Очакваната победа

Победата на Реджеп Тайип Ердоган на първите преки президентски избори в Турция бе очаквана, но резултатите за него са сравнително по-ниски от предвижданите. Постигнатите малко над 51% от гласовете на избирателите са на ръба за втори тур, но му дадоха възможност в първата си следизборна реч от балкона на централата на неговата ПСР в Анкара да каже, че това е победа за всички турци. И които са гласували, и които не са гласували за него. В същото време опозицията казва, че това е височина, от която се пада лесно, и оптимистично твърди, че тези дни не са далеч. В речта си след обявяването на резултатите Ердоган убедено твърди, че неговата победа е победа и за Багдад, и за Исламабад, и Кабул, и Бейрут, и Сарай Босна (Сараево), и Юскюп (Скопие), и Дамаск, Алеп, Хама, Хумус, Рамала, Раблус, Ериха, Газа, Кудюс. Според него сега всички са "тюркиели", независимо дали са мюсюлмани, християни, алевити, сунити, кюрди, араби, лази, грузинци, бошняци, черкези, роми, помаци /?/, гърци, арменци и т.н. Губещо е статуквото, а печелят всички. Защото нацията започва да определя посоката на движение на Турция.
Всъщност внимателното вглеждане в резултатите от изборите показва, че подкрепата за Ердоган е била в рамките на 36%, т.е. точно като на местните избори на 30 март т.г. От регистрирани с право на глас 56 млн. души (включително в чужбина) Ердоган е получил 20 млн. Коментарите са, че неговата партия ПСР през март с 20 млн. гласа е получила 43%, а сега с 20 млн. гласа взима 51 процента. Причината е, че около 15 млн. не са упражнили правото си на глас, като избирателната активност е била 73,3 процента. Достатъчно за победа, по-висока от средноевропейската избирателна активност, но по-ниска от традиционната за Турция. Само преди месеци на местните избори тя бе 89 процента. Според лидера на опозиционната НРП Калъчдароолу въздържането от гласуване или предпочитанията към летните отпуски са причина и за постигнатите резултати от опозицията. Един вид, ако 15 млн. не са бойкотирали изборите или не са предпочели да почиват, можело е Ердоган да вземе по-малко от 51% и да има втори тур на изборите. Калъчдароолу не приема, че кандидатът на опозицията е бил "неподходящ" и заявява, че и сега би го предложил за президент, ако има възможност, но неговата собствена оставка вече се иска от част от съпартийците му. Всъщност кандидатът на основните опозиционни НРП и ПНД Икмеледин Ихсаноглу е постигнал 38,44%, което е малко над предвижданите 35-36%, а представителят на кюрдското малцинство, съпредседател на прокюрдската ПМД, Селахатин Демирташ - 9,76%, което се счита за добър резултат.
Едва ли може да се каже, че изборите като цяло са били нечестни, но е факт, че цялата власт и ресурси на държавата са използвани в подкрепа на кампанията на Ердоган. Неговите портрети в помпозно голям размер и с послания за промяна и сила бяха на всяка крачка в градове и села, националната ТRT по няколко пъти на ден излъчваше филми, клипове, интервюта с Ердоган, а опозицията е изчислила, че срещу 500 часа екранно време за премиера опозиционните Ихсаноглу и Демирташ са имали само по 7 и 5 часа. Не може да се отрече обаче, че независимо от условията, тези кандидати за президент са имали достатъчно хъс, за да участват в битка срещу държавен механизъм. Според Калъчдароолу те са били обединени зад идеята, че водят борба срещу кандидат, който разделя обществото.
По традиция кандидатът на светската НРП, независимо на какви избори и кой е, печели във вилаетите на Източна Тракия, т.е. Одринско, по Егейското крайбрежие, та чак до Адана и Османие. В случая на тези президентски избори Ихсаноглу печели в тези 14 вилаета, а младият и обаятелен Демирташ - в 11 области на Източен Анадол, т.е. земите на кюрдите - Диарбекир, Тунджели, Мардин, Батман, Муш, Сийрт, Шарнак, Хакери, Ван, Ааръ, Идир. Любопитно е, че в селището Оваджък, където на местните избори за кмет спечели кандидат на Комунистическата партия, сега 60,27% са гласували за Демирташ, за Ихсаноглу - 35,93% и само 3,80% били за Ердоган. Любопитно е и че в полята около магистралата към Лозенград (Къркларели) има лозунги с лика на Ататюрк и надписи, че "народът е след теб". Точно в противорес на масовите билбордове на Ердоган в големите градове с "Турция разчита на теб" или "човекът на нацията". В този край се срещат и автомобили с изписан подписа на Ататюрк върху багажниците, което издава принадлежност към "кемалистите".
