11 Декември 2019сряда09:55 ч.

Език свещен...

Обуй нов гащ, че иди на дебат (2)*

Десет години след публикуването на първата част за съжаление потъваме все по-дълбоко в блатото на неграмотността, опростачването и съсипията на българския език

/ брой: 116

автор:Богдан Иванов

visibility 5218


х Редуцирана модификация на популисткия блок е Николай Бареков.

х Президентът на Чили Мишел Бачелет обяви извънредно положение във втория по значение град в страната Валпарайсо. Той изпрати там военни части.

х Абитюрентите трябва много да внимават, за да не стане веселбата играчка-плачка.

х Генка, ще продължа с нови подробности по темата в късните новини.

х Пълен конфиденц или прозрачност.

х Цветанов и Борисов се синонимизират с престъпността, позиционират се остро негативно, но отговорните не се сезират.

х Подводен дрон ще търси потъналия самолет.

х Като има повече конкретика, ще говоря още.

х Потъналият самолет бил взривен, запален и отвлечен.

х По-късно ще разберем температурите за следващите дни, защото идват празнични такива.

х Щом не стигаме до съгласие, ще насрочим един дебат и дебатирайки ще решим казуса...

Езикови грешки, езикова маниерност, езиково подражателство и коленопреклонство, езикова претенциозност, езикова неграмотност. Но да караме поред, не - по-добре отзад напред. Защото случаят "дебат" е един от най-куриозните във времето на Голямата демокрация - той заслужава специално изследване и дори цял научен труд.
Още преди двайсетина години политици, културтрегери, политолози, социолози, журналисти налапаха като топъл хляб, като локум и дъвка тази дума и я употребиха сто милиона пъти грешно: не дебати, а дебат. Обясняваха в колко важен за съдбините на отечеството дебат ще участват, как ще инициират дебат, за да финализират еди-какъв си проблем, колко широк дебат ще организират, за да минимализират щетите от...
Като ги слуша човек, да си рече: "Брей-й, хем образовани, хем по френчки се изразяват галантно, хем подсещат за толерантност, дипломатичност и европейски маниери.
Думата дебати идва от френски и ще рече разисквания ("Речник на чуждите думи в българския език" - БАН, 1982). Същото значение е отбелязано и в "Българска енциклопедия" от Н.Г.Данчов и И.Г.Данчов, 1936 г.
Особеност на тази дума е, че има само множествено число (pluralia tantum) заедно с очила, клещи, гащи, трици, финанси, хора, ресурси. За разлика от други думи, които съществуват пък само в единствено число (singularia tantum): пипер, сол, захар, водород, омраза, мистър, азот...
Това придава многообразие и своеобразна прелест на езика и говори за възможността неговите съставки да бъдат равноправни въпреки своята различност.
Какво се получи обаче?
Използвана от 1989 г. насам безброй много, от безброй много титани на мисълта, погрешната форма дебат се наложи така безкомпромисно, че... влезе дори в новия "Официален правописен речник на българския език" - БАН, 2012 г. Той е съставен от авторски колектив на Института по български език "Проф. Любомир Андрейчин". Там вече е узаконено неправилното преди години изписване и се отбелязва: дебат; дебати (два и т.н.), дебата...
Както се казва - невероятно, но факт! Това подсеща за телевизионна игра, която се радва на голям успех в момента - при нея верен отговор е... грешният отговор!
Така че, ако речем да сме в тон с повелите на времето, трябва да говорим и пишем дебат. Изискват го новите правила. Току-виж след време дойде ред на гащ, клещ, финанс...
Любопитно е залитането по мъжки род при професии и титли. Някаква форма на еманципация ли е то, що ли: кметът Йорданка Фандъкова, депутатът Мая Манолова, учителят Валерия Зарева, нумерологът Ева Лазарова, журналистът Мария Василева, политическият активист Гергана Христова, преподавателят по български език от Киев Елена Чмир, канцлерът Ангела Меркел, премиерът доскоро на Словакия Аленка Братушек (единствено последните две оправдани донякъде, но все пак и спорни).
За да се стигне до пълната неграмотност: "Президентът на Чили Мишел Бачелет... Той..."
Всъщност е "тя"! Чили има за президент жена, т.е. президентка! Ако беше употребено правилното "Президентката на Чили...", щеше да се избегне конфузът "Той..."
Затова използвайте без колебание в посочените по-горе примери и в други подобни женски род. Женският род е не само привлекателен и чаровен, но и граматически точен според правилата на езика ни.
