Олигархическа ли е демокрацията ни?

Анко Иванов, 
д-р по философия

Изминаха почти 30 години от промяната в развитието на българското общество (10.11.1989 г.). Тя започна отгоре и продължи отгоре и  отдолу. Промените бяха масово и широко прокламирани по телевизиите, радиото, вестниците и митингите пред "Ал. Невски" и на Орлов мост, като преход към демокрация. Демокрацията бе извадена на преден план. Никой от т.нар. десиденти не смееше да каже, че иска замяна на социализъм с капитализъм. И огромната маса от хората се подведоха по идеологемата "демокрация". И се започна, под мотото на борба за демокрация, фактическо унищожаване на България. А всъщност демокрацията била използвана като синоним на либерален капитализъм. Но така беше и е не само в нашата страна, но и в целия постсоциалистически лагер, независимо от отделните специфики. И сега мнозина се питаме: "Това, което постигнахме, демокрация ли е?", и "При тази наша демокрация по-добре ли живеем?".

Наскоро излезе от печат капитален философски труд под авторството на проф. М. Янков: "Демокрация или "демагогска олигархия" (Изд. къща "Тип-топ прес", 503 стр., 2019 г.) като продължение или по-скоро като същностна част от предишния му значим труд "Българският преход от социализъм към капитализъм" (2015 г.). Новият труд е по същество критичен анализ на либералната демокрация и нейните постсоциалистически версии. В него не само и не толкова в исторически план се изследва демокрацията, но и развитието и съвременните проявления и недъзи на пряката и особено на представителната демокрация, демагогската същност на партийно-политическия плурализъм. Особено място е отделено на новите олигархически трансформации на либералната демокрация, на морално-ценностните предпоставки на демокрацията като "демагогска олигархия".

Целият този критичен анализ е направен през призмата на социалистическите ценности свобода, равенство, справедливост, солидарност. Особено внимание заслужава тезата му за социалното равенство като базова същност на народовластието. Авторът сполучливо посочва, че в установената у нас по западен модел неолиберална демокрация по същество "понятието социално равенство се заменя с понятието социална справедливост", което маскира "непрекъснато растящото количествено различие между доходите на богатите и бедните под формата на социална справедливост" и, че без "социално равенство няма оптимална социална справедливост" (с. 15). Бичът на социалното неравенство е, че то се премълчава или се подменя с биологическо, биосоциално, интелектуално и др. неравенства в отношенията между хората. А социалното неравенство се обуславя от социално-класовите различия. Огромните социални напрежения в Европа и Северна Америка в настоящия момент се базират предимно на бързо разширяващото се социално-икономическо неравенство. 

Наскоро в интернет препрочетох едно малко по-старо изявление (ноември 2006 г.) на един от най-богатите хора в света - Уорън Бъфет (четвърто място в листата на богаташите в света; 84.3 млрд. долара). А то гласи, че в съвременното западно общество "Има класова война, наистина, но моята класа, класата на богатите, води тази война и ние побеждаваме". Според самия него данъкът, който плаща (37%) е нисък. А нашите псевдобизнесмени се оплакват непрекъснато, че много им били високи данъците от 10%! В своята книга Проф. Янков много вярно се позовава на разбирането на Платон, че пропорционалното равенство в обществото на "идеалната държава" трябва да е в съотношение 1:4. А в съвременните постсоциалистически общества индексът на неравенството на Джини (съотношението на доходите на 20% от най-богатите и 20% от най-бедните) през 2017 г. за България е 8.2.

В постсоциалистическите общества в резултат на масово-психологическата операция чрез СМИ, чрез демагогско представяне на политически идеи и програми се внушава на хората на наемния труд дори "осъзнато и по вътрешносубективни убеждения да поддържат на избори... много често политическите партии, защитаващи...интересите на богатото капиталистическо малцинство" (стр. 493). Когато се прочете тази книга на проф. Янков може, да се разбере, че "либералната демокрация като правно-политическа технология" (стр. 409) не е независима от социално-икономическата същност на политическата система. Демокрацията не е самоцел на обществото, а средство за постигане на политически цели, отразяващи истинските интереси на отделните големи групи хора в обществото. Чрез демокрацията се отразяват в управлението на обществото доминиращите интереси, а не единствено интересите на богатото малцинство.

Демокрацията в България и другите постсоциалистически страни, подражаваща на западната либерална демокрация, е средство за защита на интересите на транснационалния капитал. И твърде често в пресата и телевизиите журналисти непрекъснато агитират за игнориране на "съдържателните социално-класови, социално-икономически, социално-културни...и др. различия и противоречия" (стр. 419) с цел осигуряване на "единството" в държавата, единството и солидарността с т.нар. евроатлантически ценности. Забравя се, че всяко "общонародно единство" е измамно, че демокрацията е управление на мнозинството, изразяващо коренните интереси на множество хора, а не на малкия брой богати (олигархията). 

Има и множество други същности идеи в този забележителен философски труд. Но тяхното разбиране изисква внимателен прочит от всички политици, политолози, социолози и държавници, доколкото в България има такива.