03 Декември 2022събота04:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

На фокус

Операция "Украйна" - ретроспекция

В "по-неразвитите части на Европа", матрицата на демокрацията "Made in USA" няма как другояче да бъде внедрена, освен наложена със сила

/ брой: 50

автор:Славчо Кънчев

visibility 1234

"Този, който е навсякъде, е никъде."
Луций Аней Сенека (ок. 5 г. пр. н. е. - 65 г.) - римски философ-стоик, писател и обществен деец


През пролетта на 2008 г., по инициатива на видния коментатор от в. "Вашингтон поуст" Дейвид Игнейшъс в ролята му на модератор, в продължение на много сутрини и следобеди в една конферентна зала с изглед към Пенсилвания авеню, на няколко крачки от Белия дом, проф. Збигнев Бжежински и ген. Брент Скокрофт - и двамата заемали длъжността "съветник по националната сигурност" на президента на Съединените щати, разискват актуалните външнополитически проблеми на страната си.
Ценното на тези дискусии е, че те не са извършвани ad hoc под натиска от необходимостта за бързо взимане на решение относно конкретен актуален повод. Тоест двамата видни теоретици и практици в областта на външната политика на САЩ изказват свои тези и защитават позиции, плод на продължително предварително обмисляне. Колкото се отнася до основата, върху която те са изградени, това е т.нар.

"представа за демокрация"

която ген. Брент Скокрофт излага по следния начин: "В Америка съществуват три тенденции в тази връзка. Първата бих нарекъл Вашингтон-Джон Куинси Адамс, според която виждаме себе си като сияен град на върха на хълма. Демокрацията е пътят, по който трябва да се върви. Ние сме пример за човешката способност да живее в мир и хармония с другите хора. Ако други искат да приемат нашата система - добре. Само че, както казва Джон Куинси Адамс, не отиваме да търсим чудовища, които да убиваме. Ние желаем успех на всички, които искат свобода и независимост. Гарантираме само за себе си.
Втората тенденция започва с Удроу Уилсън, който смята постройката на Вашингтон-Адамс за твърде ограничаваща и е убеден, че трябва да сме евангелизатори на демокрацията. От тогава до ден-днешен вървят дебати дали да приемаме страните, каквито са, и да работим с тях, или да ги привлечем към демокрацията.
Третата започва след 11 септември (2001 г. - 6. а.) с войната в Ирак. Тя се състои в корекция на Уилсъновия идеал. Сега наша цел и наша мисия е да разпространяваме демокрация, ако трябва, и със сила."
Колкото се отнася до реалните резултати от американския вариант на демокрацията, то в академичен стил и с висока степен на обективност проф. Збигнев Бжежински признава, че: "В по-развитите части на Европа не съществуват икономическите неравенства и несъответствия, които са налице в Съединените щати. Тези неравенства не са здравословни. Не мисля, че съответстват на ценностите ни. Ние обаче проявяваме доста голямо безразличие по отношение на тях поради конкретни исторически причини. Мисля, че тук можем да научим много от европейците, които са се придвижили доста по-напред от нас по посока на справедливо и истинско демократично общество."
А там, в "по-неразвитите части на Европа", матрицата на демокрацията "Made in USA" значи няма как другояче да бъде внедрена, освен наложена със сила. Е, все пак никак не би било зле това да бъде извършено чрез умели маньоври.
Модераторът Дейвид Игнейшънс: "Нека сега се обърнем към въпроса как Съединените щати би трябвало да се отнасят с тази нова Русия?... От една американска администрация на следващата се предава желанието НАТО да се разшири, така че да обхване и бившите републики на Съветския съюз. И едно от нещата, които най-много гневят Путин, е точно този процес на разширяване на НАТО до самите порти на Русия. А предложението Грузия и Украйна да бъдат приети в Алианса

особено безпокои руснаците

В определен смисъл това не би трябвало да ни изненадва. Ако потенциален враг на Съединените щати искаше да разшири съюза си така, че да обхване Канада и Мексико, сигурно и ние щяхме да се безпокоим."
Брент Скокрофт: "Щяхме да се позовем на доктрината Мънро."
Дейвид Игнейшъс: "Да, наистина имаме ценена национална политика отпреди повече от сто и петдесет години, според която такова нещо не може да мине. Збиг (-нев Бжежински), коя е мъдрата политика на Съединените щати занапред?"
Збигнев Бжежински: "...Но не бива да се заблуждаваме, че добрите отношения с руските лидери на персонално ниво могат да заместят стратегията. Хваленето на отделни лидери, почитането им по начин, който води до заблуждение относно това, каква всъщност е Русия, например да я наричаме демокрация, когато всъщност не е такава, не мисля, че е полезно. Важно е наистина да създадем геополитически контекст, който намалява носталгичното желание Русия отново да се превърне в империалистическа сила да стане реалистично и който, след време, да създаде привлекателна възможност страната да се сближи повече със Запада, вместо да създава своя собствена конкурираща се имперска система."
Преведено на езика на конкретната стратегия, горното означава

