Общ знаменател

На приключилия конгрес на ПЕС в Будапеща лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев съобщи, че левите ще работят за това в ЕС да бъде въведен Индекс на демокрацията, който да следял "дали държавите-членки съблюдават общите ценности на ЕС и дали се зачитат основните права". Станишев даде за пример ситуацията в Унгария, където министър-председателят Виктор Орбан е обвиняван в авторитаризъм, ограничаване на свободата на словото, а напоследък си навлече колективния гняв на Брюксел заради информациите, че може да проведе референдум за смъртното наказание.
В Европа вече имаме редица подобни индекси, които изпълняват политическа функция - това са например индексите за възприятие на корупция и за свободата на словото. Основната им роля е да бъдат използвани за оказване на натиск върху правителствата, когато възникне такава нужда. Хората, които решават кога има такава необходимост, обикновено живеят отвъд океана или поне така говорят множество зли езици. Но дори ако се абстрахираме от конспирологията, проблемът с разните му там индекси е, че те не са обективни по дефиниция, защото претендират, че измерват неща, които не могат да бъдат реално измерени. Ние знаем как изглежда пакет от 10 кг брашно и можем да изчислим колко са 5% от него. А какво означава, че имаме 100% демокрация и сме отстъпили с 5% от най-високото й ниво?
И тъй като темата за случващото се в Унгария присъстваше на конгреса на ПЕС, нека зададем следния въпрос - ако унгарският народ реши на референдум, че трябва например да се върне смъртното наказание, или пък че трябва да се забрани строителството на джамии, както беше в Швейцария, или да отхвърли ювеналното законодателство, тогава това какво е - отстъпление от демокрацията или отказ от някои поети ангажименти? Защото второто не следва автоматично от първото.
ПЕС рискува с предложението си да извади очи, вместо да изпише вежди, защото подобни индекси всъщност водят към по-голяма унификация в ЕС, към стремеж всичко да бъде подведено към един знаменател - и демокрацията, и дължината на краставицата, и диаметърът на яйцето. Опитът различните да станат еднакви не е отговор на натрупаните проблеми, той е пътят към тяхното задълбочаване.
В ЕС всеки народ трябва да има възможност сам да прецени дали да следва едни или други правила и трябва да има и правото да отхвърля един или друг акт, ако прецени, че в даден момент той не е изгоден за него или че е бил погрешно приет навремето. Фактът, че няма механизъм за напускането на ЕС, вече показва, че тази организация има проблем с демокрацията, но... колко странно... няма индекс, който да измери демократичността на самия Европейски съюз. Има само усещания, че нещо дълбоко не е както трябва в ЕС, и това се вижда по улиците на европейските градове - от Лондон до Атина. Национализмите с лява или дясна окраска разцъфтяват и ще продължат да набират мощ, защото черпят сила от обективно съществуващите страхове на европейците. Отговорът им от страна на социалистите обаче не може да бъде "Повече Европа" или още по-унифицирана и дисциплинирана Европа. Защото бунтът е и срещу това.