Очакванията, подклаждани от услужливи проправителствени социологически агенции, предвещават убедителна победа на премиера Ердоган

Няма съмнение, че предстоящите на 10 август президентски избори в Турция, както и самата предизборна кампания, се наблюдават с подчертан интерес по света. Турция е голяма страна с близо 80 млн. население, намира се в стратегически регион и в близост до особено конфликтни и размирни напоследък земи.
Очакванията, подклаждани от услужливи проправителствени социологически агенции, предвещават убедителна победа на премиера Ердоган, и то още на първия тур от изборите. Първата изненада идва от факта, че в чужбина не се е получил предвижданият интерес за гласуване от страна на турските граждани, които за първи път имат възможност да дадат на място в достатъчно на брой изградени секции своя глас в полза на предпочитания кандидат. След европейската обиколка на Ердоган и безпрецедентна агитация се смяташе, че гласовете на 1,5-1,7 млн. турски граждани, живеещи зад граница и с право за участие в изборите, ще са в полза на настоящия премиер на Турция. До вчера са гласували само около 240 хиляди души и така очакваните 2,5% няма как са се достигнат. Сметките на мнозина, най-вече на партията на Ердоган ПСР, се объркват.
Реакцията за момента е, че на някои от последните си предизборни митинги из големите градове Ердоган е споменавал фрази с намеци, че може и да има втори тур на тези избори. Междувременно ПСР е поискала от Висшата изборна комисия да разреши гласуване без предварително записване, което е било отхвърлено. Това са сигнали, че все пак опозиционните партии имат шанс да постигнат първа цел - втори тур и повече агитация сред населението.
В същото време на един от последните митинги в Истанбул, в Малтепе, азиатската част на мегаполиса, на 3-ти август, премиерът Ердоган говори предимно за външната политика на страната. Може би в отговор на критиките на опозицията, че тя е провал, а и за да внуши на хилядите присъстващи, че Турция е велика, силна държава със свое предно място на световната сцена, и това се дължи на неговото управление. С бяла риза, леко навити по модата ръкави, каменно лице и традиционни за него разпервания на ръцете, Ердоган говори за Израел, за Ирак, за палестинците и с апломб уверяваше, че те трябва да знаят, че "ние сме тук". Той изпрати "нашите поздрави на децата в Газа", увери сирийските, египетските, сомалийските, либийските братя, че "ние сме тук" и че ако преди 100 години "сме напуснали Шуджайе, сега половината наша воля е в Газа".
Съвсем в духа на турските нрави, Ердоган бе образен в речта си и думи като "ще се задавят в кръвта си тези, които сега убиват в Газа" звучат разбираемо. "Те убиват жените, за да не раждат деца, убиват мъжете, за да не защитават родината си, плашат децата, значи се страхуват" и обеща, че 77 млн. турци са на страната на Газа.
Хиляди бяха хората на този митинг в Малтепе, повечето пристигнали с осигурени автобуси от другите райони на Истанбул, почти нямаше незабрадена жена, а едва ли не всеки втори мъж бе с брада. Ердоган бе на специална сцена сред свои огромни портрети и лозунги, които могат да се видят из целия град -  "Човекът на нацията", "Лидер на промяната", "Турция разчита на теб", "Добави сила в силата на Турция" и все в този дух. След химна той каза просто, че не се сбогува с Истанбул, не се сбогува с хората и "ако е рекъл Аллах, градът, в който съм се родил, в него ще умра".
После последваха нападките над опозицията и нейните кандидати, че лидерът на НРП Калъчдароолу не трябва да говори, че пресата не е свободна, а да види, че в Газа са убити 10 журналисти, че е нападнато бюрото на Анадолската агенция, а не да се грижи за турските журналисти, които са в затвор заради "терористична дейност".
По същото време на митинг на пристанището в Кадъкьой, Истанбул, кандидатът на прокюрдските партии Демирташ поднови искането си за пряк диалог с Ердоган и го определи като паникьосан човек. Той посочи, че ПСР и Ердоган използват цялата мощ на държавата и медиите в предизборната си кампания, че  пускат анкети на обслужващи ги социологически агенции, които им предвещават 55% гласове.
"Щом е сигурен в тези проценти, защо не се съгласява да участваме заедно в пряк диалог, да отговаряме на журналисти, които ще задават обективни въпроси", попита Демирташ и множеството го приветства с одобрителни възгласи.
Според него обективен въпрос е "какво е богатството на Ердоган, но не записаното официално на него, а това на жена му, дъщеря му, на зет му" и особено на Билял, онзи син, забъркан с вече известните корупционни сигнали. "Народът има право да знае това", казва Демирташ.
Интересно е, че турската преса не пропусна да отбележи анализ на списание "Шпигел", където се разглежда предизборната кампания на Ердоган, който е определен за новия падишах и ликът му стои на заглавната страница с думите "Държавата на Ердоган". Списанието задава въпрос "Ще остане ли Турция независима" и описва атмосферата на един митинг в Йозгат, където на покривите е имало снайперисти, хеликоптери са кръжали над хиляди присъстващи, стотици автобуси са докарвали хора от Истанбул и Анкара, по високоговорители е звучала изборната песен "Човекът на нацията", а когато се е появил самият Ердоган на сцената, забрадените жени са се разплакали, а брадатите мъже се превили в поклони. Премиерът е издигнал ръце с думите "Всички братя ли сме, всички Турция ли сме", а присъстващите са викали "Тайип, ние дойдохме да умрем с теб". Според "Шпигел" Ердоган е нарекъл кампанията си "Истиклял савашь" - нещо като "война за бъдещето", и анализът издава определени негативни настроения.
До 10-и август остава ден. Нарастват и очакванията за изненади или поне за непредвидени сметки. Съмненията в крайната победа на Ердоган са плахи и едва ли се основават на нещо друго, освен на желание за промяна. Но в повечето лозунги из Истанбул се казва, че "Ердоган е промяната". Дано за света тази промяна е положителна.