Опозицията в Сърбия опитва да се обедини

Предизборната кампания в Сърбия за извънредните парламентарни избори, които ще се състоят на 24 април, започна да се развихря, но все още не е известно как опозицията ще излезе на тях - обединена, както много се иска на лидера на най-голямата опозиционна партия - Демократическата (ДП), Боян Пайтич, или разединена и фрагментирана, каквато е и в момента.
На 19 януари т.г. в седалището на ДП в Белград се събраха представители на повече от 15 опозиционни парламентарни и извънпарламентарни партии с цел сформирането на голяма опозиционна и анти-Вучичева коалиция. На продължилата повече от два часа и половина среща за първи път от много години на една маса седнаха заедно старите съпартийци Борис Тадич (бивш сръбски президент и лидер на ДП, а понастоящем председател на опозиционната Социалдемократическа партия - СДП), Зоран Живкович - лидер на "Нова партия" (НП). Дойде също бившият съпартиец на Тадич и Пайтич и вечен опозиционер Чедомир Йованович, който все още е председател на Либералдемократическата партия (ЛДП), заедно с представители от партията на неговия събрат от Войводина Ненад Чанак, Сюлейман Углянин от Партията на демократичното действие в Санджак (СДА), ръководителите на "Движение за промяна" и "Заедно за Сърбия" Янко Веселинович и Душан Петрович (също бивш съпартиец на Тадич, Пайтич и компания). Присъстваха и представителите на някои регионални партии.
Преди срещата е имало и разговори между Пайтич и бившия министър на икономиката в първия кабинет на Вучич, а сега върл опозиционер и председател на Движението "Доста" Саша Радулович.
След срещата Пайтич заяви, че "опозицията е много близо до постигането на консенсус за общи изборни листи", но все пак въпросът е отложен за дискусия за следващата среща, която се проточва вече повече от 10 дни. Все пак беше отбелязан и един съществен напредък - договорено е никоя от присъстващите на срещата политически сили да не влиза в коалиция и да не подкрепя кандидатите на СНС.
По отношение на управляващите от СНС и техните коалиционни партньори от Движението на социалистите (ПС) с лидер настоящия министър на труда и социалната политика Александър Вулин, Движението "Силата на Сърбия", водено от Драгомир Карич, "войводите", предвождани от политическия динозавър Вук Драшкович и пр., изглежда, че няма да има изненади и заедно ще излязат като общ блок на изборите.
От останалите настоящи участници като важен елемент на предизборни коалиции трябва да бъде спомената срещата на Вучич с Расим Ляич - настоящ вицепремиер и лидер на Санджачката демократическа партия (ДПС), след което на нарочна пресконференция Ляич и Вучич обявиха, че ще излязат заедно на изборите като коалиционни партньори.
Сръбската социалистическа партия (СПС) с председател Ивица Дачич, както и през последните десетина години, ще излезе на изборите сама и с поддръжката на двама значително по-малки коалиционни партньори - Партията на обединените пенсионери на Сърбия, водена от Милан Кръкобабич, и регионалната партия "Единна Сърбия" с председател кмета на градчето Ягодина Драган Маркович. СПС на последните избори се утвърди като втората политическа сила в Сърбия, но след срещата на Вучич и Ляич Дачич може да си направи един важен извод - във властта може и без СПС, а също така социалистите може и да не участват в предизборните коалиции на властимащите, без значение, че понастоящем са част от тях. Съвсем предварителни оценки дават на СПС подкрепата от около 10,5-11%.
Проруската националистическа опозиция в Сърбия ще излезе на изборите в две колони. В едната ще са останките от Демократическата партия на Сърбия, водена в миналото от Воислав Кощуница, Движението "Двери", Народната партия, а в другата колона ще е Сръбската радикална партия (СРС) с лидер завърналия се от Хага Воислав Шешел. Безспорно след завръщането му СРС преживява период на прераждане и няма да е чудно, ако партията вземе 5-6% на изборите и се завърне в сръбския парламент. Шешел вече ясно обяви, че е готов за коалиции с всички партии и движения, които са против членството на Сърбия в ЕС, а за НАТО дума да не става.
Още със започването на преговорите, инициирани от ДП, определени анализатори започнаха да се връщат 15 години назад и да сънуват за възраждането на ДОС - опозицията против режима на Милошевич, и как 24 април 2016 г. ще бъде еквивалент на 5 октомври 2001 г., когато бе свален Слободан Милошевич! Това е повече от фантазия, да не кажем, че граничи с научната фантастика. Първо, правителството на Вучич не е в международна изолация, даже напротив - сръбският премиер е много добре приет на Запад, а и на Изток. А второто е, че няма критична маса, която да го свали от власт - народът го подкрепя (поне засега) и му вярва, така че въобще няма да е неочаквано, ако СНС спечели и над 51% от местата в бъдещия парламент и формира напълно самостоятелно правителство.