Опит за мислене

В държавата се прави опит за връщане на плановата икономика и установяване на диктатура. Такова обвинение към управляващите отправи бившият министър на регионалното развитие и за кратко вицепремиер в кабинета "Борисов" Лиляна Павлова. След като призна, че "във всяко управление и в политиката по принцип има доза популизъм", тя прокара разделителна линия между популизма на ГЕРБ и на сегашния кабинет. Рязането на ленти означавало приключени проекти и свършена работа. Сега обаче имаме само популизъм и голи обещания, заяви Павлова, демонстрирайки незавидна неинформираност за дейността на кабинета и събитията в страната, както и липса на елементарна икономическа грамотност. "Голите обещания" - намаляване на административната тежест за бизнеса, авансово плащане на субсидии и разплащане на държавата с корпоративния сектор, вече дадоха резултат. Бизнесът диша, безработицата пада, междуфирмената задлъжнялост - също. Не само икономиката, но дори потреблението отчита ръст по данни на НСИ.
Най-неподготвена, като недоучила студентка, Попова се изяви с обвинението в "планова икономика". Плашенето с комунизъм и соцпрактики е удобно извинение при липса на аргументи и "критики" на слаби опоненти. Планирането на икономиката се прави и в ХХI в. И го правят всички държави в цивилизования свят, само че сега се нарича прогноза. Всички европейски институции, рейтингови агенции и пр. правят оценките и класациите си и на база прогноза. Прогноза на икономическия ръст, на необходимите евросубсидии, на нужните инвестиции - така взема решенията си и ЕК спрямо страните членки. Най-популярното планиране на икономиката обаче остава предвиждането на държавните приходи и разходи - нарича се бюджет. Какво е бюджетът, ако не годишно планиране на постъпленията в хазната по всички видове дейности и сектори, и съответно - на разходите за необходимите реформи. Функционирането на институциите и държавата за бъдещ период е невъзможно без план. Но може би госпожата знае друг начин?