"Опитомяване" на човешкия глас с Карло Коломбара

Д-р Магдалена Манолова

"Само със собствените си очи бихте могли както трябва да се възхитите на красотата", това послание на Йоан Екзарх Български, Шестоднев (IХ-Х в.) неслучайно е избрано като мото на юбилейното ХХ издание на Салона на изкуствата в НДК. То осмисля цялостния замисъл на програмата, която разгръща ветрилото на различните изкуства. Да се възхитим на красотата, да я изживеем. Това предлагат различните изкушения. В това пищно пано от многолики творчески проекти се вписва и интригуващата музикална програма. Майсторският клас на Карло Коломбара в тематичния раздел "Специални гостувания" и заключителният концерт с неговото специално участие има особено послание. Посланието за настоящето и бъдещето на оперното изкуство в нашия технократски свят, за магията на човешкия глас.
"Да се възхитим на красотата както трябва, с очи, но и с душа" (бих прибавила), това се случи в срещата със световноизвестния италиански бас Карло Коломбара и с оперната младост, с която той работи вече втори път у нас. Нещо, което се осъществява в резултат на партньорството на фондация "Дарина Такова" с НДК и Салона на изкуствата. Дарина Такова е от поколението, което в края на миналия и началото на този век продължи легендата за големите български оперни гласове в световния оперен театър. Във време на отчуждение от високата култура тя формулира своите идеи за помагане на младите таланти. В своята кариера е научила, че професия оперен певец е обучение за цял живот. С фондацията си "Дарина Такова" оперната прима работи за бъдещето на оперното изкуство. Майсторските класове, които организира, имат за цел да помогнат на начинаещите след завършване на Консерваторията да не се лутат в развитието си, а да пият вода от кладенеца, да почерпят знания и опит от тези, които са изминали своя път до голямата сцена, които познават проблемите на оперното изкуство днес. 
Световноизвестният италиански бас Карло Коломбара за втори път е поканен за майсторски клас. "Няма нищо по-красиво от човешкия глас, в него е цялата душа." Но как да се разкрие богатството на душата? Това е големият въпрос при всеки певец, посветил се на вокалното изкуство. Недостатъчен е само красив глас, трябва да съумееш да обработиш "златото" в гърлото, да имаш волята да активираш целия си потенциал, енергия, психика и разум. Всъщност всеки майсторски клас е своеобразна кардиограма за възможностите, но и за болестите, от които страдат повечето млади оперни певци в цял свят. В разговор с Карло се опитвам да дадем един възможен отговор.
- Срещата с младите показва кои притежават качествата да направят кариера и кои имат малки шансове за това. Това са неща, които ние, които сме на сцената, можем да преценим, да направим добра "диагноза". Искам да подчертая, че работя по един и същи начин с всички - и с тези, които имат бъдеще, и с тези, които може би няма да успеят. Моята енергия и внимание са едни и същи за всички.
- Какво дава и какво не дава образованието в Консерваторията?
- Категорично мога да кажа, че обучението по оперно пеене в Консерваторията е абсолютно недостатъчно. То трябва да е задълбочено, да се познава такова, каквото е в практиката. Програмите и методите, както и ограниченото време за пеенето не дават възможност на един талант да се разкрие и развие. Мога смело да кажа, че в последните 20-25 години няма певец с кариера, който е станал такъв само с обучението в Консерваторията. Има много примери, които не са учили в Консерватория и са много добри.
- Кои са в такъв случай основните болести, проблеми при един млад певец?
- Наблюдавам навсякъде почти едни и същи проблеми. Преди всичко липсват основни неща в техниката. Това е все едно да караш кола, без да познаваш техниката й. Едва когато владееш техниката, идва интерпретацията. Много певци не интерпретират, което е жалко. Искам да стимулирам основно това качество у младите. Проблемите на българските оперни певци са същите както навсякъде по света. Вече сред нас не са големите вокални педагози от миналото. В последните години всеки започна да преподава пеене и това доведе до много лоши резултати. Изгуби се и италианската традиция на оперно музициране. Изгуби се техниката, която използваха всички големи певци на ХХ век. Ние сме имали по един учител, не сме се лутали, имали сме късмета да живеем в друго време. Работата ни е трудна, защото трябва да оправяме дефектите, придобити от това лутане. И още нещо важно, не е достатъчна само техниката, трябва да се работи и с мисъл. Пеенето не е като да се натисне един бутон и да пееш добре, то изисква време, натрупване и опит. Това е труден процес на опитомяване.
Всъщност целта на фондацията "Дарина Такова" е младите български таланти да имат възможност да черпят от извора тук, в България, а не да пътуват по цял свят да търсят помощ. Заключителният концерт с участниците в майсторския клас, в който Карло Коломбара сподели сцената с младите, бе вълнуващо събитие. Всеки показа на какво е способен, когато е на "седалката с добър водач", ако има възможност да работи с познавач. Още с вдигането на завесата на концерта бяхме завладяни от вокалната и артистична природа на Георги Димитров. Нещо, което продължи с истинско шествие от големи гласове и култура в музицирането, каквито показаха Мария Зайкина от Русия, Емил Абдулаев от Украйна, Юрай Пурдеш от Словакия, Мила Михова, Илиян Недев, Венера Котларова, Йоанна Кадийска, Милена Георгиева, Пламен Димитров и др. Тук искам да отбележа, че разноликата на стилове програма бе съобразена с характера на всеки певец, само на някои места нямаше добро попадение. Тя предложи висок градус от емоции, откритие на бъдещи имена. Качествата, които показаха младите таланти, дават вяра и надежда за бъдеще. Ако все повече се говори за комерсиализиране в изкуствата, това е особено опасно в света на "старата дама" - операта. Тя е като старите занаяти, които изискват освен талант и умение, време за усвояване на занаята, за да се усети магията на "опитомения" човешки глас.
Ще припомня мисълта на видния икономист проф. Стив Ханке, който, възхитен от срещата си с изкуството на Софийската опера, сподели, че "българските най-добри посланици пред света са културно-историческото ни наследство и оперното изкуство". Признание, което укрепва вярата, че новите поколения ще изпълнят тази мисия, така както това сториха българските оперни гласове в миналия век. Стига да има грижа и внимание за тези духовни посланици на България.