29 Март 2020неделя02:47 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Проф. Боян Биолчев:

Образованието е най-стабилната магистрала, тя е към бъдещето

Срещу Университета се изля цунами от ненавист на посредствения ум, казва литераторът, бивш ректор на СУ

/ брой: 277

автор:Велиана Христова

visibility 1388

БОЯН БИОЛЧЕВ е роден на 11 декември 1942 г. в София. Завършва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1972 г. преподава в СУ сравнително славянско литературознание, история на полската литература, странознание на Полша и други дисциплини. Защитава докторска дисертация за драматургията на Станислав Виспянски, хабилитира се с книга за поезията на полския Ренесанс. Доктор на филологическите науки с труд за Адам Мицкевич. Професор от 1996 г. Бил е два мандата ректор на СУ (от 1999 до 2007 г.). Председател е на секция по Сравнително литературознание към Световния съвет на славистите. Член е на Борда на директорите на Институт за балкански изследвания в Бостън, САЩ. Академик на Световна академия "Платон". Автор е на над 200 научни публикации и на около 20 белетристични книги. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са "Очите плачат различно", "Сатурнов кръг", "Държавата Урария", "Сладко нищо", "Мираж под наем", "Градината на чичо Блум".

- Хората на интелекта - учени, преподаватели, студенти, са на улицата, протестират. Защото държавата е загърбила образованието и науката.  Какво означава за една страна, когато парите и духът не се срещат?
- Това в моя живот се случва за втори път. Аз съм участник в студентските събития в Полша през 1968 г. Тогава ни смазаха от бой специалните части и сега се радвам, че поне не бият. Значи нещо е мръднало. Но поначало съпротивата на ума срещу чиновническия манталитет е вечна - от времето, когато интелигенцията се оформя като прослойка в обществото. Според мен това ще продължи. Умният чиновник котка интелигенцията, глупавият влиза в спор с нея и ако интелигенцията е глупава, тя участва в спора. Това е проблем навсякъде, не само у нас, но при нас лошото е, че има очевидна нагласа да се омаловажи образованието и да се иронизира науката. И едното, и другото водят до последствия за всички, които го правят. Тези, които го осъзнават първи, излизат на улицата и стават несимпатични на тези, които не са го осъзнали още.
- Според мен проблемът не е само в чиновничеството, а е и в приоритетите: магистали или университети?
- Не бих поставил така въпроса. Въпросът дали да има магистрали стои още отпреди 25 години, когато ни лъжеха, че през 1990 г. ще се возим по магистрала до морето. Убеден съм, че парите са изхарчени няколко пъти в зависимост от съответните потребности. Но магистралата не е алтернатива на образованието. Ако тя е сочена като негова алтернатива, от това не печели никой. Магистралите впрочем в кризисно време трябва да се строят. Магистралата като държавно усилие, което предполага и помощ от Европейския съюз, може да привлече и средства, може да осигури и работа, така че това е нещо, което аз одобрявам. Ние сме единствената държава в Европейския съюз с пътища от Средновековието. Но точно тук е въпросът. Не са алтернативи магистралата и образованието.
- В наше време обаче магистралата придоби метафорично значение - като добрия път, по който младите българи се изнизват на Запад.
- Аз имам заслуга за оформянето на метафори около тази тема. Но искам много ясно да заявя: образованието е магистрала, при това то е най-стабилната магистрала за бъдещето. Следователно, или ще строим всички магистрали, или направо ще си признаем, че тази магистрала я закриваме.
- Вижда се, че преподавателската общност и учените не са единни. Протестира Алма матер, другите вузове мълчат, протестират БАН и Софийският университет в един ден, но отделно. Защо според вас общността е така разединена или са я разединили?