Някои наблюдатели изразяват становище, че президентските избори са довели до хаос. Победителят Ердоган е взел решение за извънреден конгрес на неговата ПСР на 27 август, т.е. един ден преди да свърши мандатът на досегашния президент Гюл. Считат, че по-ниският получен от Ердоган резултат на изборите може да принуди Гюл да действа и да опровергае предишните си изявления, че няма да участва в политиката. Времето ще покаже дали това са политически спекулации, но е факт, че сега казва, че той е бил първият председател на ПСР, че е бил президент и че след 28 август ще се върне в ПСР, в неговата партия. Възможно е да подаде по-рано оставка и да е кандидат на извънредния конгрес.
По другия основен въпрос за турското общество няма разминавания. Всички са убедени, че следващата цел на Ердоган е промяна на конституцията с цел получаване на по-големи правомощия за президента, а после и втори президентски мандат, за да дочака като президент 2023 г. и да поздрави турците със 100-годишнината на Републиката. За целта в турските медии се появяват информации, че се готвят извънредни парламентарни избори през ноември още тази година, а не, както е по закон, през 2015 г. Така още по-рано Ердоган ще си осигури парламентарно мнозинство за конституционни промени. Заместник-премиерът Бешир Аталай говори за нова пътна карта, в някои изявления на Демирташ се споменава за намерението неговата ДПН да стане партия на Турция и да се узакони ПКК. Преговорите с намиращия се в затвор кюрдски лидер Йоджалан, твърдят, че са също в такава посока и че това е нов американски план за отваряне на кюрдите към останалите турски граждани и партии. Писмо на Йоджалан с такива послания се чете по всички турски тв канали. Възможно е и той да излезе вече от затвора, но може и такива информации просто да отвличат вниманието от други събития.
Ердоган е повече от опитен политически играч и сигурно ще използва инерцията от тези президентски избори, за да си осигури не само повече правомощия, но и да запази контрола върху ПСР. Още повече, че някои показатели показват проблеми за турската икономика, а и международната конюнктура не е в полза на Турция на този етап. Ако изтегли парламентарните избори по-рано, той ще печели време, а и разногласията вътре в неговата партия има шанс да се уталожат. Предстои и избор на премиер. Твърди се, че кандидатите са неговите най-близки съпартийци Арънч, Давутоглу, Йелдъръм, Мехмед Али Шахил. Твърди се още, че след като е бил президент, Гюл няма да иска да е само член на ПСР. В същото време икономическите предизвикателства пред президента Ердоган никак не са малко, каквото и да се говори за нивото на турската икономика. Независимо че реакцията на пазарите в Турция след изборите е положителна. Цените на дребно все пак са скочили с близо 0,5% през юли, годишната инфлация е в размер на 9,32 процента. Един от най-богатите хора в страната, Коч, говори, че най-важният структурен проблем за Турция е зависимостта й от чужди капитали. Наистина през последните 10 години чужди капитали доведоха до бум в общественото и лично потребление, до незапомнено строителство. Именно те държаха турската икономика във възходящо развитие. Но напоследък нивото на доходите престана да се увеличава, а е известно, че ако икономическият растеж се основава само на консумация и строителство, той не може да продължава вечно. От икономическата наука се знае, че само увеличаването на производителността, което изисква съответно и по-образовано население, от поощряването на иновациите зависи и другото трайно ниво на дадена икономика. А това пък изисква свободна интелектуална атмосфера и естествено по-голямо участие на жените в обществения живот и икономика. Нещо, което не е характерно за Турция на този етап. Както казват тук, "Турция трябва да вземе своето голямо решение, а то е смъкване на диктатурата на "горещите пари".
Религиозните консерватори са тези, които подкрепят Ердоган, а той със своето ислямско пристрастие и убеденост в ролята на мюсюлманската религия в управлението на обществото не би могъл да се опре на светски ориентираните свои съграждани. Разделението на обществото е видно и с просто око. Толкова забрадени жени, толкова много жени с характерните за Саудитска Арабия черни облекла не е имало никога при съседите. Молитвените слова са навлезли толкова много в разговорната реч, че гледащите на Запад турци трудно понасят такива промени. Те живеят с надеждата, че когато човек се качи нависоко, му се завива свят, и че след 1-2 години ще успеят да сринат "султаната на Ердоган".
За външна политика след избори в Турция трудно се говори и резки движения не би трябвало да се очакват. Но последните изказвания на президента Ердоган, който ще положи клетва на 28 август, дават сигнали, че той не се е отказал от запазване наследството на Османската империя на Балканите, а това вече ни засяга. ЕС го призовава да има помирителна роля, и то в различните общности, религии, мнения, начини на живот в турското общество. Но навън? Той е победител в Турция. Другото си е работа на другите народи. Този наш свят взе много "да си бърка шапките" и донесе болка на хората. Време е всеки "да гледа в собствената си чиния" и да се бори за победа само на собствен терен. Иначе след Сирия, Либия, Ирак, Афганистан, Украйна, кой е наред?