Обидно е за държавата и за хората

Политическият пейзаж в България прилича на картина на дрогиран експресионист, но когато към него добавим и притеснителните данни за външнополитическо вмешателство, нещата излизат от контрол. Тези дни живеем в такъв сюжет. Вицепремиерът в оставка Асен Василев откровено призна, че от чужди посолства са му внушавали идеята да приеме широка коалиция с ГЕРБ, за да няма предсрочни избори. След това изплува информация за работна закуска в американското посолство. Всички участници в нея отрекоха, че се е говорело за ново правителство и коалиция, но... отрицанията само потвърждават подозренията. А по БНР представител на Държавния департамент на САЩ обяви, че страната му насърчава диалога за постигане на правителство в България...

Разбираме едно - американците не искат нови избори. Но голямата тема е друга. Представете си, че подобна политическа офанзива бе организирана от посланик Елеонора Митрофанова. Евроатлантическите шамани щяха да обикалят тв студията с пожълтели физиономии и да съскат мелодраматично как пипалата на кремълския октопод се опитват да удушат крехката българска демокрация. Откога такова пряко, брутално и откровено вмешателство в нашето управление минава за нещо нормално, приемливо и в реда на нещата?

Казват - американците са наши партньори и с тях споделяме еднакви ценности. Щях да приема аргумента, ако бях видял българския посланик да дава интервю пред CNN със съвети как САЩ да оправят съдебната си система, да решат проблемите си с политическото представителство... Ако българският парламент беше направил фондация "България за Америка" и беше отпуснал грантове за нови учебници за американската образователна система. Докато няма подобни действия от страна на България, няма как нормален човек да приеме бруталната намеса на американското посолство в политическото управление на страната ни. Именно тази очевидна и доста нагла намеса ражда остро политическо недоволство и потвърждава подозренията, че България е страна без самостоятелност, нещо като кукла на конци, която не е в състояние да реализира собствената си воля. А най-обидното е, че у нас колят и бесят треторазрядни чиновници на американското правителство. Те са господарите на политическите процеси. За държавата е обидно. За хората - също.

Подобна открита намеса е на път да роди яростен антиамериканизъм и дори антиевропейски настроения. Това е скритата опасност от разпищолването на американските чиновници, които вече дори не смятат, че е необходимо да крият своето инженерство. Българите сме горди хора, които искаме да определяме бъдещето на страната си, а не да сме заложници на външни интереси. 

Далеч съм от мисълта, че малка държава като България е в състояние да бъде пълен господар на своята съдба. Още Димитър Благоев бе казал, че три четвърти от българските дела се решават от външните процеси. Днес сме на такъв етап, че много хора се молят да си върнем тези 25 на сто самостоятелност в политиката. Защото усещането е за примка, за геополитическа усмирителна риза, която ни лишава от нашите интереси, ценности, смисъл и права. Добре е американските чиновници от време на време да си дават сметка за това...