Обещаващият втори старт

Това не се случва често - вицепрезидент на САЩ да публикува в "Ню йорк таймс" статия за състоянието на руско-американските отношения. При това с един откровен и позитивен тон. Нещо, което  направи Джо Байдън миналата седмица, след като приключи визитата му в Москва. Основният извод в "отчета" му пред аудиторията на авторитетния всекидневник е, че рестартирането на отношенията между двете най-силни ядрени държави дава добри плодове и затова трябва да се следва избраната посока с по-голяма активност. Байдън оценява, че атмосферата на двустранните връзки вече не е така откровено враждебна, както беше дълги години, но че днес те все още не са надживели двойнствеността. И още - че ще продължат да бъдат много сложни и с много нюанси, сред които особено място има противоборството в Евразия.
Внимателният прочит на статията води до извода, че лидерите на САЩ се опитват да се отърсят от изолацията, в която предшествениците им вкараха страната и, изглежда, са започнали да разбират колко малко доброжелателност и колко много враждебност са предизвикали във вече отмиращия еднополюсен свят, в който, бидейки лидер, не можаха да въведат ред. Във Вашингтон очевидно също са разбрали, че всяка политика, която третира Русия като противник, може да генерира единствено враждебност от нейна страна. Неслучайно военната й доктрина поставя НАТО в списъка на външните заплахи. Освен това трябва да се има предвид и фактът, че

светът се е променил

и че САЩ вече не са "по-богати и по-влиятелни отвсякога", както се твърдеше с познатото клише преди трагедията от 11 септември 2001 г., когато Ал Кайда унищожи символа на американската икономическа мощ в Ню Йорк и разруши Пентагона.
През изминалите оттогава десетина години Русия укрепна достатъчно, за да може да действа със самочувствие и все по-авторитетно в световните дела. За рестартирането на руско-американските отношения особено значение има също подкрепата, която Москва реши да даде за воюващите в Афганистан американци - тя позволи транзита през нейна територия на товари с военно предназначение. И не на последно място за преоценките в Белия дом и на Капитолия влияние оказа развитието на отношенията на Русия с Германия - десетки съвместни икономически проекти в областта на енергетиката, транспорта и комуникациите, дори и във военното дело, а също и с Франция - договора за съвместното производство на хеликоптероносача "Мистрал". Ярко свидетелство за променения характер на отношенията станаха и споровете за стратегическата концепция на НАТО - Германия и Франция настояваха в документа Русия да бъде назована "стратегически партньор" и отрекоха концепцията Алиансът да носи названието отбранителен съюз срещу Русия.
В Москва Байдън имаше и задачата да подготви скорошна среща Обама-Медведев, на която да бъде обсъдена необходимостта от политически напредък по въпроса за съвместна противоракетна отбрана (ПРО). Според руски експерти такъв напредък е възможен. Но позицията на Вашингтон засега е непреклонна: всеки изгражда своя ПРО, а след това се търсят възможности за съгласуване и взаимодействие. "Обединителен елемент" на отделните системи за ПРО на Русия и на САЩ може да стане бъдещо "споразумение за интегриране" на двете информационно-разузнавателни системи. Друго задължително условие е страните да съгласуват помежду си архитектурата на изгражданата ПРО, смята руски военен специалист. По време на разговорите президентът Медведев припомнил руското предложение за създаване на

обща "конфигурация"

за противоракетна отбрана с НАТО. Той обяви инициативата си в края на миналата година и все още не е получил отговор. Така ПРО остава препъникамъкът в двустранните отношения. В същото време, безспорно, най-важният резултат е постигнатото най-обхватно за последните пет десетилетия споразумение за съкращаване на стратегическите ядрени арсенали. То предвижда 30 процента от най-унищожителните оръжия на Русия и САЩ да бъдат ликвидирани. Бойните глави от разрешените досега по 2200 за всяка от двете страни се намаляват на 1550, ракетите от 1600 - на 800, а тежките бомбардировачи се ограничават до по 700. След подписването и ратифицирането на този договор, отразяващ баланса на интересите, вече може да се говори за реципрочност и равнопоставеност, смятат в Москва.   
Пред руските си домакини американският вицепрезидент обеща САЩ да отменят поправката "Джексън-Ваник", без да обяви насрещни искания. През 1974 г. Конгресът наложи с печално известната поправка ограничения в търговията със Съветския съюз. Нейното действие продължава и до наши дни, а това спъва нормалните търговски връзки между Русия и САЩ. Икономическите отношения между тях изостават значително от политическите и поради още една причина - Русия не е член на Световната търговска организация (СТО). От 1993 г. насам руската дипломация работи активно за приемането на страната във СТО. За да стане това обаче, тя трябва да получи съгласието на всички участници в организацията. Бъдещото й членство със сигурност ще отвори много по-широко вратите за големия руски пазар, от което САЩ имат интерес. Още повече че

