Около 1000 инвалиди не ходят на работа заради недостъпна среда

След поправките в Закона за държавния служител, с които 2% от работните места в държавната администрация се предоставят на хора с увреждания, 50% от явилите се и издържали изпитите за държавен служител не можаха да започнат работа поради недостъпна архитектурна и транспортна среда. Това съобщи изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски по време на конференция на тема: "Борбата с бедността в България", организирана от Института за икономика и международни отношения и фондация "Фридрих Еберт". За ДУМА той уточни, че става въпрос за близо 1000 млади, високообразовани хора с увреждания в цялата страна. В България все още голям проблем за хората с увреждания е липсата на достъпна среда, което ограничава силно възможностите за комуникация, социална и трудова реализация. Едва 10-15% от децата и младежите с увреждания получават някакъв вид образование и още толкова в трудоспособна възраст се реализират на пазара на труда, допълни Коралски. По думите му в момента големи надежди се възлагат на новия закон за образованието и на бъдещия закон за социално предприемачество.
 Създаването на държавен инвестиционен фонд би подкрепило борбата с бедността и разкриването на нови работни места, коментира пред журналисти министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин. По думите му "трябва да се направи нещо като Плана "Юнкер" за България, който да мобилизира целия наличен ресурс, за да се постигне по-бързо икономическо оживление". Той цитира данни на Евростат, според които около 40% от българите са в риск от бедност. Сред тях само 1% са работещи висшисти, а около 65% са с основно, начално и по-ниско образование. В риск от бедност са и 39,8% от самотно живеещите възрастни над 65 г. В бедност живеят и 52% от безработните. Необходимо е създаването на система за обмен на информация между социалните служби и бюрата по труда между европейските страни, тъй като в много случаи безработен, който получава обезщетения и социални помощи в родината си, работи и се осигурява в друга европейска страна, смята Калфин. Според него благодарение на социалните плащания бедността в България намалява с около 14%, но според Любен Томев, директор на Института за социални изследвания към КНСБ, социалните плащания намаляват бедността само с 5,5 процентни пункта. Минималната социална пенсия е едва 39,9% от официалната линия на бедността, а минималната пенсия за възраст и стаж е половината от линията на бедността. Томев припомни, че вече пета година не е променяно минималното обезщетение за безработица - 7,20 лв. дневно. Това прави месечно половината от линията на бедност, която догодина ще се увеличи на 300 лв. Не функционира основният регулатор на линията на бедността - калорийният прием, който е 2700 ккал дневно, категоричен е Томев.
Равнището на бедност в България е 21,8% от населението, т.е. 1,578 млн. души, докато средноевропейското ниво на бедност е 17,2%.


Ислямисти прониквали в средите на бедните

Ислямистки структури проникват много по-лесно в бедните слоеве на населението и най-вече в ромските квартали, каза проф. Ганчо Ганчев, председател на УС на Института за икономика и международни отношения. По думите му, колкото по-голямо е разслояването в едно общество, толкова по-ниски са доходите.