11 Юли 2020събота20:36 ч.

Булевард/Срещи

Максим Димитров, бесарабски българин:

Обидно е да те наричат чужденец в собствената ти страна

Всеки от нас трябва да носи в себе си националната идея, за да бъдем единен народ! - казва нашият сънародник, който живее и работи в София

/ брой: 188

автор:Георги Аргиров

visibility 2376

Максим Димитров е бесарабски българин, роден през 1987 г. в село Голица, близо до Одеса, Украйна. Още като ученик посещава България, спечелил литературно състезание, организирано от Държавната агенция за българите в чужбина. През  2009 година завършва специалностите "Социология" и "Туризъм" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. В момента живее в София и работи в частна фирма.

 

- Максиме, разкажи накратко за своето детство и семейството си?
- Моето семейство е голямо. Ние сме 5 деца. Майка ми и баща ми са израсли и през цялото време живеят на село. Детството ми е преминало в работа от малък, защото тя на село не свършва, но това е положителен момент от живота ми, защото там разбираш, че няма лесни неща в живота.
Завършил съм общообразователното училище в родното си село, а не Болградската гимназия "Георги Раковски". Относно български език, литература и история на България разликата между моето училище и гиманзията е, че не съм учил история на България. Български език и литература съм учил в моето училище. Изобщо българска реч звучи доста след населените с бесарабски българи села и градове. Отделно се говори на руски и украински.
- Какво те накара да дойдеш в България?
- През 2004 г. завърших средното си образование в с. Голица, Одеска област, и реших да дойда в България, за да завърша и висше. Приеха ме в Благоевградския университет "Неофит  Рилски" по специалностите социология и туризъм, които завърших през 2009 година.
- Как спечели  литературния конкурс, организиран от Държавната агенция за българите в чужбина?
- Това е литературен конкурс на името на "Стефан Гечев", който се организира всяка година от агенцията. Насочен е към учениците от българските диаспори зад граница, без значение дали са деца на емигрирали наскоро българи или  бесарабски българи.
През 2003 година, едва 17-годишен, спечелих конкурса с есе, посветено на Христо Ботев. Наградата бе едноседмично посещение в България. Посетихме София, Мелник, Рилския и Роженския манастир, изобщо всички възможни забележителности и места, свързани с българската история. Дори влязохме в Народното събрание. 
- Какво написа в есето си за Христо Ботев?
- Съсредоточих се върху образа на Ботев, неговия път и име на борец за свободата на България! Темата бе избрана по случай 125-годишнината от Освобождението на България от турското робство и бе "Христо Ботев - духовен израз на борците за свобода".
- Какъв е според теб Христо Ботев - революционер или терорист, както твърдят някои политиканстващи литературоведи?
- Категоричен съм, че за мен Христо Ботев е революционер, а не терорист! Не допускам и няма да допусна някой да говори пред мен подобни неща за нашите национални герои! Ботев се е борил за своя народ и своята родина!!! Всеки българин трябва да има национална идея, за да бъдем единен народ! Няма нужда да се пипат българските национални герои, без значение дали са революционери, писатели, войводи, обикновени хора! Дали е Христо Ботев или Стефан Стамболов, не е толкова важно, всичките са дали своя принос за Освобождението на страната и духовното пробуждане на българите! Ние имаме една не много приятна черта - все да чакаме някой друг да свърши нашата работа. Със своите произведения Христо Ботев кара много хора да се замислят над себе си за това, всеки дава ли достатъчно на отечеството си и какво е то за него.
- Как си спомняш следването в България?
- Тогавашното ръководство на Югозападния университет имаше много добро отношение към нас - българите, родени и израсли зад граница! Студентските съвети са създадени и призвани да защитават правата на студентите в даден ВУЗ. Дали съм успял да се справя, не знам, но наистина срещах пълно разбиране в лицето на тогавашния ректор проф. д-р Илия Гюдженов и неговия екип, за което съм изключително благодарен.

