Облаците над Дилма Русеф се сгъстяват

Пауло Прада
Ройтерс

Предшественикът и ментор на президентката на Бразилия казва, че управлението й е на края на силите си. Главната опозиционна партия казва, че е готова да поеме властта. А лидерът на Долната камара на бразилския Конгрес казва, че страната трябва да преразгледа ролята и правомощията на президентството. Това не са обичайните интриги, присъщи на шумната бразилска многопартийна демокрация.
Обратно, икономическата и политическата криза, обхванала най-голямата икономика в Латинска Америка, кара политиците, икономистите и обикновените бразилци да мислят за онова, което някога изглеждаше немислимо - че президентката Дилма Русеф, преизбрана преди по-малко от девет месеца, може да не довърши втория си мандат, изтичащ през 2018 г.
"Това е реална възможност. Лошата политика и политическата стагнация създадоха много спешна ситуация", казва Карлуш Мелу, политолог в "Инспер" - бизнес училище в Сао Пауло.
Никой не очаква Русеф - 68-годишна бивша високопоставена чиновничка, стигнала до министър на енергетиката, да се оттегли още утре. Тя неведнъж вече е казвала, че няма да подава оставка. Процедура на импийчмънт срещу нея би изисквала доказателства, каквито засега липсват, че е извършвала престъпления или други нарушения, в частност свързани със скандала за подкупи, в който се оказана замесена държавната енергийна компания "Петробраз".
Но самото усещане за политическа нестабилност илюстрира колко далеч е днес Бразилия от зенита си от преди пет години. Тогава Русеф почиваше на лаврите на своя предшественик на (президентския) пост, а Бразилия беше на върха заради високите цени на суровините и бе смятана за звезда сред развиващите се страни с годишния си икономически ръст от 7,5%, макар че дори развитите страни вече трудно пазеха равновесие.
Днес икономиката на Бразилия изглежда е в рецесия, безработицата расте, а инфлацията галопира към 9% - два пъти над официално поставената цел. Това подкопава покупателната сила на работническата класа, която до голяма степен се дължеше на икономическия бум.
Междувременно скандалът "Петробраз" все по-неудобно се разраства, стигайки до висши длъжностни лица. Очаква се федерален одитор скоро да не признае отчетите на правителството за 2014 г., а рейтингите на Русеф се сринаха до едноцифрени числа - по-ниско, отколкото на който и да е президент от четвърт век насам.
"Има по-голям политически риск, отколкото се очакваше - казва Нийл Шиъринг, главен икономист в "Кепитъл икъномикс" в Лондон. - Това не е добре за всеки, който се опитва да инвестира или да крои планове".
Русеф обаче се държи предизвикателно и нарече приказките, че може да се оттегли, "пучистки". Въпреки това се бунтуват дори членове на нейната управляваща Партия на трудещите се.
Левичарската партия е против нейните усилия да наложи мерки за строги икономии, които мнозина икономисти смятат за крайно необходими след раздутите бюджетни разходи и интервенционистките политики през предишния й мандат. Някои депутати от партията дори гласуваха за увеличение на разходите. Бившият президент Луис Инасиу Лула да Силва - най-голямата звезда в партията и вероятен президентски кандидат през 2018 г., все повече се разграничава от Русеф, която самият той превърна в партийна емблема, изправен пред конституционното ограничение за нов президентски мандат. Неотдавна Лула сравни капацитета на Русеф с почти изпразнените водни резервоари на тежко засегнатия от незапомнената суша Сао Пауло.
Не се предполагаше, че с втория мандат на Русеф ще се случи така. Макар че бразилската икономика изпадна в стагнация скоро след като започна първият й мандат, тя получи достатъчно подкрепа от "сините якички", за да бъде преизбрана през октомври м. г. Русеф заложи в кампанията си на обещанието да разшири социалните програми, да подобри образованието, здравеопазването и други намиращи се в недобро състояние сектори от обществените услуги. Влошаващото се състояние на икономиката обаче я принуди скоро след това да промени курса и тя започна да търси начини за свиване на разходите. Не само бяха ограничени новите инвестиции, но бе спряно и финансирането на някои социални програми като системата за студентски заеми. "Това се отрази наистина зле на социалната й база", отбеляза служител от екипа й, който отговаряше за ответните мерки на Русеф срещу избухналите по този повод студентски вълнения.
Срина се и подкрепата й в Конгреса. През февруари Долната камара избра за свой председател Едуарду Куня - депутат евангелист, и то с два пъти повече гласове, отколкото подадените за кандидата, посочен от Русеф. Макар че партията на Куня формално е в коалиция с Русеф, той спря нейната законодателна програма, а неотдавна каза, че президентката е толкова слаба, че Бразилия трябва да премине към парламентарна система.
Малцина се чувстват толкова окрилени като центристката Социалдемократическа партия. Миналата седмица тя преизбра за свой лидер Аесио Невис - сенатора, когото Русеф победи на президентските избори през октомври. Сегашната администрация, каза Невис пред репортери, върви към "крах". Нашата партия, каза той, е готова да управлява.