Очакваме 4-5% ръст на заплатите

Васил Велев е роден на 1 април 1959 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност автоматизация на производството и Икономическия университет във Варна, специалност корпоративно развитие и управление. Васил Велев е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Стара планина холд" АД, член е на бордовете на директорите на редица търговски дружества. От 1996 г. Велев е член на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), а от 2002 г. е неин председател. Заместник- председател на Икономическия и социален съвет.

"Плевнелиев демонстрира избирателно отношение към работодателските организации"
"Правителството се стреми да облекчи административното бреме"
"Всякакви апокалиптични прогнози са неадекватни и безотговорни"


- Господин Велев, получихте ли отговор след отвореното писмо, което трите работодателски организации изпратиха до президента във връзка с пътуването му до Китай? За какво говори едно подобно отношение на президента към българския бизнес?
- Чакаме личен писмен отговор на отвореното писмо до президента Росен Плевнелиев, в което питаме защо членовете на основните работодателски организации, с изключение на КРИБ, не бяха поканени при посещението му в Китай. Такъв отговор все още не е получен. Подобно избирателно отношение към работодателските организации се демонстрира още от началото на мандата на Плевнелиев. Въздържаме се да правим изводи защо се получава така. Настояваме като Асоциация на организациите на българските работодатели (АИКБ, БСК, БТПП) - организация на българския бизнес, чийто членове произвеждат 3/4 от БВП на страната и плащат 90% от данъците, с които се издържа държавната администрация, за равно третиране. Очакваме равна подкрепа от тази администрация, а не да разделя бизнеса по неясни критерии.
- Какви са очакванията на бизнеса за 2014 г. Накъде ще върви икономиката, имате ли прогноза за нейния ръст, ще има ли разкриване на нови работни места и повишаване на доходите?
- Запазва се положителното - макроикономическата стабилност и ниските данъци. Подобрява се отношението на държавата към предприемачеството - има стремеж за своевременно разплащане с бизнеса по изпълнени поръчки, както и своевременно възстановяване на ДДС.  В дисонанс с влошената перспектива по кредитния ни рейтинг от S&P, лихвите по новите емисии ДЦК са устойчиво ниски и са най-добри в Южна Европа, а индексите на БФБ растат видимо - СОФИКС например е нараснал за една година с над 50%. Това безспорно говори за доверие от страна на инвестиционната общност към публичните  ни финанси и капиталовия ни пазар. Имаме основания да сме оптимисти. Вярваме, че диалогът ни с институциите е конструктивен и ефективен и ще се развива успешно през тази година. АИКБ като най-представителна организация на работодателите на национално равнище е разработила редица становища и мерки за по-добро регулиране и намаляването на административната тежест за бизнеса, мерки срещу неформалната икономика, по отношение на образованието, еврофондовете и други, които се възприемат добре от държавната администрация. Така например предложението на АИКБ за начисляване на ДДС от малките фирми при касово изпълнение бе прието и от тази година е вече уредено със закона възможност. Даже се постави началото на отлаганата повече от 10 години реформа на таксата за битови отпадъци. В процес на изпълнение са и редица мерки, приети от правителството за отмяна или облекчаване на регулаторни режими. Не е изненада, че последните измервания на бизнесклимата от НСИ сочат ръст. Но много важни промени, като въвеждането на задължителна и ефективна предварителна и последваща оценка на въздействието на нормативните актове, реален и осезаем напредък при въвеждането на електронното управление, намаляването и отменянето на редица такси, по-доброто регулиране на естествените и разграждане на изкуствените монополи, реформа при обществените поръчки за облекчаване на достъпа на МСП и ограничаване на корупцията останаха да бъдат решавани тази година. Бързият напредък в тези сфери ще е решаващ за запазването на тренда. Бизнесът оценява прогнозата на правителството за запазване на равнището на заетост и безработица като реалистична. Това се подкрепя категорично и от данните, изнесени от НСИ по отношение на пазара на труда. Проучвания и данни от реалния сектор показват тенденция за запазване на равнището на безработицата. Например членовете на АИКБ планират малък ръст в числеността на персонала през следващата година както и увеличение на възнагражденията. Има предпоставки за обръщане на тенденцията към увеличаване на заетостта. Активните политики за подобряване на средата за бизнес и за насърчаване на заетостта могат да ускорят процеса, а непремереното увеличение на минималната работна заплата -  да го забавят.