И децата вече знаят, че България е членка на Европейския съюз, като нашата азбука, кирилицата, стана третата официална азбука в Съюза след латиницата и гръцката азбука. Това обаче не намали дивия мерак на мнозина за англицизация, и то час по-скоро.
От радио, телевизия, вестници, политически и всякакви други трибуни, митинги, събрания върху главите на българите се излива цял порой от чуждици: редуцирам, минимализирам, стартирам, финализирам, глобализирам, сезирам, индикирам, реновирам, санирам, ресоциализирам, оптимизирам, иновирам, постулирам, конституирам, стопирам, входирам, индулгирам, комуникирам, лобирам, инкорпорирам, инициирам, ситуирам, одитирам, коалирам, сертифицирам, трансферирам, ротирам...
Олеле, боже, какво става?
Търпение, защото идват: поливалентен, стрийт парад, куизшоу, флаери, компенсаторност, креативност, императив, каузален, имидж, идентичност, визия, казус, дестинация, митологема, хепънинг, кастинг, бук, институционализиране, допингиране, спецификиране, мониторингиране, партизиране, миксиране, рехабилитиране, негативиране...
Стига, спрете!
Нехайството и даже гаврата с българския език от 10 ноември 1989 г. насам са част от общото обедняване, бездуховност и разрушаване на България. При което случайни, нискообразовани, съвсем неподготвени хора започнаха да се изказват едно след друго, сякаш мятат лафове от дюкян на дюкян. Величествени, безпардонни, специалисти по всичко, те прикриват своята управленска безпомощност с високопарно словоблудство и демагогия, сипят върху главите ни чуждици, прикриват чалгаджийската си култура с празна, непонятна, демагогска, парвенюшка реч.
За да ги разбереш, трябва да наемеш преводач, но според мен и той би разперил безпомощно ръце, слушайки ги какво говорят и на какъв език. Още повече, че преводач от неграмотност, простащина и скудоумие няма.
Но нека не брифираме и нека не таванизираме проблема, нали?
От купешките думи и изрази, които са истинска напаст и подсказват малограмотност, но и стремеж да се изметне и замъгли казаното, в други случаи намеренията са добри, а знанията - калпави. Затуй се стига до изречението, което една телевизионна водеща с високо самомнение наскоро тръсна пред може би два милиона зрители:
"По-късно ще разберем температурите за следващите дни, защото идват празнични такива".
"... такива." Какви?
Решена да избегне повторението, тя заменя "дни" с "такива" и... вижте какво се получава и как звучи казаното.
Наострите ли уши, сами ще се учудите колко често се премятат едни през други "такъв", "такава", "такова", "такива". И все уж, за да няма повторение, макар то съвсем да не е толкова страшно.
Когато започнаха събитията в Украйна, не един и двама "специалисти" блеснаха със своята ерудиция:
- УкраИна;
- ЯнУкович;
- СимфероЮпол;
- ДОнецка република...
Като капак - "кремльовски татари"! вместо кримски.
Веднъж бе зададен въпросът "Коя е най-голямата държава в Европа?" и последваха отговори: "Германия", "Франция", "Испания", "Англия", "Италия", дори "Полша". Телевизионният водещ през цялото време правеше знак на несъгласие с глава, докато накрая прекрати цялата срамотия:
- Украйна. Територия - 602 000 кв. км.
 Между многото видни и по-малко видни люде, участващи в играта, обаче нямаше сконфузени. И те, и всички, които се упражняваха в имена, събития, географски понятия, години и факти, явно си бяха поставили друга цел: да ги видят докарани и наперени, да се изкажат по актуалните събития на деня, да дадат заявка за бъдещи телевизионни геройства.  
Нищо, че заедно с пърхащите около тях нова реколта теле-журналисти драматично се мъчеха да налучкат имена и ударения. Един от тези корифеи след няколко дни, вече пред друга телевизия, обясняваше: "В това политическо състезание участваха около 34 души - от цялата страна".
Ясно е, че щом са 34, пък били те и 35, 36, 37, 38, 39 души, не може да се каже "около". "Около" се употребява, ако са 40, ако са 100, ако са 1000 и т.н.
На вас оставям да разсъждавате за "абитюренти" и за "подводен дрон". Но за "Потъналият самолет бил взривен, запален и отвлечен" не мога да се сдържа: много и страшни беди са се стоварили върху злощастното хвъркато - явно там е причината то да се скрие вдън гори тилилейски, за да се спаси от безумните съчинения на пишещите братя!
