29 Март 2020неделя04:02 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Константин Старчев:

Общественото поведение към природата трябва да се промени

За съжаление при финансови кризи и проблеми с бюджета първото, което се отрязва, е науката, отбелязва ученият-мореплавател

/ брой: 101

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1104

Константин Старчев е роден на 10 юли 1963 г. в София. През 1994 г. завършва аспирантура в Института по физикохимия на БАН, където работи върху фракталните свойства на агрегати от малки частици. През 1994-1997 г. прави постдокторат в Страсбург по проекта за човешкия геном. Целта е да се подобрят методите за определяне на последователността на базите в генома, т.е. да се прочете информацията, кодирана в него. През 1997-2001 г. е асистент в Университета на Женева. Продължава работата си по агрегация на малките частици, но този път с екологична насоченост. Когато негов бивш колега от Страсбург решава да основе биоинформатична стартъп компания - Manteia Pedictive Medicine SA, напуска университета и започва работа там като биоинформатик. Разработва софтуер за нов революционен метод за определяне кода на човешкия геном. През 2004-2007 г. е на свободна практика. Разработва софтуер по контракти с Университета на Женева и финансови къщи. Освен независимост тази работа му дава значителна свобода да се отдаде на страстта си да плава. Така през 2006 г. извършва трансатлантически преход с "Хаш Папи", яхтата на негов приятел Ханс. През 2007 г. навигира по испанското крайбрежие между Барселона и Валенсия на яхтата си "Бабанка" - 18-стъпков корсер, произведен в корабостроителницата на "Амиге" на Женевското езеро през 1963 г. Той е една от 7-те яхти под швейцарски флаг в южната марина на порт "Американ къп" по време на световноизвестните регати. През 2008 г. регистрира втора поредна победа на "Alinghi" в "Купата на Америка". Започва работа като инженер информатик в EPFL (Политехниката на Лозана). Проектът е финансиран от "Alinghi" и "Hydroptere". Проектът с "Alinghi" е да се разработи софтуер за определяне формата на спинакер от снимки. "Hydroptere" е революционен тримаран на подводни крила, движен от платна. Душата на проекта е Ален Тибо, създал тази забележителна яхта с цел да постави световен рекорд на скорост на платна преди повече от 20 години. Проектът с него е за моделиране на грота и женоато. Краят на 2008 г. е белязан за Константин Старчев не само с финансовата криза, но и с преобръщането на "Hydroptere" при скорост над 50 възла. За щастие няма човешки жертви, но мачтата и платната са напълно унищожени. Спонсорите на "Hydroptere" (банката Lombard) остават зад проекта и потвърждават своята подкрепа. През 2009 г. мечтата на моряците и инженерите, работещи по проекта "Hydroptere", става реалност - той поставя световен рекорд на 500 метра и една миля със скорост над 51 възла. Константин Старчев се насочва към нов проект, този път с известния швейцарски навигатор Бернар Стам, който участва в регатата за обиколката на света за самотници през трите носа. Освен това се занимава и с разработката на роботи риби. През март 2009-а пресича Средиземно море с приятеля си Джим Кариер и неговата яхта "Ranger" между Испания и Тунис. Същото лято купува по-голяма яхта "Ob6JUN", с която да предприеме околосветско пътешествие. М.г. с приятеля си Лоран навигира около Северозападна Европа и докарва "Ob6JUN" от Холандия във Ванде, Франция, изходна точка за подобни пътешествия. Пак през 2010 г. се присъединява към организацията "Oceaneye".