- Има идея за въвеждане на по-висок данък за хората с по-високи доходи. Как гледате на въвеждането на необлагаем минимум за хората с най-ниски доходи?
- Въведеният от тази година механизъм за възстановяване на платения данък от хората с най-ниски доходи е по-справедливо решение от необлагаем минимум. Защо да има необлагаем минимум за хората с високи доходи? Не би трябвало плоският данък да бъде променян и се надяваме, че това няма да се случи. Той е постижение и трябва да бъде запазено, имаме много аргументи в тази посока. Освен всичко друго плоският данък намалява сивия сектор в икономиката. Данъчната система трябва да е консервативна, което от своя страна означава стабилност и прогнозируемост. Обратното - всяко следващо действие за изменение на данъчната система поражда липса на доверие, липса на инвестиции, съответно и по-малко работни места. Радостно е това, че се заговори за намаляване на данъци върху труда. Надявам се, вече от всички се разбира, че би се увеличила заетостта чрез по-ниски данъци върху труда. Според нас обаче пътят не е чрез въвеждане на необлагаем минимум. Франция например предложи друга схема - намаляване на осигуровките, за да се увеличи заетостта, и компенсиране чрез увеличаване на ДДС. Ние не предлагаме това, ние предлагаме намаляване на осигуровките и компенсиране на недостига с намаляване на сивия сектор.
- Бюджетът за 2014 г. беше атакуван като прекалено амбициозен. Изпълним ли е той според вас за разлика от миналогодишния, който се наложи да бъде актуализиран?
- Бюджет 2014 е амбициозен, но и изпълним. Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че прогнозата за 1,8% ръст на БВП е оптимистична, тя би се изпълнила само при благоприятни външни условия за българския износ, както и в случай, че мерките за увеличаване на вътрешното потребление и за по-добро регулиране дадат резултат. Прогнозата ни е за 1,3 - 1,5% ръст на БВП за 2014 г. Държавният бюджет за 2014 г. е с напрегната, но изпълнима приходна част. Планиран е изпреварващ ръст на приходите от ДДС, за изпълнението, на които се разчита на взетите, включително законодателни, мерки за ограничаване на сивия сектор и данъчните измами. Ръстът в приходите от акцизи, респективно - в ограничаването на контрабандата, можеше да е и по-амбициозен. Ние подкрепяме данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки, и считаме, че планираният дефицит от 1,8 на сто е разумен баланс между необходимостта от стриктна фискална дисциплина и желанието за насърчаване на икономическия растеж и подобряването на жизнения стандарт. Плюс на разходната част е стремежът за ограничаване на средствата, съпроводено с реформи в МВР, както и увеличаване на разходите за образование и наука. Очакваме акцентът да е върху професионалното образование, инженерно-техническите специалности, приложната наука. Не подкрепяме и оценяваме като грешка стопирането на пенсионната реформа. Разходите в социалната сфера трябва да са по-точно фокусирани и да стимулират полагането на труд. Нямаме никакви притеснения относно управлението на държавния дълг и валутния борд. Всякакви апокалиптични сценарии и прогнози за "сгромолясвания" се квалифицират от бизнеса като неадекватни и безотговорни. Бюджетът за 2014 е един по-добър бюджет от този, който беше за 2013 г. Най-малкото е по-адекватен, затова ние го подкрепихме в тристранния съвет, защото ако той не беше приет, щеше да се изпълнява бюджетът, който е за 2013 година по 1/12, който има по-малко приходи, по-малко разходи, повече разходи за отбрана и сигурност, по-малко разходи за образование, по-малко разходи за здравеопазване, по-малко разходи за инвестиции, по-малко социални разходи.
- В началото на годината бе оповестено проучване, според което голяма част от мениджърите и собствениците са готови да увеличават заплатите на своите служители през 2014 г.
