Обществена поръчка за министър

Много се забатачиха в Министерството на образованието в опита си да излязат чисти от скандала с обществената поръчка за рекламни материали. Вместо да потуши огъня, министър Меглена Кунева разрови въглените на общественото недоволство и съвсем се оплете в бъркотията от несъстоятелни оправдания.
Вчерашното й обяснение по темата обаче нямаше нищо общо с приповдигнатия гневен тон, който поддържаше миналата седмица, часове след като в медиите избухна скандалът. Докато тогава министърката използваше думата "възмутително", сега вече смекчи тона вследствие на откритието, че подобни поръчки са практика, едва ли не рутина в цялата държава и Европа не само ги прави задължителни, ами плаши да си поиска милиони европари в случай, че поръчката не мине.
Хамелеонското преобръщане на позицията просто и ясно казва, че ръководството хал хабер си е нямало какво се върши по долните етажи на ведомството, нито под какво се слагат подписите на шефските кадри. Вместо да се плете в объркан изказ, Кунева просто можеше да признае, че администрацията не си е направила труда да измисли възможности за оползотворяване на 2 млн. лв. по друг начин, освен чрез маркирането на реклама върху запалки, топки, плажни кърпи, ключодържатели и прочие джунджурии. На всички стана ясно, че чиновниците просто са взели готова подобна поръчка от колегите си от друго ведомство и са я подали за подпис на един още незапознат с документацията администратор в лицето на главния секретар.
Министерството на образованието може да напълни пиар отдела си с още десетки служители, а министърката да облича мислите си в протяжни забъркани, неказващи нищо изречения, но истината е, че рекламата хич не работи в тяхна полза. Да, обществото до полуда слуша и говори за МОН, но асоциациите стават все по-негативни. Може би отново е време за обществена поръчка за търсене на следващия министър.