19 Януари 2022сряда15:41 ч.

ново:

Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус

Обезсмислят живота на поколения учени

Инвестициите в изследвания, иновации и технологии се връщат бавно, но многократно

/ брой: 250

visibility 31

Чл.-кор. проф. Дамян Дамянов
председател на Съюза на учените в България*

Проблемите на науката и образованието са само част от общите проблеми и функция на ставащото в света, в частност в Европа. Защото светът е в криза. А единствените сигурни последици на тази криза са несигурността и страхът от бъдещето.
САЩ и Европа имат основен принос за възникването и последиците на кризата. Разпадна се Източният блок и отвори нов огромен пазар за производители и печалба. За това не бяха нужни нови технологии, а търговска инициатива. Западът заболя от "технологична" ленивост. Износът на производства на изток, в Азия, завърши със създаване на местни научни и технологични институти, т.е. пренесен бе целият цикъл от научни изследвания - научни резултати - реализация.
В Европа рефлектира деквалификация, износ на кадри в западна посока, безработица, превалиране на сферата на услугите (70% от заетите), вместо в производството. С негативни последици са спадът на събираемостта на данъците, запазването на "сивата" икономика", тенденцията за намаляване броя на работещите и увеличаване броя на застаряващото население със социални, осигурителни и пенсионни права. Все по-голям брой хора стават зависими от доходите, данъците и осигурителните вноски на намаляващ брой работещи. Ситуацията се задълбочава от либерализацията на банковия сектор, финансовите отношения и пазари.

Първата жертва на този процес

според анализаторите бе науката, тъй като средствата за наука и изследвания започнаха да се ограничават. Тази тенденция се засили в Европа през последното десетилетие. Само 10-20 години преди това големите политически лидери декларираха, че образованието и науката са техен политически приоритет. Още през 1997 г. пръв се изяви Тони Блеър. След него изявления направиха Шрьодер, Путин, Барак Обама, Дейвид Камерън... Сега обаче инвестициите в образованието и науката плащат данък на световната финансова и икономическа криза. Криза, която заобиколи и засегна слабо Китай, Бразилия, Индия, Русия, съседна Турция и няколко други страни.
И България, и Западна Европа платиха данък на липсата на заявени държавни интереси в свободния образователен пазар. Силно нарасна произвеждането на юристи и икономисти, на специалисти за сферата на услугите, на хуманитаристи, но намаля създаването на инженери, физици и химици. Липсват студенти по математика и точни науки. Държавите не намират адекватни лостове и стимули за такива групи студенти, учени и практици. В резултат САЩ отчитат изоставане в технологичното обновление, губят икономически и стратегически предимства. Китай ги изпревари по брой на дипломирани инженери, физици и химици. А в България, която изобилстваше от инженери, се яви глад за кадри и дори необходимост от внос. Не се знае ще има ли Втора атомна, но не се обучават достатъчно кадри. Развивахме информационните и компютърните технологии с известност на наши специалисти в цял свят (невинаги позитивна). И сега капацитетите отчитат високо насищане с компетентни кадри в областта на софтуера. Но...
България изминава упорито път, обусловен от недалновидна политика. Срив в селското стопанство, разпродаване на мнозинството промишлени и производствени предприятия, бягство на повече от 30% от работната ръка. В пресата се съобщава, че брутният външен дълг на страната достига през 2010 г. над 37 млрд. евро срещу 8-9 млрд. евро през 1989 г. Това вероятно е повече от целия ни годишен брутен вътрешен продукт. Поколения българи ще трябва да връщат този дълг, който ще пречи за постигане на осезаем ръст на жизненото равнище. Нямаме структуроопределящи икономиката големи български предприятия и производства, а добавената стойност на закупената от чужденци фирми

се капитализира в други страни

Даже данъчните сборове и отчисления от текущи сметки са продадени на чуждестранни фирми.
А в пресата вече се реди нов списък на държавни предприятия и институции, набелязани за приватизация след изборите. Те са свързани с имоти и услуги и тяхната продажба трябва да напълни касата на правителството. Такива са: Български пощи, Агенция за дипломатически имоти, софийско летище, жп превози, Информационно обслужване, БАН с нейните имоти, болници... Тоталната разпродажба на български предприятия и обекти оставя без терен за изява българската наука и прави химера развитието на контактите между българските учени и българските бизнесмени.
Затова не е изненада, че публичните разходи за наука и образование

