Офшорките - идеалният инструмент за пране на пари

Антон Гицов

Началото на прехода в България от социализъм към капитализъм по същество се превърна в разграбване на изградената с десетилетия държавна собственост от криминални групировки, лица, свързани със съответната част от политическата класа, която е на власт в момента, от корумпирани държавни служители и от ръководители на стопански обекти. Мнозина от тях забогатяха неимоверно от приватизацията или ставаха скрити собственици на държавни предприятия. Натрупването на капитал беше само една част от осъществяваните операции, друга съществена част беше укриването на незаконно натрупаните капитали, избягването на плащането на данъци. Парите се изпираха и използваха в проточилата се приватизация или се реинвестираха в такива доходоносни отрасли като хотелиерство по зимните и летни морски курорти, казина, производство на спиртни напитки и други.    
Идеалният инструмент за постигането на тези цели се оказаха офшорките. Косвено указание да не се закачат офшорките - участващи в приватизацията, спазвано стриктно от управляващите по време на прехода, се съдържа в известния проект, изготвен през 1990 г. по поръчка на българското правителство на американските икономисти Ричард Ран и Роланд Ът за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България. В него се препоръчва

да не се налагат ограничения

при използване в приватизацията на "мръсни пари", поради това, че "подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им". Малко странна препоръка, поне от днешна гледна точка, като се има предвид особеното подозрение, с което самите американски власти се отнасят в последните години към укриването на капитали чрез офшорните компании и поради това, че офшорките се използват и от престъпни групировки за пране на пари.
Подобна констатация направи и ДАНС в доклада си за 2012 г., в който отбеляза, че у нас офшорни компании се използват активно за изпиране на пари, придобити от незаконосъобразна дейност, свързана с контрабанда, имотни и данъчни измами, източване на дружествени активи и други, като се извършват многократни преводи между свързани компании с цел да бъде затруднено установяването на нелегалния произход на капиталите. Според ДАНС, компаниите в сектора на възобновяемите енергийни източници са параван за пране на пари, а при изграждането на фотоволтаични паркове се отпускат заемни средства от офшорни компании, което затруднява установяването на източника на финансиране.
Схемите за използване на офшорките са най- различни. Корумпираният висш държавен служител или бизнесмен с връзки с правителството осигурява на западен инвеститор приватизация на българско  предприятие на ниска цена, като условието е чуждият инвеститор да създаде и участва в приватизацията с офшорна компания, в която българският посредник има дял. Ако висшият служител напусне държавната служба, но запази връзките и влиянието си, става консултант на офшорна компания, на която осигурява бизнес, като за това получава възнаграждение - неголямо официално, за харчене в страната, и неофициално, но значително, в офшорна сметка.
При компаниите дадена фирма застава на входа и изхода на българското предприятие, като кандидатите за доставка на суровини за предприятието или за износ на неговата продукция избират естествено тази фирма да бъде техен представител в България. Вносът на суровини се осъществява на завишена цена, а износът на продукция на завишена цена спрямо цените на международния пазар, като чуждият партньор изплаща договорената разлика в сметката на офшорната компания на посредника. Веднъж натрупала капитал, замогналата се българска фирма започва активно да участва в приватизацията и да упражнява друга инвестиционна дейност чрез офшорната си фирма. В доклада на ДАНС са описани подробно

схеми във финансовия и банковия сектор

където се извършват крупни операции с използване на офшорни компании. При всички случаи ограбвана и губеща е държавата.
Първопроходец в използването на офшорки беше "Мултигруп". Българското дружество "Мултигруп - България" беше всъщност  собственост на "Мултигруп - Цуг", Швейцария. Най-мощната днес групировка - варненската ТИМ, е собственик на "Химимпорт инвест АД", чийто пък мажоритарен акционер е "Химинвест институт", дружество, регистрирано във Вадуц, Лихтенщайн.
Примерите за масовото използване на офшорки с неясен произход на капитал са много. Офшорни компании приватизираха ЦУМ, "Хеброс Банк", БТК, "Плама", "Химко", в приватизацията на "Балкан" в израелския консорциум на Зееви също имаше офшорна фирма. През 1998 г. в ТЕЦ "Марица-изток" 1 се намести чрез търг, измествайки по-силни кандидати, регистрираната на о. Мавриций офшорка "3S", чийто собственик (българин според някои медии) продаде мажоритарния си дял в офшорката срещу огромна печалба на  американската AES, която пък приватизира и ТЕЦ "Марица-изток" 3.
На Сейшелските острови са регистрирани свързаните с Христо Ковачки топлофикации в Плевен, Враца, Бургас, Габрово и Сливен. Две от най-големите строителни компании у нас - "Главболгарстрой" и "ПСТ холдинг", са с офшорни собственици. Голяма част от капитала на "Бул Инс", свързвана с Васил Божков, е собственост на офшорна компания. Офшорката "Литекс Инвестмънт Лимитид" държи 99,93% от "Литекс Комерс", а само 0,07% са в ръцете на Гриша Ганчев.
Офшорна компания купи през 2009 г. ТВ7 - по-късно препродадена. В миналото кипърски офшорки държаха 17% от акциите на СИбанк, а през април т.г. карибска офшорка купи 9,9% от акциите на Корпоративна банка (при 10% и повече се иска одобрение на БНБ и проверка на произхода на капитала). Офшорни компании са свързани със собствеността на ски курортите в Банско и Витоша. Панамска офшорка е  мажоритарният собственик на ПФК Славия.
В хазарта, и по-специално в интернет залаганията, активно действат офшорки. А съвсем неотдавна офшорка с неясен произход поиска да купи пенсионния фонд "Доверие". Офшорките са буквално навсякъде и през тях в задгранични сметки изтича необложен с данък капитал в сметките на анонимни собственици, без съмнение мнозинството от тях български граждани. По неофициална информация на данъчните служби българите крият около 6 млрд. евро в офшорни зони.
Ето защо приемането на закон за дейността на офшорните компании в България е

