ООН: Гърция може да се справи с кризата

Гърция крие в земните си недра полезни изкопаеми като злато, мед и никел, които биха могли да извадят страната от сегашната икономическа криза, според доклад на ООН, цитиран от гръцкия в. "Имерисия". Минералните изкопаеми са привлекли интереса на големи външни "играчи". Страната е на 57-мо място от общо 177 държави относно възможностите й за привличане на инвестиции, свързани с природните ресурси.
В доклада на ООН се казва, че в резултат на изследвания е било установено, че Гърция има в недрата си минерални изкопаеми, имащи приложение в тежката промишленост, самолетостроенето и в други области, и че те са в големи количества.
Припомняме, че Гърция е на първо място в Европа по добив на боксит, никел, перлит и необработен магнезий, на второ място на стария континент и на пето място в света по производство на лигнитни въглища.
Според ООН добивната индустрия в южната ни съседка заема значителен дял от стопанската дейност на страната, тъй като съставлява 3-5% от БВП. В нея официално са заети 20 хиляди души, а неофициално - 60 хиляди работещи. Лигнитните въглища захранват 21 електроцентрали, осигуряващи 50 на сто от произвежданата в страната електроенергия.
Изчисленията показват, че продажбите на такива изкопаеми и метали годишно възлизат на 2,5 млрд. евро. Заради рецесията това производство през 2009 г. е отбелязало значителен спад.
В доклада на ООН се посочва също, че в Гърция има значителни запаси на минерални изкопаеми, които страната е престанала да експлоатира или никога не се е занимавала с тях, като шисти, варовик, каолин и други.
Междувременно стана ясно, че новото гръцко правителство, чиято политическа програма акцентира върху приватизацията и съживяването на икономиката, на премиера Андонис Самарас е получило вот на доверие в парламента, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес. Широко коалиционният кабинет на консерватора Самарас бе подкрепен от всички 179 депутати от трите партии от управляващата коалиция - десноцентристката Нова демокрация на премиера, социалистическото движение ПАСОК и умерената Демократична левица. Останалите техни 121 колеги от 300-членния парламент - предимно от крайнолеви и десни формации - гласуваха против кабинета.
"Трябва да останем в еврозоната, както реши гръцкият народ", подчерта в края на дебата преди гласуването на вота на доверие премиерът Самарас. Той пое ангажимент да продължи реформите, наложени от международните кредитори на Гърция в замяна на втория спасителен план за страната. Тези мерки бяха одобрени от гръцкия парламент през февруари, но изпълнението им бе забавено заради трите месеца на предизборни кампании. Правителството на Самарас възнамерява да поиска от кредиторите от Европейския съюз и Международния валутен фонд да удължат предвидения срок от две години за оздравяване на бюджета с цел да бъде избегнато задълбочаването на икономическата криза.
Депутатите гласуваха в нощта на неделя срещу понеделник за политиката на Самарас, насочена към ново икономическо развитие. Това стана няколко часа преди срещата на финансовите министри от еврозоната в Брюксел, където бъдещето на Гърция бе в дневния ред.