За Гергьовден, 6 май, отвсякъде се чуваше: "А там празникът вече тече и ние бързаме да се пренесем в неговата атмосфера" и също - "А там празникът вече върви..."
Както се подиграваше един езиковед - "Абе, тече, тече, ама да не изтече всичкият акъл от тези умни глави, че тогава какво ще правим?!"
За простоватия език на Тодор Живков знаят мнозина. Неговата скромна образованост, честите гафове в изказа, са давали повод за вицове и смешни случки, които се разказват с успех и днес.
Добре, но нали Живков го критикуваме и осмиваме, защото след Живков на власт се очаква да дойде грамотен, интелигентен елит. Само че през тези 25 години Голяма демокрация се изредиха псевдоерудирани поколения нови държавници, началници от всякакъв ранг, висшисти всякакви и баш специалисти, които:
- говорят на жаргон;
- употребяват пред цяла България вулгаризми и цинизми и се държат просташки;
- ругаят се каруцарски едни други;
- "е"-кат и "я"-кат и дори в официални речи и поздравления за празници казват: требва, некои, нема, зависат, техната, всекога...;
- говорят на диалект, показват неграмотност - дица, винеткити, ръчичкити, училища, съдилища, можеме, кажеме, направими, и така нататъка, така нанататъка, да се вземе напредвид;
- поднасят на смаяната публика премъдри езикови изобретения, свързани в примера тук и с изборите: "Електоратът ще бъде арбитър - едни ще ротира, други ще стопира, а някои ще меценира и допингира"!?
При това нека се знае, че около тези големци има на прехрана лични майстори по рекламата, така наречените имиджмейкъри (нещо да кажете?), и то с големи заплати (от нашите данъци, нали?), които да ги учат на изискани маниери, на книжовна реч.
Отново - книжовност. Но книжовна ли е налагащата се напоследък мода да бъде избягван звателен падеж при имената? Повтарям примера от началото на статията: "Генка, ще продължа с нови подробности по темата в късните новини".
Подобни обръщения, които валят отвсякъде: Иван, Петър, Тодор, Богдан, Васил, Пенка, Тодорка, Капка, Цонка, Радка, Елка, Бисерка, вместо Иване, Петре, Тодоре, Богдане, Василе, Пенке, Тодорке, Капке, Цонке, Радке, Елке, Бисерке, имат своето обяснение. Младият човек се страхува, че така ще бъде обявен за провинциалист, за човек близо до диалекта и до селото, и търси по-модерен изказ (според него), като се отказва от звателния падеж и премахва "е"-то. Въпреки че според граматическите правила в момента то трябва да се сложи.
Нещо повече: търси се модернизиране и повече интимност и при самите имена, като се използват умалителни или галени форми - "А сега Юки ще обяви следващите теми", или "Идва ред на прогнозата с Деси", или "Следва времето с Николчето Станкулова".
Само че в случая не става дума за разговор с Юки, Деси и Николчето вкъщи с мама и тати, а за разговор пред половин, че и пред един милион зрители. Защото ако вървим по тази линия, скоро същите половин, един, че и два милиона зрители ще чуят за Цуци, Джани, Пецата, Боги, Муцката и кой ли още не.
Да продължим обаче за имената, пък и нали "човек за едното красно име живей", както казва Рачко Пръдлето, герой на Иван Вазов от "Под игото". Какво да мислим обаче и за човека, и за красното му име, когато този човек се казва Проститутка, Марулка, Петилетка, Пътка, Телефонка, Рибка, Автономка, Лодка, Салфетка, Касиерка, Семка, Сафрида, Цаца, Слива, Автобуска, Клозетка...
За да стигнем накрая до невероятните Наденица и Маратонка!
Наденица - като съчетание от имената на баба Надя и на баба Деница!
Маратонка - като съчетание от имената на баба Мара и на баба Тонка!
Или: непостижима е българската комбинативност, изобретателност и практичност. Непостижимо е и опростачването българско!
Затова речем ли да бъдем много сериозни, а не присмехулно-критични, съвсем законно ще е да сложим край на слободията от последните 25 години и да се върнем към онзи "Именник", с който преди време бяха снабдени всички общински служби. В него имаше подбрани 1000 или 2000 хубави български имена, за да може всеки, дошъл да запише новороденото, като порови в "Именник"-а и се посъветва със своята половинка, да избере най-хубавото име за наследника си.
Стане ли такъв ред задължителен, ще изчезнат веднъж завинаги имена като Манчестер Юнайтед, Крачун, Търпелин, Джон, Маркизета, Пневмония, Лайкучка, Сополка...