за две години управление на ГЕРБ са намалели с 40%

Средствата за науката и образованието като дял от БВП не нарастват от десетилетия. И през 2011 г. те остават в границите, нареждащи ни в ЕС до Кипър, Латвия, Румъния, Словакия. Промените с негативни последици се изговарят многократно и всички ги приемаме единодушно и обезверено: спад на инвестициите в науката, застаряване и емиграция на кадри, липса на квалифицирани специалисти, новатори, респективно и на компетентни ръководители и т.н. Демографските данни засилиха тъмните краски. Спад на населението със 17,9%; 930 хиляди българи с основно и по-ниско образование; 400 хиляди емигрирали висшисти, в които страната е инвестирала над 40 млрд. лева по думите на д-р Тренчев. Студентите ни за 2011 г. са 281 170 във вече 52 университета, но випускът от средното образование за същата година е едва от 70 000 деца. Въпреки това се откриват нови 5000 места за студенти. Чакаме такива от Африка, а нашите ще задържаме. Защото Европейският съюз поставя задача 40% от населението в страните-членки да бъде с висше образование. Тежък е обаче фактът за недалновидното обучение по безкрайно много специалности, след като у нас едва 30% от хората работят по специалността си.
Не може да се отрече инициативата на министър Сергей Игнатов да се вземат решения по въпроси на образованието и науката. Усилията и политическата решителност са важни. Дискутабилен е обаче ефектът от новия Закон за развитие на академичните кадри и идва време за анализ на първите резултати, в който ще се включи и СУБ. Стратегията за развитието на научните изследвания има един важен позитив - за първи път в държавен и политически документ се признават факти за

дълготрайното тежко състояние на срив

в науката, в нейното кадрово и финансово осигуряване. Може да се постигне съгласие по някои въпроси на развитие, но като цяло тази стратегия не е конкретен документ, подкрепен с достатъчно финансови средства и оставя у нас трайното чувство за липса на перспектива.
Науката и висшето образование не могат да оцелеят само със собствени разходи, дори с цената на новаторски мениджмънт. В държавните научни организации и висши училища не може без субсидия, обвързана с интересите, приоритетите и нуждите на държавата. А научният труд носи добавена стойност бавно, след инвестиции, предимно в научно-приложните и фундаменталните изследвания. Бавното движение на България в областта на научните изследвания, иновациите и технологиите, дори в правилна посока, е недостатъчно!
В разговори и интервюта, звучащи от устата на държавните мъже в последните 1-2 години, непрекъснато се чуват думите "добавена стойност". За структурите и ръководителите във висшето образование и науката това има поучителен, отрезвяващ, а може би и полезен ефект. Общата полза виждам в подобряването на финансовия мениджмънт. В областта на образованието обаче държавната субсидия е лостът за намеса в образователната реформа с цел подготовка на кадри още в средното образование, но и във висшето, за създаване на квалифицирана работна сила в области като математика, физика, химия, инженерни науки. В областта на научните изследвания, иновациите и технологиите добавената стойност се връща дългосрочно и многократно от планови и рискови държавни и частни инвестиции, но при налични нужди и пазар на научни продукти. Днес в България той е символичен.
Европейският съюз не само настоява за 3% от БВП за научни изследвания, а за периода 2014 - 2020 г. увеличава с 46% финансирането, което ще достигне 80 млрд. евро и ще нарасне до 8,54% от общия бюджет на съюза. От това се очакват 3,7 милиона нови работни места и около 800 млрд. евро допълнителен годишен БВП. Не мога да не посоча тук един скромен факт от нашето национално битие - ако на БАН бъдат отпуснати от държавата още 10 млн. лв. в полза на самофинансирането при участие на учени в проекти към ЕС и други чуждестранни организации, след това в полза на академията и страната ще се получат 60 млн. лв. допълнително привлечени отвън средства. А ние в момента обсъждаме не само инсуфициентния й бюджет,  липсата на средства за текуща издръжка, включително за метеорологичните, геофизичните, сеизмологичните и други изследвания, необходими за държавното стопанство и сигурност, а и идеята в проектобюджет 2012 г. да се отнемят още 5 млн. лв. Това е

или безотговорност, или некомпетентност!

Европейският съюз е в криза. Той не е конкурентоспособен на световния пазар. Но макар и бавно, прави стъпки в правилна посока. Остава да направи добър избор и да ускори реформата. След Зелената книга актуална инициатива е създаването на Съюз за иновации. Анализът на пречките пред иновациите в Европа е силно съзвучен с проблемите в страната ни: недостиг на финансови средства, липса на частни инвестиции, остаряла нормативна база, разпокъсан пазар, липса на стандарти, разнопосочност на усилията. Но този документ е изпълнен с конкретика за целите, финансирането, посоката на проектите, с мерки за задържане на кадрите в ЕС, с въвеждането на Единен пазар за иновации и Единен патент, с развитие на научната инфраструктура и на 8-ма Рамкова програма.

