Огънят в Украйна спира в 00:00 часа на 15 февруари

Руският президент Владимир Путин обяви, че лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия са се споразумели прекратяването на огъня в Източна Украйна да влезе в сила в 00:00 часа на 15 февруари, а тежкото въоръжение ще бъде изтеглено от фронтовата линия на конфликтната зона, където загинаха най-малко 5300 души и стотици хиляди бяха принудени да напуснат домовете си. Путин обяви, че е постигната и договореност с украинския президент Петро Порошенко военни експерти да направят оценка на ситуацията в Дебалцево.
Френският президент Франсоа Оланд от своя страна потвърди след края на срещата за договореното от лидерите споразумение за "всеобхватно политическо решение", добавяйки, че има "сериозна надежда", но и че предстои много работа. Постигнатото в Минск споразумение не гарантира траен успех в Украйна, заяви френският президент Франсоа Оланд при пристигането си Брюксел за Европейския съвет. Той добави, че следващите часове ще са решаващи, предаде АФП.
Германският канцлер Ангела Меркел определи като положителни резултатите от дългите преговори за Украйна в Минск. "Сега има искра надежда", заяви тя, цитирана от германските медии. Според нея все още има много работа, но сега има "реален шанс нещата да се оправят".
"Представителите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) са се вслушали в мнението на Русия, Франция и Германия и са променили позицията си по редица въпроси, обсъждани в хода на срещата на Контактната група. Това заяви лидерът на ЛНР Игор Плотницки, цитиран от ТАСС. "Знаете, че бяхме на друго мнение, но не можехме да пренебрегнем позициите на държавните глави на Русия, Германия и Франция", каза той и допълни, че според него подписването на споразумението изисква внасяне на изменения в конституцията на Украйна. Лидерът на ДНР Александър Захарченко определи споразумението като голяма победа за двете самообявили се републики, тъй като то им дава възможност за мирно развитие. АФП припомня, че сепаратистите и Контактната група водиха паралелни преговори в Минск с тези между Франсоа Оланд, Ангела Меркел, Владимир Путин и Петро Порошенко.
Разговорите в беларуската столица бяха приемани като последна възможност за европейските лидери да спасят Украйна. Но дори и по време на преговорите кръвопролитията не спряха, като за последните 24 часа в източната част на Украйна бяха убити 10 цивилни граждани и двама украински войници, съобщаваха агенциите, наблюдаващи събитията в Донбас.
След края на преговорите Путин обяви също, че за целта "нормандската четворка" е приела декларация от четири страници в подкрепа на урегулирането на кризата. В документа лидерите изразяват надежда за неизбежността от мирно уреждане и готовност за "предприемане на всички възможни мерки за постигане на тази цел".
Путин изрази надежда, че враждуващите страни ще проявяват сдържаност до пълното прекратяване на огъня в Украйна, избягвайки нови кръвопролития. "Въпреки всички трудности в преговорния процес, все пак успяхме да постигнем съгласие по "основните" точки, каза Путин видимо доволен пред репортери, като определи срещата като "добра". Той отбеляза, че координирането на позициите на преговарящите беше отложено поради факта, че "за съжаление, киевските власти все още отказват преки контакти с представители на Донецк и Луганск". Путин добави, че въпреки липсата на признаване на тези републики е необходим пряк контакт за намирането на изход от кризата. Той обяви и три важни позиции, обсъдени и съгласувани на срещата - конституционна реформа, вземаща предвид законните права на жителите на Донбас, решаването на хуманитарните въпроси и изпълнението на приетия по-рано специален статут за тези територии.
Междувременно стана известно, че участниците в тристранната Контактна група за украинската криза са подписали часове след края на срещата на лидерите т.нар. "Комплекс от мерки за изпълнения не Минските споразумения", предаде ТАСС. Подписи под документа са положили специалната пратеничка на ОССЕ Хайди Талявини, бившият президент на Украйна Леонид Кучма, посланикът на Русия в Киев Михаил Зурабов и ръководителите на ДНР и ЛНР Александър Захарченко и Игор Плотницки.
Комплексът от мерки съдържа 13 точки. В първите три от тях се постановява "незабавно и всеобхватно" прекратяване на огъня от нула часа на 15 февруари 2015 г., раздалечаване на тежките въоръжения на равни разстояния с цел създаване в двуседмичен срок на "зона за сигурност" с ширина минимум 50 километра (изброени са конкретните видове артилерийски и ракетни установки) и създаването на ефективна система за мониторинг от страна на ОССЕ (вкл. с използването на спътникови и радиолокационни средства).
Следват изброените в три точки ангажименти за започване на диалог за начина на произвеждане на местни избори в териториите в Донецката и Луганската област с "временен режим на местно самоуправление", като парламентът в Киев трябва в срок от 30 дни да определи кои са тези територии; за приемането на закон за помилване и амнистия на всички лица, свързани със събития "в отделни райони на Донецката и Луганската област", както и освобождаване и размяна на всички "заложници и незаконно задържани лица" по принципа "всички срещу всички". Размяната на тези лица трябва да приключи до петия ден след раздалечаването на тежките въоръжения.
В седма и осма точка се постановява осигуряването на безопасен достъп, доставка, съхраняване и разпределяне на хуманитарните помощи, както и пълното възстановяване на системата за социални и икономически връзки, вкл. изплащане на пенсии, и на системата за данъчно облагане съгласно украинското законодателство. За тази цел Украйна се ангажира да възстанови управлението на сегмента от банковата си система, засегнат от конфликта, при евентуално използване на международни механизми за банкови преводи.
Точка девета гласи: "Възстановяването на пълния контрол върху държавната граница от страна на правителството на Украйна в цялата зона на конфликта, което трябва да започне от първия ден след местните избори и да завърши след всеобхватното политическо уреждане (местни избори в отделни региони на Донецката и Луганската област въз основа на закона за временния режим на местно самоуправление и конституционната реформа) до края на 2015 г., при условие че бъде изпълнена точка 11, и в консултации и съгласуване с представители на отделни райони в Донецката и Луганската област в рамките на Тристранната контактна група".
Следващата десета точка разпорежда изтегляне на "всички чуждестранни въоръжени формирования, военна техника, а също наемници" от територията на Украйна под наблюдението на ОССЕ, както и разоръжаването на "всички незаконни групи". Не се посочва срок за изпълнението. Единайсетата точка определя, че до края на тази година трябва да влезе в сила нова конституция на Украйна, съдържаща като ключов елемент децентрализацията, "при отчитане на особеностите на отделни райони в Донецката и Луганската област". До края на 2015 г. трябва да бъдат приети и закони за "особения статут" на тези райони.
ТАСС отбелязва, че последните две точки - 12-а и 13-а - се занимават с технически въпроси, свързани с организирането на местните избори, които да съответстват на стандартите на ОССЕ и да преминат под нейно наблюдение, както и с бъдещата дейност на тристранната Контактна група.

Щайнмайер: Очаквах повече от преговорите

"Преговорите в Минск бяха изключително трудни, но резултатът от тях не е "пробив", а "крачка напред", заяви германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. "Споразумението не е цялостно решение или пробив", заяви той. Ръководителят на германската дипломация даде да се разбере, че е очаквал повече от преговорите в Минск. "За някои това може да изглежда недостатъчно. Ние също искахме да направим повече", заяви Щайнмайер.

Над 16 часа продължиха преговорите