- Господин Старчев, доколкото ми е известно, шимпанзето е четвъртият бозайник след мишката, плъха и човека, чийто геном е напълно разкрит. Очаква се научните открития, над които умуват специалисти от целия свят, да позволят хората да се преборят с голяма част от болестите, с несъвършенствата на човешкото тяло и природа, със старостта... Кога може да се надяваме на реален ефект от тези нови знания?
- Геномите на много организми са напълно секуенсирани или прочетени, между които червеят елеганса, мухата дроздофила и дори растения, без да броим вируси и бактерии. Всички те са много по-близки един на друг, отколкото се е предполагало. Що се отнася до реалния ефект от тези научни изследвания, необходимо е да мине известно време за развитие и внедряване. Средното време за развитие на едно лекарство е 10 и повече години. Всички технологии, свързани с медицината, се тестват изключително старателно, което отнема много време и пари. Може да се очаква следващите няколко години да ни залеят с порой от технологии и лекарства, базирани на тази информация, и се смята, че човешкият живот може да достигне до средна продължителност 150 години.
- Какво е отношението на държавата към учените във Франция, в Швейцария, в другите европейски страни? Какви са условията и средствата, с които разполагат, за да развиват научна дейност?
- В различните страни е различно. В Европа след Швеция - Швейцария заделя най-много средства за наука. За разлика от Швеция обаче това са средства от частния сектор, фирми или фондове. В много европейски страни пари за наука се намират трудно и като цяло се разчита на европейски проекти.
- Следите ли какво се случва в последните години с Българската академия на науките, поддържате ли връзки с вашите бивши колеги?
- Поддържам връзка с мои колеги от БАН и Софийския университет. Смятам, че това, което се случва с българската наука сега, не е изолиран случай. За съжаление при финансови кризи и проблеми с бюджета първото, което се отрязва, е науката. В момента не само България е в такова нерадостно положение, но и много други страни, дори и САЩ. В този смисъл смятам, че не трябва да се изпада в черногледство.
- А как бяхте въвлечен в приключението мореплаване? Всъщност вие и към това "удоволствие" сте подходили твърде научно, както разбирам от разработките ви, свързани с най-бързите ветроходи в света и т.н.
- Аз самият не зная как стана това, но изглежда нещо ме влече към водата. Много по-късно имах късмета да работя по проекти, свързани с "Hydroptere", който постави световен рекорд на скорост на платна и "Alinghi", два пъти носител на Купата на Америка. Това е и най-старият спортен трофей.
- Разкажете за най-новия ви проект съвместно с "Oceaneye".
- "Oceaneye" е неправителствена организация на млади хора, която изучава и картографира замърсяването с пластмасови отпадъци в средата на океана. Има 5 такива зони, образувани от циркулацията на океанските ветрове и течения. Това са големи пространства, като например щата Тексас, в които концентрацията на пластмасовите частички може да е 8 пъти повече от планктона. Тези зони се намират далеч от бреговете и не са от интерес на правителствата. Тези в Северното полукълбо са сравнително добре изучени от американски неправителствени организации, но за южните няма никакви данни. Пластмасите не се виждат от спътници и единственият начин да се измерят е да се отиде на място там с кораб. Оттук - и този проект да отидем с яхти и да извършим измервания на място. Друга задача на нашата организация е да изяснява проблема на лекции в училища и университети и чрез медиите, както в случая имам щастието да правя. За съжаление в момента не съществува технология за отстраняването на тези пластмаси и единствената надежда е, че хората ще имат по-съвестно отношение при употребата им и ще ги рециклират. В този смисъл помощта, която пресата може да окаже, да въздейства на общественото поведение, е огромна.
- Плавали ли сте в Черно море? Изобщо, когато се връщате в България, така да се каже - общувате ли с природата? И обърнали ли сте внимание, че и в най-дивните кътчета на нашите планини, по реките и Черноморското крайбрежие има следи от "човешка дейност"? Въпрос на манталитет ли е, на възпитание, на образование?
- Плавал съм по Черно море с яхта, направена от нашенски любители от матрица, направена в България. Българските моряци, като всички моряци по света, са симпатични и сърдечни хора. Удоволствие е да се плава по нашето крайбрежие и преди години Бенето даже пусна чисто нова лоция за България и Румъния. Аз също така съм стар планинар, член на пещерен клуб "Еделвайс", и доста съм обикалял по българските планини. Не мога да кажа, че замърсяването по нашите планини е резултат от манталитет, тъй като българските планинари са едни от най-съвестните и грижовни към природата планинари. Те са правилно възпитани и образовани в това отношение. Спокойно и с чиста съвест мога да твърдя, че в нашите планини най-много цапат случайно попаднали гости. В този смисъл туристическите фирми, които извличат печалби от своята дейност, трябва да се грижат и да почистват следите от нея.
- Наистина ли яхтата е най-доброто убежище в случай на силна буря и човек не бива да я напуска, освен когато е наложително? Имате ли мечта, към която ще насочите яхтата си в близко бъдеще?
- Да, яхтите са "дуракоустойчиви", както се казва. Когато вече нищо не може да се направи, човек свива платната, затваря се вътре и чака лошото време да отмине. Най-голямата опасност е да се излезе на палубата. Аз, за щастие, не съм попадал в ситуация, която да е неконтролируема. В близко бъдеще ще се насоча към средата на Южния Атлантик и пластмасовите петна.
- Какво правите задължително, преди да отплавате нанякъде?
- Гледам прогнозата за времето, проверявам маршрута на картата. Обсъждам с местни познати за опасностите по крайбрежието. Много важно е да се приказва с местните хора, рибари, моряци, тъй като те имат страшно много полезна информация, неотбелязана в никои инструкции.
- Разкажете кога и как се роди сюжетът на романа "Четвъртият артефакт". Колко време ви отне да го сътворите?
- Нося тази идея от няколко години. Първата глава написах преди около две години, а останалите - миналото лято, когато с един приятел обиколихме от Холандия до Франция с яхта за два месеца. Сюжетът е доста преплетен и донякъде напомня фрактална структура.
- Смятате ли с вашите издатели от "Персей" да преведете и издадете книгата в Швейцария например?
- Ще се радвам, ако книгата се преведе, но искам да видя първо как ще се посрещне от българския читател.
- Имате ли други планове, свързани с България?
- Засега плановете ми са да поплавам малко като волна птичка по океана, а пък после ще видя...

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