- Доколкото знам, ти си инициатор на различни инициативи сред нашите сънародници в чужбина. Какви са те?
- През 2008 година бях доста далеч от България и Одеса, на студентска бригада в САЩ. Работих в хотел. Така се случи, че в хотела гостуваше българин, който от години живее в САЩ! Той се зачуди, че чува българска реч, при това от човек, който не е роден в България. Опознахме се, осъзнахме, че има доста хора, които живеят извън България, а са българи; че за страната ни не се знае много-много по света. Така се зароди идеята да създадем сайт за българи зад граница. В него да споделяме интересни неща за България - в исторически план, природни забележителности, съдби на известни и не толкова известни българи... Намерихме още съмишленици - студентка в Стара Загора, друга, която учи в Москва, трети отишъл на студентска бригада в САЩ. Това е сайт за българи, които живеят в Украйна.
Заедно с мои приятели създадохме НПО - "Български младежки клуб "Актив", чиято основна дейност е насочена към българите в Украйна и бесарабските българи в България. Започнахме работа на напълно доброволни начала 9 души, а в момента сме 25. 
С изненада установих, че в България много малко неща се знаят за нас като сънародници зад граница, а и не само за нас. В Украйна ни възприемат като българи, тук гледат на нас като на чужденци! Това е обидно!
- Ти си сред организаторите на Лятната среща на бесарабските българи от Украйна "Есть контакт - 2014", която се проведе на 2 и 3 август тази година в с. Бабата, Одеска област. Каква е целта на тази проява?
- Стараем се всяка година в края на юли или началото на август да организираме фестивал или събор, както искате го наречете, на българите от Украйна, както и на такива, които са бесарабски българи, но живеят извън родните си места - в България, Молдова, Русия. И тази година не направихме изключение. Също така се стараем всяка година да внасяме нов елемент в представянето на нашите ритуали. Тази година помолихме всеки участник да се яви на събора в народна носия. Без значение от коя етнографска област е и дали е цяла или само една част от нея са взели със себе си. Организирахме състезания, бяхме направили най-различни ястия - печено, баници, погачи, домашни гозби... Искам да благодаря на нашите приятели от Перник, които ни бяха на гости, въпреки сложната ситуация в Украйна.
- Лесно или трудно е да си бесарабски българин в България?
- Моите приятели, колеги и познати не ме възприемат като чужденец. Не мисля, че определението бесарабски българин усложнява или улеснява живота на хората тук. По-важно е колко човек иска и има възможност и желание да се реализира, да постига целите си и да гради бъдещето си.
- Какво следва да направи още българската държава за нашите сънародници от чужбина, за тяхното приобщаване към България?
- Въпреки че границите са отворени и има възможност да пътуваме в България и вие от България да пътувате в Украйна, до момента твърде малко се познаваме. Останала е следата от дългогодишната студена стена между българите в България и българите в Украйна. Трябва да се върви в тази посока. Другата насока е бизнесът - защо например в Одеса няма българско вино и други български стоки. Не трябва да се забравят и учителите, които работят по линия на Министерството на образованието. Случва се така, че те изпитват проблеми с миграционите въпроси по време на пребиваването си в Украйна. Това означава, че не са решени всички административни въпроси между двете държави. Не може един учител от България, който е поел ангажимента да преподава български език в Украйна, да отделя цялото си време и енергия на решаване на въпроси, свързани с работно разрешение, или неправилната издадена виза, или неправилното тълкуване на статута им.

- Какъв е твоят девиз като българин?

- Бъди себе си и не забравяй кой си и откъде си.



Максим Димитров (вляво) заедно с бесарабски българи, членове на "Български младежки клуб "Актив"
 

ЕП окончателно прие пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 130

Търговията на дребно с рекорден спад през май

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 130

Зърнената реколта най-слаба от десетилетия

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 130

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 640

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 568

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 1281

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