повече от навременно

ако не и закъсняло. САЩ и ЕС отдавна предприемат успешни мерки по отношение на офшорните "оазиси", където се укриват доходи, а Русия направо ги забрани. Така че инициативата на ДПС е похвална. За съжаление обаче проектозаконът има съществени слабости, най-важната от които е, че той няма да премахне съществуващото значително присъствие на офшорките в българската икономика. Забраните в него са за участие на офшорките в инвестиционна дейност във фиксирани области на икономиката, но в бъдеще време, и както поясни един от съставителите му Йордан Цонев, законът "няма да е със задна дата", т.е. няма да засегне вече установилите се в страната ни офшорни компании.
Действително, невъзможно е да отнемеш лиценза на офшорна компания, сключила законна сделка, одобрена от държавните органи, за стопанска дейност в страната. Но законът може на пълно основание да предвиди и изиска всички офшорни компании, опериращи в България и получаващи преводи от България съгласно договори с местни физически и юридически лица, да разкрият собствениците си. Защо, след като проектозаконът предвижда забраната на инвестиционна дейност да не се отнася "за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, част от икономическа група, чието дружество - майка или дъщерно дружество е българско местно лице и неговите действителни собственици - физически лица са известни", да не се изисква да станат известни и собствениците на опериращите в момента офшорни компании? Ако това стане,

ще лъснат имената

на българските собственици, някои от тях олигарси, които изнасят огромни необлагаеми доходи зад граница. Едва ли някой вярва обаче, че такава клауза ще залегне в предложения проектозакон, защото свързаната с политическата класа олигархия трудно ще го допусне. Вероятно и затова, като по-реално, от Българската търговско-промишлена палата предлагат облагане с данък от 15% на всеки превод към офшорни зони в света, подобно на Франция и Испания, които преди години обложиха такива преводи с 20%, но и това предложение не се знае дали ще мине.
Впечатление правят и някои от изключенията, предвидени в законопроекта. Не са обхванати някои комуникационни услуги и притежаването на онлайн медии. Законът няма да засегне и офшорки, които искат да оперират в България, ако техни акции се търгуват в България и други страни от ЕС. Значи техните собственици, а между тях може да има български физически и юридически лица, ще останат неизвестни, няма да е ясен и произходът на техния капитал. В закона не се третира и как ще се предотврати инвестиционната дейност на анонимни офшорни компании, които се регистрират с акции на приносител - при тях не се знае кой е техният реален собственик, една вратичка, която несъмнено ще бъде използвана широко в бъдеще, ако законът бъде приет в този му вид.
Какво ще излезе от проектозакона на Йордан  Цонев и Делян Пеевски тепърва ще се види. Факт е обаче, че този проектозакон не е бил обсъден предварително с коалиционния партньор - БСП, ако се съди от заявлението на лидера на партията Сергей Станишев, който на 15 октомври се изказа в подкрепа на ограничаването на ролята и функциите на офшорните компании, но добави, че не е запознат със законопроекта на ДПС. Като се има предвид, че в предизборната платформа на БСП беше записано, че трябва да се забрани на офшорни компании да участват в приватизацията и концесионирането и да притежават финансови институции и медии, пред парламентарната група на БСП стои отговорната задача да направят необходимото този законопроект да бъде преработен така, че да не останат отворени вратички за офшорните компании да запазят своето огромно присъствие в българската икономика във всички нейни сфери.