чрез икономическо омаломощаване

на Русия да бъде намалена нейната геополитическа тежест. Като това бъде постигнато посредством икономически инструменти, а именно - намаляването на приходите на Русия от продажби на енергийни суровини. Операция, приложена от екипа на Роналд Рейгън, с цел отслабването на "империята на злото" - Съветския съюз.
И Збигнев Бжежински продължава: "На практика това означава няколко неща. Първо, трябва да направим целенасочени усилия да установим повече и по-преки икономически връзки с централноазиатските страни, износителки на енергия, и да не приемаме изолирането им. Тръбопроводът Баку-Чейхън в този смисъл беше важно стратегическо постижение. Обмисляме тръбопровода "Набуко" като евентуално разширяване на този достъп. В даден момент, може би не толкова далечен, ще стане възможно да се строят нефтопроводи от Централна Азия, през Афганистан и Пакистан, към Индийския океан.
С това стигаме до въпроса за разширяване на НАТО. ...И с това стигаме до трудния въпрос за Украйна и Грузия. Мисля, че не бива тези страни да бъдат предварително обричани вечно да са в сянката на Москва. Напротив, ако Украйна се приближи до Запада, а после може би в НАТО, вероятността Русия да се приближи до Европа ще е далеч по-голяма, отколкото ако се каже на Украйна, че никога няма да стане част от ЕС и НАТО, защото Русия не иска да е така. По този начин в Москва остава жива идеята, че Украйна, Беларус и може би страните от Централна Азия могат отново да станат част от някаква доминирана от Русия единица.
Всъщност първоизточникът на геополитическото напрежение в отношенията Европейски съюз-Русия е фактът, че мнозина западни лидери, предимно отвъд Атлантическия океан, са разглеждали всяко усилие за регионална интеграция с водеща роля на Русия като враждебно действие, което цели да възкреси Съветския съюз и отново да създаде алтернатива на западната система.
Схващането за специфичната природа на руската цивилизация и за нейните разлики с европейското общество за първи път се заражда по време на царуването на Николай І (1825-1855 г.). Тогава дебатът за Русия и Запада се върти около руската идентичност: каква е и каква трябва да бъде. В словесните битки срещу "западняците" славянофилите оформят своите схващания като пълнокръвна идеология. Най-отявлените славянофили са братята Киреевски (Пьотр 1808-1856 г.) и особено Иван (1806-1856 г.), както и Алексей Хомяков (1804-1860 г.), Константин Аксаков (1817-1860 г.) и Юрий Самарин (1819-1879 г.).
По-късно схващането за специфичната природа на руската цивилизация и за нейните разлики с европейското общество бива доразвито от руските философи и историци, които емигрират от комунистическа Русия в Западна Европа през 1920 г. Макар че по принцип те уважават частната инициатива, мнозина от тях не приемат установеното на Запад

прекомерно властване на пазарните принципи    

над държавата и изтъкват положителната роля на традиционните религии в своя регион.
Либералните светски разбирания, с тяхното неприемане на абсолютните ценности, налагането на всепозволеност и морален релативизъм, биват отхвърляни от главните религии в бившите съветски републики: православно християнство, ислям, юдаизъм и будизъм. Понеже смятат тези разбирания за греховни или непозволени или изрично забранени от божията промисъл. Както писа Александър Лукин - вицепрезидент на Дипломатическата академия на руското Министерство на външните работи: "Ако някой смята, че смисълът на човешкото съществуване е придобиването на повече политически свободи и материални блага, за него това означава, че западното общество напредва. Но ако някой мисли, както традиционните християни, че появата на Христос е най-важното събитие за човечеството, тогава материалните блага изглеждат по-маловажни, защото този живот е преходен и страданието подготвя хората за вечен живот, на който физическите придобивки пречат."
Но с подобен светоглед се демонтира поточната линия "потребление заради производството" - алфата и омегата във философията на транснационалните корпорации - финансовите титани на неолибералната доктрина. Чиито печалби изцяло зависят от наличието или - о, ужас! - от липсата на неограничени консумативни нагласи у населението.
Когато те отсъстват - тогава пък е налице "редакцията на доктрината на Удроу Уилсън" за налагането на демокрацията със сила, за която откровено говори Брент Скокрофт.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 586

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 696

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 577

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 602

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