- Според проучване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България най-голям е делът на предприемачите, които през тази година ще запазят равнищата на възнагражденията. Следват тези, които ще увеличават заплатите, и най-малък е делът на намаляващите ги. По отношение на средномесечната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение очакванията на АИКБ за 2014 г. са за 4-5% ръст. По този показател ние сме сред първите в Европа. Причина за това е ниската база и големият натиск за догонване, а не толкова ръстът на производителността. Откакто сме член на ЕС, възнагражденията у нас нарастват с по-бърз темп от производителността, което не може да продължава вечно, без да се влоши конкурентоспособността ни. За това "принос" има и непремереното увеличение на МРЗ - едно вредно за икономиката на България решение. Това увеличение на минималната работна заплата прави трудно наемането на нискоквалифицирана работна ръка в редица икономически сектори и общини и води до допълнително съкращаване на нископлатени работни места, от една страна, и до разрастване на сивия сектор, от друга. Минималната работна заплата е функция на реалната икономика. Като такава тя следва да е обвързана с производителността на труда и да се разглежда приоритетно като икономически обоснована величина, а не като средство за разрешаване на социални проблеми.
- Как оценявате усилията на правителството за по-бързото възстановяване на парите по обществени поръчки и намаляването на административната тежест?
- Голяма част от програмата на правителството предстои да бъде изпълнявана. Това, което можем да препотвърдим, е, че има положително отношение към предприемачеството - преди четири години държавата дължеше на бизнеса приблизително три пъти повече, отколкото дължи сега. Нямаме почти никакви оплаквания от колеги за задържан ДДС. Сравнително ритмично се разплащат и изпълнените обществени поръчки. Има стремеж да се събират данъците там, където се дължат, а не там, откъдето могат да се вземат по-лесно. Има стремеж да се облекчи административното бреме пред бизнеса. Има и стъпки назад, за които ние своевременно алармирахме, че не подкрепяме и крият рискове - непремереното увеличаване на минималната работна заплата примерно. Същото важи и за стопирането на пенсионната реформа.
- Как гледате на промените в ЗОП, имате ли конкретни предложения за промени в този закон?
- Законът за обществените поръчки е един от законите с ключово значение за българската икономика. Законът трябва да отговаря на потребностите на бизнеса, който участва в процедурите по възлагане на обществени поръчки. Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е крачка напред в борбата с корупционните практики, гарантирането на прозрачни и публични процедури по възлагане на обществени поръчки и насърчаване на малките, средните и новосъздадените предприятия да участват в тези процедури, макар че предлага решение само за част от съществуващите проблеми. Проблемите, които са идентифицирани при прилагането на закона, са многобройни и ще намерят своето решение само с изготвянето и приемането на изцяло нов Закон за обществените поръчки, в който да бъдат транспонирани новите директиви на ЕС, още повече че действащият закон за не особено дългия си период на съществуване е изменян повече от 20 пъти. Конкретните ни предложения за промени са свързани с намаляване на документите, служебно събиране на наличните такива в администрация, както е съгласно Закона за електронното управление. Унифицираната типова документация и разширяване на възможностите за електронно кандидатстване биха намалили в много голяма степен възможностите за корупция.
- От какво най-много страда бизнесът у нас, от какво има нужда?
- На този етап бизнесът не вижда проблеми за макроикономическата, фискалната и данъчната стабилност, управлението на държавния дълг и доверието към страната ни на финансовите и капиталовите пазари. Проблемите са в бизнес средата, регулирането на монополите, обществените поръчки. От страна на АИКБ са дадени предложения за изменения и допълнения на нормативната уредба, съдържащи мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите. За да се подобри бизнес средата през годината трябва да се намалят и опростят регулаторните режими, да се въведе задължителна предварителна оценка за въздействието на нормативните актове, да има решителен напредък при въвеждането на електронно управление, да се въведе разходопокривният принцип при определяне на държавните и общинските такси, да се разшири приложението на принципа на мълчаливото съгласие, да се въведе понятието "микросубект" в Закона за счетоводството, с редуцирани изисквания към финансовите отчети, да се премахне задължението бизнесът да представя данни, които са налични в държавната администрация, като вписване на финансовите отчети в Търговския регистър, свидетелства за съдимост и много други. Предложили сме също така и изменения, и допълнения в Кодекса на труда, за да бъде подобрена регулацията на трудовия пазар.