Образованието през 2022 г. - наваксване и липса на реформа

Деси ВЕЛЕВА

Под знака на наваксването на пропуснатото през неприсъственото в училище учебно време и раздрусването на университетите с нови идеи за реформа премина 2022 г. за системата на образованието у нас. Средното образование бързаше да компенсира натрупаните дефицити от онлайн обучението, а висшето - да се опълчва на министерските намерения за обединяване на вузове и да се бори за по-сериозно финансиране. 

На този фон се редяха класации след класации, които разгръщаха нелицеприятната картина на ниската резултатност от усилията да се подобри качеството в системата. Яловите напъни затвърдиха схващането, че на теория всеки разбира от образование, но реформирането му не е в компетенциите на никой. 

Ситуацията се усложни допълнително и от факта, че за тази една година два министерски екипа влязоха в ресорното ведомство. Воденият от акад. Николай Денков екип опита за кратко време да въведе промени, които никой от засегнатите страни не поиска да приеме. Той насочи усилията си към реализиране на идеята за сливане на университети и получи много силен отпор. След като на стола му седна проф. Сашо Пенов от служебното правителство, инициативата не намери благосклонно отношение и 

страстите в сектора 

рязко се охладиха. 

Друго намерение на акад. Денков за по-ранно начало на учебната година за училищата също не намери подкрепа сред гилдията и остана неосъществено. С фиаско приключи и замисълът на Денков за изцяло нови правила за избор на директори на училища. След като разгорещи емоциите в колегията, наредбата с разпоредбите отиде в съда и замрази процедурите за избор на нови училищни началници. 

Наследникът на Денков, от позицията си на временен министър, още от първия ден в МОН влезе в ролята на пожарникар и досега се опитва да потушава страстите, възпламенени от предшественика му. Но не предпрема стъпки за промени в системата, а търпеливо изчаква да приключи временния му статут.

За учениците училищният живот продължи да върви в установените рамки - контролни работи, външни оценявания, матури. Така по традиция през ранното лято започнаха да се появяват обобщения като: "17% от зрелостниците са с двойка по български език и литература", "Голям срив в знанията по математика в V клас", "30% от седмокласниците не разбират какво четат", "3/4 от младите хора нямат умения за работа", "27 училища са със 100% скъсани зрелостници на матурата". Надеждите за по-добро обаче продължиха да носят български ученици, които се окичиха с медали от международни олимпиади и състезания. Те биха рекорди по успеваемост, водиха страната ни по върховете на математиката, астрономията, физиката, биологията и върнаха вярата, че училището може да произвежда и качество. Но средното ниво на математически умения напрактика си остана близо до дъното.

По отношение на висшето образование заключенията за изминалата година са по-разнопосочни. С претенции за най-голяма достореверност и всеобхватност годишното рейтингово проучване на МОН показа състоянието на университетите у нас. Излезе наяве, например, че информатиката в Софийския университет носи над 5500 лв. доход, а приложението на дипломата е най-ниско при туризма. Изясни се още, че още са налице 

големи диспропорции 

между университетите, 

а България е без нито един вуз в класацията на първите 1200 в света. Въпреки това безработицата сред завършилите висше образование в последните пет години се оказа спаднала до рекордно ниски нива, а средните доходи на висшистите нарастват. 

Последната оценка за състоянието на образованието у нас излезе преди дни от годишен доклад на Европейската комисия, която следи и анализира сектора в европейските държави. От него стана ясно, че България е на много ниско равнище по отношение на уменията на хората в областта на цифровите технологии. Българите с основни умения в областта са едва една трета от населението на възраст от 16 до 74 години, като този процент в ЕС е 56. 

Трудно е да се говори за сериозни познания в областта на информационните технологии при оставащ стабилен дял на отпадащите от училище деца. През 2021 г. той наистина намалява с малко, но се задържа над 12 на сто и е над средната стойност за ЕС. Значителна е и разликата между градските и селските райони -  съответно с 6,8% и 23,7% на отпадащи деца. Подобно е съотношението на напускащите училище от Югозападния спрямо Югоизточния регион. Тук трябва да се отбележи, че в много страни в ЕС по-често на училище не ходят момичетата, докато у нас няма голяма неравнопоставеност между половете.

Основният въпрос за качеството на самото образование е акцент в доклада на ЕК. Резултатите от обучението в България не са се променили значително през последните 14 години, сочи той. Недостигът на основни умения по четене, математика и природни науки е два пъти по-висок от средния за Европа. Резултатът на учениците ни по четене например е с 67 точки по-нисък в сравнение с други държави от ЕС, което съответства приблизително на повече от година и половина обучение в училище. Това поставя страната ни сред най-слабите в Евросъюза по четене и по умения в областта на природните науки. По математика пак сме на опашката, но все пак не сме в самия й край.

Въпреки усещането, че у нас всеки втори е висшист, Европа и тук ни поставя в дъното на класациите. Процентът на завършилите висше образование остава сравнително нисък, категорични са в евродоклада. Обобщението е, че социално-икономическата среда на студентите оказва влияние върху техните амбиции в академичната сфера. Средно една трета от населението на България на възраст между 25 и 34 години има висше образование. Този процент не се е подобрил значително през последните 5 години и остава под средната стойност за ЕС от 41,2% и целевата стойност от 45% до 2030 г. У нас остава сериозна и разликата между завършилите висше образование в градските и селските райони - съответно 47,4% и 13,7%. В Северозападния регион висшистите са най-малко, а в Югозападния - най-много. 

Връзката между висшето образование и пазара на труда също е наболял проблем. Проследяването на професионалната реализация на висшистите показва, че едва 53% от тях са работили на позиции, изискващи висше образование.

Малко от трайно заетите в системата на образованието у нас очакват следващата година с надежда за положителни промени. Те разчитат по-скоро на липсата на големи сътресения и са в очакване на поредния министър, който ще поеме кормилото. 

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.