрите традиции в автентичното ни национално изкуство, отбелязва Лаврен Петров.
Хронологическата разходка из експозицията ни отвежда първо при големия художник Борис Денев. През далечната 1928 г. той рисува "Поточе". Тривиален на пръв поглед сюжет - характерен за по-малки като мащаб творби на автора. Бързата вода струи из гъста растителност. Забележителната живописна моделировка, съчетана с фино боравене със зелената гама, веднага грабва зрителя. Колоритът и фактурата са в тон с популярните по това време европейски стилове символизъм и сецесион.

Борис Денев, "Поточе", 1928 г.

Друг от колосите на националното ни изкуство - Атанас Михов, е представен с пастелната и не толкова динамична живопис в "На чешмата, Балчик", 1939 г. Верен на себе си, Михов запечатва за поколенията тихата раздумка на две помакини, които използват краткото откъсване от дома за общуване. Някъде по същото време друг забележителен български художник - Васил Евтимов, създава своята "Дама на прозореца". Заедно с темите селски бит, народни обичаи и предания, характерна за Евтимов е и интерпретацията на градския живот. Тук срещаме образа на вглъбена млада дама, която сякаш "не чува" шума през отворения прозорец. Творба, достойна за всяка европейска галерия. Като "малък бисер" в експозицията може да определим "Княжево", 40-те г. на ХХ в., от Данаил Дечев, ярък талант без академична школовка. Работена на пленер - на един дъх, камерната творба е любовен цветен разказ за прекрасна и тиха покрайнина на големия град от средата на миналия век.
Двайсет години по-късно, с подобен патос и неподражаем стил, Пенчо Балкански ни потапя в атмосферата край морския бряг с очарованието на вечерната разходка по една от созополските улици в "Созопол - вечер" от 1961 г. Петко Задгорски четири години по-късно е съвсем различен като маниер и цвят в забележителната си "Бургаската гара", 1965 г. Най-внушителна със своите размери и пластическо внушение е картината "Триградското ждрело" от Борис Данков, 60-те г. на ХХ в. Видинският художник Владимир Мански е представен в експозицията с три картини. "Пазар капия, Видин", 1965 г., е знакова за автора. Както като живописна моделировка, така и като документ на времето. Забулената от розова мъгла "Нотр-Дам, Париж", 1971 г., носи особените емоции на големия град и неговата история. "Търново", 1980 г., е характерен сюжет от периода, разкриващ богатия архитектурен ансамбъл на старата ни столица.
Уверени сме, че софийската публика ще ни посети на "Оборище" 16, за да подкрепи усилията да представяме качествените оригинали в българското изкуство, подчертават от галерията.