Опрощават половината от гръцкия дълг

Банките са се споразумели с еврозоната да приемат 50% загуба по гръцкия дълг, след трудните преговори в Брюксел. Новината беше огласена от френския президент Никола Саркози на пресконференция след приключването на преговорите, които продължиха почти 10 часа. В пресконференцията участваха и германският канцлер Ангела Меркел, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и президентът на Еврозоната Херман ван Ромпой.

Лидерите искат до 2020 г. Гърция да е намалила обществения си дефицит до 120 процента. Това е много, но все пак е значително по-поносимо от сега. Договорено е тежестта да бъде понесена от тези, които са спечелили от даването на заеми.

Ето кои са ключовите мерки, договорени на срещата:

Банките и частните инвеститори се съгласиха да приемат 50% загуба по гръцкия дълг, което се очаква да намали със 100 милиарда евро дълговото бреме на страната, възлизащо на 350 милиарда евро.

Според споразумението дълговото бреме ще намалее от 160% от БВП сега на 120% през 2020 г. За да постигнат тази цел, Гърция и частните инвеститори ще трябва да се договорят за доброволна размяна на ценни книжа.

Държавите членки на еврозоната обещаха да осигурят гаранции в размер на 30 милиарда евро, за да подкрепят размяната на ценни книжа. Освен това лидерите на еврозоната се договориха за нова спасителна помощ на стойност 100 милиарда евро до 2014 г. за Гърция. Споразумението замени постигнатата на срещата на върха през юли сделка, когато държавите членки на еврозоната предложиха помощ от 109 милиарда евро и банките се съгласиха да опростят 21% от гръцкия дълг.

Лидерите на ЕС се договориха да задължат банките да заздравят капиталовите си буфери, така че да могат да поемат загубите по гръцкия дълг. В комюнике те обявиха "обхватно споразумение" за банките за увеличаване на основния им капитал (Tier 1) до 9,0% до 30 юни 2012 г. Според Европейския банков орган това ще изисква допълнителни 106 милиарда евро за 70 банки.

В комюнике лидерите на ЕС заявиха, че банките трябва на първо място да опитат да наберат средства чрез "частни капиталови източници". Докато се постигне тази цел, "банките трябва да бъдат подложени на ограничения за изплащането на дивиденти и бонуси", се казва още в комюникето. В документа се посочва, че правителствата трябва да предоставят помощ, ако е необходимо. Но ако подобна помощ е невъзможна сред държавите от еврозоната, парите може да дойдат от Европейския фонд за финансова стабилност.

Размерът на Европейския фонд за финансова стабилност, основното оръжие на еврозоната за предотвратяване на разпространението на дълговата криза, ще бъде увеличен от 440 милиарда евро до 1 трилион евро.

Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен пък ще получи нови правомощия, свързани с управлението на еврото, съобщи председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. "Възнамерявам да натоваря Оли Рен с допълнителни правомощия, той ще стане заместник-председател на Комисията за икономическите и валутните въпроси и еврото", заяви Барозу пред Европейския парламент в Страсбург няколко часа след края на срещата на върха на ЕС, посветена на дълговата криза.

"Еврокомисар, натоварен специално с еврото, показва, че искаме управлението на еврото да се осъществява в рамките на общността, в рамките на европейските институции", допълни председателят на ЕК. "Това е важно по същността си, но също и от символична гледна точка, а символите са важни", каза още Барозу.

Разширяването на правомощията на Рен може да е прелюдия към създаването на поста министър на финансите на еврозоната, искан от някои европейски лидери.