ЕС не иска държава-членка без наука

научни изследвания, иновации, национални и европейски патенти. ЕС не е нито влекач, нито тласкач на България по това течение. Затова ние битуваме в заблатена местност и провеждаме символични действия като заделяне на скромен процент от БВП за наука и образование, на още по-скромни средства в два несътрудничещи си фондове - научен и иновационен. Опитваме се да създаваме технологични паркове, но като територия, без участие на държавата, без рискови инвестиции, а това е да родиш недоносен или обречен плод. В икономиката от типа на успелите страни и бизнесмени е важно да усетиш печелившата след години тенденция и да инвестираш прецизно, за да реализираш "икономическо чудо" като България от края на ХIХ век, Япония от 50-те години, Южна Корея и Чили от 70-те години на ХХ век, Естония сега.
Днес в страната ни няма единение в областта на науката и образование. БАН, университетите, правителството и опозицията са в сложна битка, често всеки срещу всеки. Своя принос дават и неправителстевните организации. Впрочем освен синдикатите други подобни структури нямат регламентирани взаимоотношения с държавни институции. Любими на управляващите са редица платени НПО, които са на издръжка на чуждестранни фондации или организации. Често те са идеолози на правителствени инициативи, а в техните изводи се вслушват Световната банка, МВФ и други. Спорно е колко тези организации са неправителствени и са реална част от гражданското общество.
Неправителствени организации са браншовите съюзи, стопанските камари, съюзи на работодателите и други бизнес структури. Но те не са организации на гражданското общество, а на собственици и мениджъри. Те не представляват хората, които работят при тях, нито искат мнението им. Тях ги интересува бизнеса, силно зависими са от управляващите, а в отделни случаи управляващите зависят или са купени от тях. Типичните организации на гражданското общество обединяват хора с еднакви цели и стремежи на доброволни начала. Този тип НПО в областта на науката и образованието не са сред толерирани от държавното управление. Всяка такава структура е посвоему силна.

За съжаление не сме единни
 
Полето на взаимодействие е отворено и много широко. Обществен контрол над закони и наредби, прозрачност и публичност на решенията и мотивите за тях, обединена защита на интересите на учените и университетските преподаватели, колаборация със синдикатите, подкрепа на научните организации и университетите, както и поредица въпроси като срочни трудови договори, мобилност, национални критерии за оценка и пр. Само обединени можем да бъдем силни! А сътрудничеството и взаимното договаряне са лостове за извеждане на нашите членове от обезверяването, пасивността и затварянето в собствената черупка. Липсата на обедидена подкрепа за БАН беше обществена демонстрация за липсата на единение. По този повод ще си позволя да цитирам една мисъл на американския икономист Мат Таиби (2010): "В общество, което се управлява пасивно от свободния пазар,

организираната алчност винаги побеждава неорганизираната демокрация"
 
Гражданското общество е великолепна среда за разкриване демагогията, произтичаща от съществуващи идеологии и партийни програми и обещания. Гражданското общество дава възможност на една организация, която действа организирано и настойчиво, която има съюзници, да привлече много повече съмишленици, значително да издигне своя авторитет и пробивна сила.
Гражданското общество има успехи. Слаби в България. Но то е лост за действие, шанс и надежда. Наскоро почина Стив Джобс. Сред многото гениални и прагматични негови мисли е и тази: "Времето ви е ограничено, така че не го губете, за да живеете нечий друг живот. И най-важното, имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си!". В ограниченото време, което се измерва с всеки човешки живот, през последните две десетилетия успешно обезсмисляме живота на поколения учени и преподаватели. А не трябва да е така! И зависи от нас!

*Слово на тържественото честване на Деня на будителите на 31.10.2011. Със съкращения 
 

Седем души са подслушвани незаконно през 2021 г.

автор:Дума

visibility 87

Работещи в "Арсенал" протестират

автор:Дума

visibility 92

Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех

автор:Дума

visibility 86

Частичен локдаун обявиха в Средец

автор:Дума

visibility 176

Скопие прие наше искане за името си

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 12

Шефът на ЦРУ посетил Украйна

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 12

Роберта Мецола е новият председател на ЕП

автор:Дума

visibility 217

/ брой: 12

Турция променя името си

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 12

Барабар Петко с мъжете

автор:Дума

visibility 329

/ брой: 12

Културата остава след бурите

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 12

Политически димки

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 12

Вяра Емилова: ДУМА трябва да бъде стандарт за левия печат

автор:Дума

visibility 718

/ брой: 12

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