Орбан като обран

Виктор Орбан разреши създаването на гигантска проправителствена медийна империя, в която влязоха 500 национални и регионални издания. 

Орбан несъмнено е един от ценностните полюси на Европа. Той е бащата на антибрюкселската политика - с отстояването на националната идентичност, християнството и традиционното семейство. Мнозина го свързват с дързостта му да поведе мигрантската война срещу еврократите, в която той се оказа победител - в страната му няма убити унгарци от ислямисти, за разлика от други, уж далеч по-цивилизационно напреднали държави. Но той също пребори монополите и намали цената на комуналните услуги с 25%, въведе безплатен транспорт за пенсионерите, спаси 300 000 семейства от загуба на жилищата, повиши дела на унгарските банки до 60%, семейната му политика увеличи браковете в страната с 46% и стимулира раждаемостта с щедри помощи. Не случайно е избиран 4 пъти за премиер.

Несъмнено медиите си имаме трески за дялане. Често виждаме отделното дърво, но не и цялата гора. Подвластни сме на субективност, емоции, влияние, клиентелизъм, че и задкулисие. Държим повече на хляба, отколкото на истината. Често при нас нарцисът е по-силен от журналиста. И все пак Орбан стъпва накриво с желанието да сложи ръка върху медийното пространство. Да, за разлика от повечето евролидери, той е бил борец за демокрация в страната си и вероятно сега е решил, че това му дава право да действа така. Само че това самозаблудено стъпване накриво може да го доведе и до травма. И не защото сега из Европа ще завалят критики, просто с такава силна политика той нямаше нужда от подобна медийна патерица. А без свобода на критиките рискува да затъне в мания за безпогрешност, самозадоволство, спад на рейтинг, че и срив по нанадолнището. Орбан не рискува ли да стане обран от империята и успеха си?