09 Април 2020четвъртък16:29 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

На фокус

Организираният хаос в поземлената реформа

След 30 години експерименти сега внасяме над 80% традиционни за страната ни плодове и зеленчуци

/ брой: 36

visibility 980

Проф. Методи Теохаров,
председател на Българско почвоведско дружество

В епохата на глобално затопляне, хищническо използване на природните ресурси и свръхпроизводство на развитите страни, населението на земята прогресивно изпитва недостиг на храни, вода, чист въздух и енергия. Нарушавайки естествения ход на природата и натоварвайки почвените и поземлени ресурси, населението през последните 20-30 години консумира повече храна и други продукти, отколкото произвежда. Нарастващото население, което до 2025 година ще достигне 8 млрд. души, ще продължи да бъде основният фактор за увеличеното търсене на храна. Днес световното потребление значително надхвърля производството и светът за първи път е изправен пред продоволствена, икономическа и мигрантска криза. 

Досега в нашата страна управлението на почвените и поземлени ресурси винаги е било

политически въпрос 

пряко свързан с административните порядки на МЗХГ. Именно под ръководството на МЗХГ бяха извършени поземлената и аграрната реформа. Почвената наука винаги се е стремяла със свои кадри и разработки да подпомага тези реформи и процеси, като е давала конкретни предложения, препоръки и съвети за успешното прилагане на управленски, технологични и законодателни решения. Въпреки това, единици са факторите в държавата, които се вслушват в нея.

В началото на промените учени аграрикономисти и почвоведи проведоха проучвания за начина на възстановяване на земята, т.е. дали да бъде в реални или идеални граници. Установи се, че 90% от собствениците желаят тя да бъде възстановена в идеални граници. Резултатите бяха оповестени навреме сред широката общественост от проф. В. Мишев и неговия екип. Въпреки това през 1991 г. бе приет закон за собствеността и ползването на земеделските земи и на базата на него земята бе възстановена в реални граници. Известно е, че така не постъпи нито една страна от Централна и Източна Европа. Това бе голяма грешка, която и днес продължава да забавя развитието на българското земеделие и аграрната ни икономика. 

Твърде непоследователни административни и законодателни решения бяха взети без съгласуване с науката относно изграждането на институционални организации за управлението на почвените и поземлените ресурси. В началото на промените бе създадена Национална почвена служба по американски модел, която впоследствие бе трансформирана в Изпълнителна агенция за почвени ресурси. Същата бе закрита през 2011 г. с Постановление № 178, а дейностите й бяха прехвърлени към Института по почвознание "Н.Пушкаров" с решение да бъде изградена нова структура и обезпечена с необходимите кадри. Такава структура не бе създадена. Напротив, кадрите последователно бяха съкращавани и пенсионирани. На практика не се изпълняват редица закони, свързани с управлението на почвите и земята.

Какво предложи почвената наука и научната общност още в началото на промените, за да се реши комплексно и интегрирано този въпрос и да не се извърши по този необясним начин? Екип под ръководството на проф. Т.Бояджиев препоръча да се създаде Държавна агенция за земята, която да обхване всички дейности на управление на почвените и поземлени ресурси, които в момента се изпълняват от различни институции и структури и липсва необходимата координация и съгласуваност. Тази идея неколкократно е предлагана през тези близо 30 години и се поддържа, вкл. и от учени от други научни организации. 

По-нататък науката, в лицето на проф. Т. Пандов (впоследствие Министър на МЗХГ), подкрепи и предложи френския модел за стопанисване и управление на почвените и поземлени ресурси и изграждане на кооперативи (сдружения) в земеделието, чиято дейност във Франция се ръководи от Национална асоциация за земеделско развитие и Дружества за земеустройство и земеделско настаняване. Асоциацията осъществява връзката между държавната власт и земеделските кооперации при разработване на основните елементи на националната земеделска политика.

За съжаление и френският модел не получи необходимото одобрение. Науката и чуждият опит не бяха използвани ефективно и последствията от това продължават да влияят негативно върху развитието на българското земеделие. Голямото раздробяване на земята стана печален факт, а Агенцията по кадастър отчете, че земята е разпокъсана на 19,5 млн. поземлени имоти с 2 млн. собственици, от които 700 хил. активно се занимават със земеделие. Малко по-късно земеделският министър Нихат Кабил отчете, че в районните съдилища са заведени над 340 хил. искови молби, които се придвижват в различните етажи на съдебната система. Конституционният съдия Г. Марков, сега народен представител заяви, че те са 500 хил. Тези решения и процеси поставиха началото на организирания хаос в поземлената и аграрна реформа в страната. 

