Огледалото на Андрей Тарковски

Юрий Лепски

Днес Андрей Тарковски живее във Флоренция, на улица "Сан Николо" 91. Трябва да се тръгне от галерията Уфици, през стария мост да се прекоси Арно и на другия бряг да се изминат още 500 метра. В тясната уличка ще откриете стара къща с масивна врата и каменна плоча на нея. На плочата е издълбан надпис: "Андрей Тарковски. Най-великият режисьор на духовното кино в изгнание във Флоренция е прекарал в този дом последните години от живота си. Гост и почетен гражданин на Флоренция".
Точно в определеното време бях пред тази врата, натиснах звънеца, с труд отворих масивната врата, качих се с асансьора на последния етаж и стиснах протегната ръка. На вратата на просторния апартамент стоеше Андрей Тарковски - синът на великия руски режисьор. Неговият любим син.
След инфаркта на Андрей Арсениевич му препоръчват да се разхожда повече на въздух. Тарковски с удоволствие изпълнявал тази препоръка. Викал овчарката Дака, малкия Тяпа - така наричал своя любим Андрюша - и тримата отивали на разходка по брега. Тарковски учил сина си да гледа: ето дърво, виж какво е красиво; а ако поседнем тук, вляво от дървото ще се появи църквичка и зелено хълмче - красота! Тяпа попивал тези уроци, опитвал се да гледа сам, така, че картината също да е красива, като при баща му. Бащата го учил да разглежда движенията на насекомите в тревата, да разбира тихия живот на растенията, взаимодействието между вятъра и листата... Вкъщи също са имали любимо занимание: Андрей Арсениевич слагал Тяпа до себе си на дивана, слагал на коленете си тежък албум с репродукции на художници от Италианското възраждане и те с часове разглеждали картините на Леонардо, Белини, Джото, Ботичели, Микеланджело, Тинторето, Веронезе, Караваджо...
Те толкова се сближили, че когато Тарковски бил принуден да напусне родината си, сбогуването с Тяпа за него било като открита рана. И синът не можел да си представи как ще живее без разговорите с баща си, без неговите тихи и завладяващи уроци за живота. Четири години не пускали Андрей при баща му. На съветските власти и партийните началници им било по-изгодно да държат момчето като заложник: така са можели поне някак си да влияят върху гениалния режисьор. Те пуснали Андрей едва когато разбрали, че Тарковски е смъртно болен и вече става въпрос за седмици.
От дневника на Адрей Тарковски:
"Ужасно тъгувам за Тяпус!
Наистина, животът вече е абсолютно непоносим и, ако не беше Андрюшка, мисълта за смъртта щеше да е единствено възможната.
Боже! Колко тъгувам за Андрюшка! Просто е невъзможно да се опишат тези мъчения. Нима ще го видя най-накрая?!
Обади ми се Марина Влади и каза, че Воронцов, посланикът, й е казал, че пускат Андрюшка тези дни. Нима трябваше смъртоносно да се разболея, за да сме заедно?!".
След дългоочакваната среща двамата успяват да прекарат заедно около година. Няколко недълги месеци на щастието от общуването между баща и син. Когато бащата умира, собственият живот изглеждал на Андрей безсмислен и празен. И заради това мъчителен.
И ето веднъж той включил видеото и започнал да гледа филмите на баща си. Всички поред. Един след друг. Гледал няколко дни. Тези дни преминали така, все едно отново били заедно с баща му и отново разговаряли, и отново гледали това, което някога било около тях. В своите филми бащата е живеел. Оттогава той постоянно гледа отново и отново "Андрей Рубльов", "Огледалото", "Сталкер", "Носталгия"... Това е територията на тяхното общуване с бащата. Това е неговото огледало, в което той внимателно се вглежда, радостно разпознавайки познатите бащини черти.
Помолих Андрей да намери непубликувана снимка на баща му. Той донесе няколко огромни архивни папки. Бях потресен с какво внимание пази министерството на културата на Италия всеки документ, всяка рисунка и снимка на руския режисьор Андрей Тарковски. Кметството на Флоренция е дало този апартамент в центъра на стария град за фонда "Андрей Тарковски". Тъжно, че у нас в Русия вече я няма къщата, където са живели Тарковски. Съборили са я.
Защо във Флоренция се отнасят с такова уважение към прогонения Тарковски? Може би защото на съвестта на Флоренция е прогонването на великия Данте Алигери? Ако е така, то уроците от прогонването тук, на бреговете на Арно, са усвоени и разбрани. Но това са други брегове.