Обществен враг № 1

Летр дьо каше. Това е тайна писмена заповед на френските крале за произволно арестуване или заточение на неудобни лица. СРС е българското летр дьо каше. Въпросът обаче е дали има българин, който да не е попаднал в запис със СРС? Очевидно не, след като СРС се появява винаги, ама винаги точно в момента, в който някой не е угодил на властта и поради това е станал неудобен. И задължително се публикува в някой вестник. За да разбере колкото може по-голяма част от обществото какъв "абсолютен престъпник" е неудобното лице, което тутакси се превръща и в обществен враг №1. Следва повдигане на няколко обвинения от страна на прокуратурата (за по-сигурно са поне 2-3). Привикване в следствието. Може да му спретнат и зрелищен арест, за да има какво многократно да показват телевизиите - в близък план - да се види добре лицето на "неудобното лице". После общественият враг се изправя пред съда, където обикновено всички обвинения срещу него рухват. Рухнали са обаче и бизнесът и доброто му име.
Такъв е сценарият. Той не бе спазен само в един случай. Когато в СРС попадна този, който единствен има право да издава летр дьо каше.
Не сме на страната нито на Любомир Павлов, нито на Огнян Донев, които в момента са нарочени за обществен враг №1. Не сме и на страната на Гриша Ганчев, който наскоро също бе обявен за обществен враг №1 и срещу когото, понеже нямаше СРС, използваха "кошаревски" свидетел. Тестис унус, тестис нулос (един свидетел, никакъв свидетел), се казва в римското право. В днешното българско право обаче тестис унос е достатъчен, за да те обвинят в заплаха за убийство! И друго правило има в римското право - ин дубио про рео (при съмнение се отсъжда в полза на обвиняемия). Три години разследват еврокомисаря по търговията Карл де Гухт, за да отпаднат всякакви съмнения и да обявят вчера, че той е извършвал злоупотреби. У нас е достатъчно едно СРС или един свидетел, за да няма никакви съмнения.
Не сме и на страната на Алексей Петров, Николай Цонев и много други "обществени врагове №1".
Но е гнусно медиите да се превръщат в оръжие за разчистване на политически и бизнес сметки. Гнусно е в името на това разчистване на сметки медии да застават една срещу друга, да се замерват с декларации и да обясняват на обществото чие слово е по-свободно. Гнусно е. 
Месеци наред един вестник всеки ден ни втълпява, че Павлов и Донев са общественият враг №1. Месеци наред изданията на Павлов и Донев всеки ден ни внушават, че общественият враг №1 е друг - един банкер, който пък бил свързан с други вестници.
Гнусно е. Освен това е и опасно, когато истината се размива и се пречупва през нечий интерес. От "услужливост" и от преклонение пред силните на деня. Опасно е за всички медии. Рискуват вкупом да се превърнат от обществен коректив в обществен враг №1.