За зла участ, през 1992 г. бе приет от правителството на Ф. Димитров Закон за ликвидационните съвети, който не е прилаган в

нито една страна в света 

Чрез него бяха закрити земеделските стопанства. Те не можаха да прераснат в сдружения и собствениците да станат акционери чрез земята си и материално-техническата и производствена база, каквото бе предложението на редица учени и каквото решение взеха всички страни от Централна и Източна Европа. През 1999 г. НС отмени член 5, ал.1 и 2 от ЗАЗ, приет през 1996 г. Вместо фермерско, фамилно, органично (биологично) земеделие, чрез което може да се запази и повиши органичният въглерод в почвата, респ. почвеното плодородие, мащабни размери придоби едрото, арендаторско монокултурно и интензивно земеделие, което, без да прилага агроекологични подходи в производството, изнася почвеното органично вещество в реките и моретата. Същевременно промените в чл.5 на ЗАЗ ускориха необратимо разрушителните процеси в българското село и предизвикаха демографска криза.

Въпреки усилията на учените и огромната работа, Закон за комасация не бе приет, защото много по-рано, в периода 1997-2001 г. от правителството на Иван Костов беше въведен и използван неолибералният подход на земеползване, който на практика не защитава дребните и средните собственици и земеползватели и не опазва почвеното плодородие. Този подход позволи да се окрупнява, стопанисва и купува в неограничен размер земя. 

Последствията от този акт 

са значими, непредвидими и в определена степен необратими, поради следните факти: 

1. Развитие на процеси на дуализъм в земеделието - свръхконцентрация на земя и свръхфинансиране на малък брой земеделски производители или свръхразпокъсаност и малко земя в голям брой производители. Данните показват, че 2,4% от общия брой стопанства и фермери владеят 81,2% от земята; 

2. Ускорено развитие на демографските процеси, водещи до унищожаване на българското село; 

3. Развитие на монокултурното земеделие; 

4. Развитие на спекулативните процеси при покупко-продажба на земя; 

5. Унищожаване на хидромелиоративните и напоителни системи; 

6. Протичане на процеси на дехумификация и деградация и понижаване на почвеното плодородие; 7. Непоправимо влошени поземлени отношения. Поради тези неправилни решения, в момента се обработва едва 60% от използваната земя. 

Вместо закон, МЗХГ много по-късно, през 2014 г., разработи Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България през периода 2014-2020 г., която така и не заработи. Страхът на законодателите и политиците да не се засегнат интересите на крупните арендатори и собственици е учудващо голям. 

От научно-технологично естество почвената наука винаги е предлагала конкретни решения, свързани с повишаване на почвеното плодородие и опазване на земята. Последователно две ръководства на Почвения институт за периода 2008-2011 г. и 2015-2018 г. препоръчват на МЗХГ провеждане на агрохимически мониторинг на земеделските земи, но 

засега чуваемост няма 

Въпреки че на практика растениевъдството се развива добре и се наблюдава ръст в производството на слънчогледа и относително на пшеницата, страната ни продължава да се утвърждава като суровинен придатък на Европа. Неправилните решения са причина вносът на зеленчуци и плодове, традиционни за България, да надхвърли 80%. Така трайно се нарушава не само валутният баланс на селскостопанското производство, но и агроекологичният баланс на почвите и земята. 

През годините изпълнителната власт се дистанцира от аграрната наука, респ. от почвената, а прилагането на несвойствени реформи породиха съмнение и недоверие от двете страни. Спрямо науката бяха приемани и изпълнявани определено незаслужено и необяснимо доста ирационални решения от МЗХГ и МС. Това се отрази сериозно и на българското земеделие. Науката е призвана да прави експерименти в полза на обществото, пагубно е за него, когато то прави експерименти с науката. 

Последствията от ирационалните решения и управлението им през последните 30 години ощетиха аграрната ни икономика и се отразиха сериозно върху ръста и името на българското земеделие, на социалното и жизненото равнище на хората. Настъпиха необратими демографски процеси в страната. Пазарът на наши селскостопански продукти изпадна в изолация от международните пазари. Непродуктивните решения не бяха поправени с разработения закон, касаещ поземлените отношения и Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието за периода 2014-2020 г., където проблемите за почвените и поземлени ресурси отсъстват. Те не бяха пропуснати обаче в Доклада на ЕК по земеделие и развитие на селските райони и в Резолюцията на ЕП, където България е посочена на първо място като лош пример в управлението на почвените и поземлени ресурси. 

Приетите правителствени и законодателни решения, касаещи управлението и опазването на почвените и поземлени ресурси, се нуждаят от сериозна ревизия, допълнение и усъвършенстване. Необходимо е разработеният от МЗХГ и неприет все още от Парламента Закон за поземлените отношения, който запазва статуквото и не защитава дребните и средни собственици на земя, да се подложи на широко обсъждане с участието на представители на аграрната наука, селското стопанство и обществените организации. 

Борисов разпореди Мавродиев да бъде уволнен от ББР

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 68

Има достатъчно агнешко за Великден

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 68

Испания е близо до овладяване на епидемията

автор:Дума

visibility 116

Борис Джонсън е клинично стабилен

автор:Дума

visibility 241

Байдън ще се изправи срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 265

Из архивите на ЦРУ за България

автор:Христо Георгиев

visibility 1176

/ брой: 68

Изповед на лошия закон

автор:Владимир Георгиев

visibility 306

/ брой: 68

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