Общините предлагат от 1 до 3% от плоския данък да отиват при тях
Необходима е децентрализация на общинските бюджети, а е допълнителна тежест за гражданите, каза зам.-шефът на НСОРБ Емил Савов
/ брой: 216
Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) има предложение от 1% до 3% от плоския данък да отиват в общините, но досега то не е разгледано и дискутирано с Министерството на финасите. Това стана ясно вчера от думите на заместник изпълнителния директор на НСОРБ Емил Савов пред телевизия "Bulgaria On Air". Основното, което търсят общините, е децентрализация, а това, което предложи финансовото министерство за допълнителен общински данък, не е децентрализация на общинските бюджети, а допълнителна тежест за гражданите, каза той. Савов посочи, че във вида, в който е предложена промяната, сдружението е против. И обясни, че ако има подобна общинска ставка, то общините трябва да имат правомощия да я определят и да бъде в рамките на сегашния налог от 10 на сто.
Както става известно, преди ден ГЕРБ се уплаши и се отказа от идеята на финансовия министър Владислав Горанов да се вдигне с до 2% данъкът върху доходите. Според Пламен Донев, експерт по данъчна политика, самият факт, че предложението за допълнителен данък върху доходите беше оттеглено, доказва неговата несъстоятелност.
По думите на Донев това предложение е сгрешено поради много причини и може да се разкритикува на различни нива. Чисто икономически то представлява допълнителна данъчна тежест за гражданите, което поставя под въпрос и концепцията на плоския данък, казва експертът. По думите му правилният подход е от сега събираната сума за данък доход да бъдат заделяни средства за общините по някаква методика, но в рамките на сега съществуващото данъчно облагане.
Има и чисто технически проблеми, каза Донев и посочи приетата база по постоянен адрес. Има опасност от преселение на хората там, където са по-ниски общинските ставки. Може да се окаже, че хората в по-слабо развитите в икономическо отношение общини ще плащат по-високи ставки, за да се закърпи бюджетът, тоест ефектът е обратен на това, което се цели, обясни Донев.
Експертът вижда проблем и в това, че МФ не е обсъдило идеите на концептуално ниво и в крайна сметка работата се оказва излишна. Той посочи, че това е несериозна стъпка от страна на Министерството на финансите на фона на други адекватни мерки на ведомството. Според него става дума за липса на експертност и добър подход.
АБС:
Въвеждането на налог върху селските градини и земи е вредно
От Асоциацията на българските села (АБС) осъждат спекулациите и предложенията за въвеждане на данък върху селските градини и земи, тиражирани през последните дни. От асоциацията посочват, че въвеждането на подобен данък би имало изключително негативен ефект върху развитието на селските райони на България, а ще доведе и до ескалация на социалното напрежение.
"Евентуалното въвеждане на данък върху градините и земята би било вредно и ненужно, дори при минимална данъчна ставка. Общините могат да осигурят повече приходи в бюджетите си, ако оптимизират използването на собствените си земи и дейности, отколкото да облагат бедното и поставено във висока степен на социална изолация население в селата", коментира Борислав Борисов, председател на АБС. "Дори само входирането на законопроект за въвеждане на данък върху градините и земята ще акумулира напрежение сред фермерите, които са обложени с редица други данъци, включително върху субсидиите, и ще окаже силно демотивиращ ефект върху едва съвземащото се през последните години дребно и средно земеделие у нас. Законописците не трябва да забравят, че селскостопанският сектор е изправен пред сериозни трудности и предизвикателства, особено по отношение на пазарите и модернизацията на стопанствата, за да му бъде наложена една такава допълнителна данъчна тежест", е допълнил Борисов.