- БАН направи една грешка. Когато ги обидиха миналата година през ноември по недопустим за една цивилизована страна начин, те си подвиха опашките в буквалния смисъл на думата. Идваха тогава да ми казват, че не съм прав, като го казвам на всеослушание, но прекалено дълго съм се сдържал да кажа това, което мисля, за да продължавам сега да бъда любезен. Не, така беше. Тогава беше време, в което нещата можеха да бъдат поставени с достатъчно яснота и с достатъчно острота, за да се получи някакъв диалог между държавата и институциите на науката, и нямаше да бъде стъпкано достойнството. Не беше направено. Сега в момета в някои отношения е късно за диалог. Защото от едната страна има антиинтелигентско озлобление, което е видимо и очевидно, а от другата има отчаяна смелост, закъсняла, и до голяма степен безпомощност. но не завиждам на държава, която поддържа вътре в себе си такива отношения. В крайна сметка има два високи пласта - единият е интелектуалният - това е националният ум, другият е оперативният, който движи държавата и я насочва нанякъде. Ако между тях има противоречие, в низините можеш да видиш само злорадство или откровено олигофренно наслаждение и сеирджилък. Не печели никой от тази работа.
Но голямата вина е на българската държава. Не само на тази, която днес ни ръководи. Пренебрежението към ума започна да се оформя отдавна. Преди 20 години в Политбюро и високите етажи имаше дълбоко презрение към писателите. Присъствал съм на среща, на която Тодор Живков само заради факта, че писателите изказаха някакъв по-самостоятелен глас, си позволи следното изречение: "Щом така вие правите, яслата ще се отнеме." Доста народ бяхме - към 400 човека, отидохме си тихо. По-голям изблик на презрение към пишещия, към хората на словото и на духа няма. Какво се получи? Вместо литература, в която имаше патриарси, се появи литература, в която щъкат партийни секретари. В последните 20 години пък започнаха да щъкат хора, които от литература нямат никаква нужда. Литературата почти изчезна като потребност на духа. Изчезна понятието "патриарх на литературата". От мястото на понятието за патриарх, заемано от Иван Вазов и в качеството му на министър на образованието, сега получихме наименованието "феодални старчета". Тъжно е, ако не се осъзнава, че всъщност това е дълбока липса на хуманитарен пласт и липса на възпитание, което българското семейство от времето на миграцията е престанало да дава. то само отглежда деца и ги пуска в едно общество, което няма нужда от възпитани хора.
- Какво значи обаче за същото това общество, че в момента разтурват БАН - институтите ги местят към изпълнителната власт, а академията остава клуб на пенсионираните академици? Как вие бихте коментирали този акт?
- Като посегателство. Посегателство върху националния дух, върху националното съзнание, върху светостта на традицията. Преживели сме доста катаклизми като народ, но в най-тежките исторически мигове сме създавали духовни институции, а сега ги унищожаваме.
- Как си обяснявате, че с всякакви хватки, включително медийни, атаките са насочени само срещу лидерите в духовността - БАН и СУ? Няма никакви атаки срещу никой друг. Защо се прави това?
- Поначало много от нещата, вместо да се решават в институциите, се решават чрез слухове или чрез пресата, чрез издумкване на нещо в пресата. Институциите, които въвеждат интелектуален ред в живота на обществото, стават несимпатични тогава, когато искаш да ги управляваш с диктат. Като си затворя очите и слушам политическия език днес, имам чувството, че управляват махала, а не държава.
- Тези атаки обаче служат за...
- Просто за хвърляне на кал. Иди обяснявай. Народът ни и без това не е бил никога високообразован, колкото и да се удряме в гърдите, а сега вече започва да става и неграмотен. На такъв народ, като му подхвърлиш, че еди-кой си е лош, той забравя това, че е гладен, и се радва, че "тия ги почнаха".
- Но "почване" служи за оправдаване и на всякакви спорадични идеи от типа например да се назначи мениджър на университетите, да се отдели ректорът отделно, защото не управлявал парите добре. Те по-добре ли ще ги управляват?
