Обратен ефект

Хората са казали: "Всяко чудо за три дни". Е, Южна Корея ни показа, че може да бъде и за няколко часа. Президентът Юн Сук Йол изненадващо въведе военно положение и ... няколко часа по-късно го отмени. Дори беше избрал много "подходящ" момент - вечерта, когато хората се приготвят да си легнат, за да има по-голям психологически ефект. Разбира се, първоначалната реакция била - "севернокорейските ни братя ни нападнаха", но последвалото обяснение от страна на държавния глава само успя да замести страха от война с гняв към лидера. Той го правел, защото опозицията била прокомунистически настроена! По-нелепо оправдание дори и на Балканите не можем да измислим.
Истината е, че южнокорейците не харесват президента си, защото отдавна е показал, че е кукла на конци и още преди два месеца се знаеше, че ще му гласуват импийчмънт. Вероятно, за да избегне публичното унижение и да спечели още малко време, Юн Сук Йол прибегна до тази крайна мярка, продължила около шест часа. Или - достатъчно време да натрупа още негативи, да изкара хората по улиците, да принуди членовете на собствената му партия да му искат оставката и да предизвика евентуална парламентарна криза, тъй като министрите от правителството подготвят колективна оставка.
Хем не си "спаси кожата", хем направи така, че ... комунизмът да спечели. Така руският военен анализатор Борис Рожин иронично коментира фарса с военния преврат. Той се обоснова, изтъквайки военното положение заради „заплахата от комунизма“, продължило толкова кратко, колкото да покаже, че "превратът" е неуспешен. Следователно комунистическата заплаха е победила и утре всички ще учат произведенията на Ким Ир Сен.
Шегата настрана, но никой няма моралното право да се заиграва със страховете на хората, още повече в момент, когато в различни точки на света има военни конфликти, когато Ким Чен Ун през ден говори за ядрени оръжия, когато собствената ти държава има дългогодишен опит с военни режими. Важното е, че чудото приключи. Засега.