Фестивал
"Онегин" и "Чайка" гледаме на Световен театър в София
/ брой: 107
С "Макбет", под режисурата на Алесандро Сера и с изцяло мъжки състав, на сцената на Младежкия театър започна програмата на 13-ото издание на "Световен театър в София". Акцент на формата е "Щедростта на Тавита" на Ян Фабър - пиесата бе играна снощи в Сатиричния театър "Алеко Константинов". Шест международни театрални заглавия са включени в афиша на форума.
Театралната постановка "Онегин" от Пушкин на театър "Червен факел" от Новосибирск, Русия, ще бъде излъчена в Дома на киното на 8 юни със субтитри на български и английски език. Постановката е на руския режисьор Тимофей Кулябин, получил две статуетки "Златната маска". Художник е Олег Головко, хореограф Артур Ошчепков, художествено осветление Денис Солнцев, музикално оформление Владимир Бичковски. Стиховете чете Игор Белозеров.
Тимофей Кулябин е от най-талантливите и успешни руски режисьори от новото поколение, който печели признание из цяла Европа. "Онегин" е от най-играните негови спектакли от последните години. Зрителите имат възможност да го гледат заснет по време на представление пред публика. "Онегин" на Кулябин пренася в съвременния свят романтичния роман на Пушкин в стихове. Разкриват се мисли, надежди, страсти и отчаяния, които завихрят четиримата главни персонажи - Онегин, Татяна, Олга и Ленски. Вместо класическа енциклопедия на живота в Русия спектакълът представя тиха любовна история, като съумява да предаде духа на големия поет, доказвайки, че произведението звучи актуално и в реалността на XXI век.
Заключителното представление е в Младежкия театър на 13 юни - "Чайка" на Чехов в модерен вариант на Македонския народен театър от Скопие. Режисьор е Нина Николич, драматург Драгана Лукан-Николски, сценограф Вишна Вуйовик, костюмограф Ивана Каранфиловска-Угуровска, художествено осветление Крис Йегер, композитор на основната музикална тема Влатко Стефановски, хореограф Димитрис Сотириу.
"Чайка" е първата от пиесите на Чехов, превърнали се в канон на модерната драма и променили завинаги законите на театъра. Стремежът за революция в изкуството и живеене по собствени правила са и основните теми в тази, всъщност трагична история, парадоксално определена от автора като комедия. В нея се преплитат съдбите на известния писател Борис Тригорин, романтичната Нина Заречна, намиращата се в залеза на своята кариера актриса Ирина Аркадина и нейния син-бунтар с амбиции в театъра Константин Треплев. Неизменно възникват въпросите: защо отново Чехов и какво е неговото значение днес? За младата надежда на македонския театър Нина Николич отговорът е ясен: "Ще престанем да си задаваме този въпрос, докато не осъзнаем, че пиесите на Чехов са живот - чист, жесток, концентриран живот, който се случва навсякъде, на всички езици и във всеки момент."