- Това е вопиюща глупост. Първо, явно не разбират какво означава бюджетно финансиране на държавно висше училище. Ние правим един проектобюджет, той отива при тях, връщат го и го орязват. Бюджетът е направен по актуалните цени на ток, парно и другите неща, те го орязват и ние получаваме орязан бюджет тогава, когато цените на тези услуги хвъркват. Т.е. дефицитът е заложен с държавна политика. Всякакви други неща са смешни - какъв мениджър! Един мениджър може да бъде полезен, когато има пари накуп. В частните университети това е възможно, тъй като те два пъти годишно в началото на семестрите се зареждат с големи парични маси. Тогава мениджърът е абсолютно необходим. При нас парите не са в университета, може да се чуват приказки за милиони, но парите са в системата "Себра" на финансовото министерство. След като един път ти е признато нещо като разход, при това орязан, ти, за да го изхарчиш втори път, трябва да го вземеш от държавата. Парична маса в държавния университет не се движи, освен собствените приходи - и те са относително малки. Но и те са част от бюджета от времето на Иван Костов, те също влизат в цялостния бюджет. Собствените приходи не може да бъдат мениджирани, защото те служат само за закърпване на дупките, които държавният бюджет планово е заложил. Това е истината.
- Защо толкова години говорим, и уж властта го признава на думи, че примерно наука, призната от света, прави само един университет - Софийският. Има още 2-3 с по-малък принос. И това е. Значи Университетът трябва да бъде приоритетно финансиран. Такава трябва да бъде схемата.
- Срещу Университета се изля порой, цунами от ненавист на посредствения ум. Очевидно самият факт, че Университетът проявява характер и мнение, вече е непосилен за този ум. Опитвал съм се да водя разговори, да помогна да не е толкова остър този конфликт, няма разбиране.
- Ако така продължава, какво правим? Какво ще се случи?
- Ще се случи, че следващото управление ще се юрне да гони предишните, защото няма да има други възможности за нищо. Аз даже не вярвам, че ако се интелектуализира политическата ни класа чрез привличане на кадрови потенциал, нещо ще стане. Дори имам ужасно болезнения опит от мои колеги, които пресякоха улицата и се преместиха в другата сграда, след което стана по-лошо. Университетът никога не е бил толкова финансово пренебрегван, колкото по времето на НДСВ, когато в парламента имаше много хора от него. Някои от тях не ги поздравявам.                 
- На протестния митинг на Университета разказахте за кралица Ядвига, която си е заложила короната, за да спаси Ягелонския университет...
- Да, споменах това в словото си там. Ягелонският университет е създаден през 1364 г. Точно в началото на ХV век - през 1400 г., изпада в тежка финансова криза. И тогава кралица Ядвига дава в заложна къща кралските си скиптъри, кралския жезъл и кралската си корона и с парите, които получава, успява да спаси университета от закриване. След години полската държава изкупува обратно всички тези инсигнии на властта, в момента те се намират в музея на Ягелонския университет. И хората отиват да се поклонят и на историческия пример, и на високото съзнание на един държавник. Какво да кажа? Аз от цар даже дърва за огрев не видях като ректор, а от Тройната коалиция получавах любезни думи и никакво разбиране, с малки изключения на някои политици, които помагаха.
- А сега вече и любезна дума няма.
- Сега няма и любезна дума.
- Какво според вас трябва да правят университетската и академичната интелигенция, когато не помагат нито молби, нито аргументи, нито протести?
- Най-страшното е, ако стане прекъсване на процеса на образоване на българина. Всяка пауза в тази област е фатална, тя не може да бъде възстановявана. Следователно, колкото и да ни е тежко, трябва да намерим начин да продължим да образоваме младите хора. И същевременно трябва безкомпромисно да се борим за българската национална свяст, за това какъв трябва да бъде българинът и за мястото на образованието в изграждането на националния облик. А най-важното е: не трябва да спираме да говорим. Защото, когато млъкнем ние, залинява високият говор на България и се намества политическо арго, което прилича на хулигански жаргон.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