Обратност

Вчера българската политическа митология окончателно бе унищожена. Ако използваме философски речник - направо бе демонтирана. Политическите клишета рухнаха под напора на сухата статистика и неумолимите цифри.
Българите харчат най-малко пари в цяла Европа. Нещо повече - в година на криза средно за Европа потреблението расте, а в България то е намаляло с 8 процента.
Край с политическият мит, че 20 години догонваме Европа. Числата ясно показват, че ние няма как да ги догоним. Защото вървим в очевидно обратна посока. България и Европа се разбягват като галактики и се отдалечават една от друга.
И каква може да бъде причината за нашата обратност на общата посока? Сигурно защото сме малка страна и сме енергийно зависими. А защо тогава Лихтенщайн, която е голяма 160 кв. км и има население от 35 хил. души, е на върха с 50 хиляди евро среден харч на човек, тоест близо 20 пъти повече от нас? А? Дори ни е трудно да изчислим колко по-малка е от България. Или там във фонтаните вместо вода тече нефт? Да, ама не.
Няма да е, защото сме малки. Може би причината се крие във факта, че, както казва любимият ни Дянков, ние сме пример за Швеция, да не говорим за изпадналите в беда Гърция и Испания. Когато човек е за пример, той има привилегията да се движи в каквато си иска посока.   
Въпросът е труден. Затова с него трябва да се заемат нашите учени. Проблемът е, че днес те си имат друга работа. Пардон, в неплатен отпуск са.