- - - - -

Езиковите сакатлъци и безобразия край нямат, неслучайно и великият Иван Вазов пише покрусен: "Език свещен на моите деди, кой те не руга..."
Въпреки все по-ширещото се невежество обаче, въпреки налудничавите твърдения на някои, че България не ни трябва, не ни трябват езика й, културата й, великите й мъже, щом вече сме граждани на Европа и на света, вярвам - и този път българското ще оцелее. Ще намери разумния баланс между родното и европейското, ще започне да избистря мътната вода.
И там, дето днес са накачени хиляди надписи, реклами, плакати на латиница, ще заеме мястото си кирилицата. Приета и в Европейския съюз, защо зорлем ние самите да я оскверняваме и да я гоним от България.
В Европейския съюз старите демокрации ни дават пример как се отглеждат политици, ръководители, общественици, партийни първенци - с думи прости - водачи: две и три висши образования, два и три чужди езика, опит, мъдрост, толерантност, морал. Докато нашата млада, хищна, алчна, цинична демокрация е твърде далеч от тези ценности.
Но спасение има: образование, образование, образование! Обаче не с купени изпити и купени дипломи, а с много работа в библиотеки, университетски аудитории, с искрен стремеж към знания и усъвършенстване. И още: с любов към традициите, към книжовната реч, към светлината на 1300-годишната ни история. Иначе потъваме в блатото на неграмотността и простащината: "Ха сега обуй нов гащ, позиционирай се на дебат за нов финанс и там индикирай, инициирай, конфигурирай, партизирай, постулирай, инкорпорирай... таванизирай!"

*Първата част е публикувана в ДУМА през май 2004 г. За съжаление, десет години по-късно съсипията на българския език продължава с пълна сила.



Зле ранен от политици и държавници

"Езикът има собствен организъм, той страда, но и се чисти от лошото.
А че езикът ни днес зле е ранен от политици и държавници, от люде, които немарят за езика си, още акад. Александър Теодоров-Балан го е видял: "Слухът им не трепти за хубост на реч!"

        (Из интервю на Богдан Иванов с проф. д-р Стефан Брезински, ДУМА, 21.V.2005 г.)



Езиковедът днес е в девета глуха!

"Ще споделя тревогата си от един показателен факт: на конкурс между български певци, излъчен по БНТ, от 10 песни 9 бяха на английски. В скоро време ще се появят и български англоезични писатели."

х

"... свикнахме с всякакво словоблудство. За съжаление! Виж как се ругаят по-първите ни днешни хора. Не ги смущават дори и телевизионните камери."

х

"... езиковедът днес е в девета глуха. Герои са разните му там политолози, репортери и други подобни."

       (Из интервю на Петра Ташева с акад. Михаил Виденов, ДУМА, 5.IV.2014 г.)   




Текстове под снимките:




Без коментар
Снимки Благовеста Цветкова

Остава облачно и мъгливо в сряда

автор:Дума

visibility 0

Коли горят на столичен паркинг

автор:Дума

visibility 782

12 нови случая на морбили в Пазарджишко

автор:Дума

visibility 84

400 лева за преглед в софийска болница

автор:Аида Паникян

visibility 145

/ брой: 238

Омбудсманът до КФН: Бонус-малус ощетява гражданите

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 238

С 11 млн. са намалели животните за месо за 30 г.

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 238

Четвърти сме в ЕС по харчове за храна

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 238

Фирми от всички сектори ще търсят нови служители догодина

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 238

Турция готви сондажи и в Черно море

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 238

"Четворката" преодоля застоя

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 238

Стрелба в болница

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 238

Кратки новини

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 238

Не се вижда краят на съседските войни

автор:Евгени Гаврилов

visibility 136

/ брой: 238

А след лъжата накъде?

автор:Николай Шопов

visibility 127

/ брой: 238

Фашисткият преврат в Боливия

автор:Иван Аладжов

visibility 122

/ брой: 238

НИМ изпраща годината с голяма изложба

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 238

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