Очи мълчаливи

Шумно рекламираните акции на МВР през последните години се оказват само шум в ефира. Обикновено от тях не произлиза почти нищо освен някой и друг скандал, който бързо бива забравен или "удавен" в следващ. Акциите обаче насочват вниманието, макар и за малко, по уж "случайни" разкрития.
От години слушаме за Митьо Очите и подозренията за престъпната му дейност. За последно прожекторите го осветиха, когато бе надупчен с множество куршуми в Слънчев бряг. Тогава скандалът бе за вип статуса му в заведения и болници. За публичните разходки с оръжие - също. После всичко заглъхна. От няколко дни слушаме, че "престъпната му групировка е разбита". Само дето той "за малко" се размина с полицията и незнайно как духна зад граница. Дали е бил предупреден, чиста случайност или е нещо друго? Тези въпроси медиите бързо ги забравиха. Защото изведнъж Очите бе сгащен в турски хотел, редом с бивш ДПС депутат и общински съветник, коалиционер на БСП.
Камерите рязко забравиха Очите и се впериха в Бенчо Бенчев. Удобно се оказа, че бизнесменът се явявал нещо като шеф на престъпника. И се почнаха едни размисли и страсти дали Бенчев е спонсорирал най-голямата опозиционна партия.
В стари интервюта той сам си казва, че при него са ходили важни клечки от разнороден калибър. Защо никой не попита Бенчев само БСП ли е получавала пари от него, давал ли е пари на ГЕРБ и ако да - колко? Отговорът е прост - той може и да отговори. Тогава медийният прожектор ще, не ще, ще трябва да се насочи към Банкя и малкото НДК. По-удобно е журналистите да гледат бизнесмена с очи мълчаливи. Или да питат само за определени неща.
Висят още много неизречени въпроси - предупреден ли е Митьо Очите за акцията, как успя да мине три граници - българската, гръцката и турската... Може би, ако устата на Очите проговори, много неща, не само конкретно за неговата необезпокоявана дейност, ще намерят своето обяснение.
Акцентът върху разбитата групировка на Очите удобно бе изместен от този що за хора спонсорират БСП. Социалистите поеха удар, гербаджиите шумно взеха да злорадстват. Медиите безкритично захапаха БСП, забравяйки откъде и защо се стигна до притоплянето на част от тези "разкрития". Митьо Очите стана безинтересен в този епизод на сериала.
Бенчобенчевци обаче има почти във всяка партийна листа, без значение от цвета й. Политиците ги коткат, за да си уреждат концертчета, суджуци и гласове "оф дъ рекорд". Ако всички бизнесмени решат да говорят, ще стане доста интересно. "Гражданската квота" се превърна в дежурно извинение за ангажирането на богаташи с партийна дейност, или по-скоро с партийни сметки. Време е партиите да бъдат малко по-строги при формирането на парламентарни и местни листи. И е време медиите да спрат да угаждат на силния на деня, като удрят само по опозицията. Да питат, защото много тайни остават скрити зад очите мълчаливи.