събитията в арабския свят

застрашават енергийната сигурност на най-голямата световна икономика и е логично тя да потърси сътрудничество в тази сфера с Русия, която води класацията на износителите на природен газ. В Москва Байдън пое задължението САЩ да помогнат за приемането на Русия в Световната търговска организация. Проблемът е, че Грузия, която е член на организацията и може да наложи вето, има претенции към Русия и настоява да получи контрол върху митническите постове по руските граници с Абхазия и с Южна Осетия. Тбилиси предлага на руското ръководство "приднестровския вариант", тоест границата да се контролира от международни представители, както в случая с Молдова, Приднестровието и Украйна. Грузия оценява това като компромис от нейна страна. Но Русия не е на същото мнение - искането на Тбилиси за грузински митничари по границата с Абхазия и Южна Осетия според Москва е нереалистично. Ако Русия се съгласи да приложи спрямо двете републики "приднестровския вариант", тя на практика трябва да се откаже от признанието за техния суверенитет. Което е неприемливо висока цена за членството й в СТО. САЩ имат интерес спорният въпрос да бъде решен, но не биха желали демонстративно да упражняват натиск върху Грузия. Байдън ясно и недвусмислено заяви в руската столица, че Вашингтон разчита и на други държави, които да подкрепят Русия за приемането й в СТО. Последваха коментари, че това може да стане и без съгласието на Грузия. Да припомним само, че Русия е затворила своя пазар за грузинските вина и минералната вода "Боржоми". И още нещо много важно - Франция, Германия и Италия напоследък показват, че са на нейна страна по целия списък от проблеми в спора й с опърничавия режим в Тбилиси. Американски анализатори смятат, че световни сили имат интерес да пренебрегнат позицията на Грузия, като в замяна на това й предложат солидна финансова помощ. Има и още един важен фактор - Западът няма единна политическа воля и общи принципи, заради които би се решил на сериозна политическа или икономическа конфронтация с Русия.

Извадка от статията на Джо Байдън

"От началото на "рестартирането" водещи американски компании, включително Chevron, Pepsico, Alcoa, General Electric и Cisco, са сключили в Русия крупни сделки. Бидейки миналата седмица в Москва, станах свидетел на сключването на контракт между компаниите "Боинг" и "Аерофлот" на стойност 2 милиарда долара за доставка в Русия на осем самолета "Боинг-777". По оценки на американската самолетостроителна компания само този контракт ще осигури за САЩ 11 000 работни места. Това е продължение на миналогодишното споразумение за продажбата на държавната корпорация "Рстехнологии" 50 самолета "Боинг-737". Всичките тези контракти ще позволят на нашите компании да се възползват от уникалния руски опит и знания и да произвеждат дори по-качествена продукция от тази, която продаваме на Русия и на останалия свят. Но нашите търговски иинвестиционни отношения са твърде далеч от това, което могат и трябва да бъдат. През 2010 г. Русия е 37-ият по обем експортен пазар на Америка, а стойността на стоките, които пресичат за няколко дни границите с Мексико и Канада, надхвърлят годишния обем на търговия с Русия. За да разберем потенциала на тези взаимоотношения, е необходимо още повече да привлечем Русия в международната търговска система. Ето защо ние активно  подкрепяме приемането й в Световната търговска организация."
Байдън припомня епизод от руско-американските отношения,    когато той оглавява делегация на американския Сенат в Москва през 1979 г. Тогава се обсъжда СТАРТ-2. Тогавашният руски премиер Алексей Косигин казал: Нека се съгласим,че ние не ви се доверяваме и вие не ни се доверявате и че имаме достатъчно основания да не се доверяваме един на друг. "Тогава той беше абсолютно прав - пише Байдън. Но днес тези думи биха били грешка."


Джоузеф Байдън е автор на добилия вече гражданственост термин "рестартиране" на отношенията между Русия и САЩ. За новия поврат в двустранните връзки говори руският премиер Владимир Путин: "Ако Русия и САЩ се бяха договорили помежду си за въвеждане на безвизов режим по-рано, отколкото с Европейския съюз, това щеше да бъде историческа крачка в развитието на руско-американските отношения. Това би счупило всички стари стереотипи. Щяхме да преобърнем една много значителна страница в нашето минало и да започнем всичко отначало. Единствено като "анахронизъм" може да се окачестви проточилият се процес на приемането на Русия в Световната търговска организация, което продължава вече 17 години. Преговорите между Русия и САЩ по СТО са вече приключени. Но търговските отношения между страните ни все още са далеч от идеалното. Те се усложняват преди всичко от поправката "Джексън-Ваник". Президентът Барак Обама обеща да отмени тази поправка."
Джоузеф Байдън на свой ред увери: "САЩ разбират, че отмяната на тази поправка и членството на Русия в СТО е от интерес и на руснаците, и на американците. Президентът Барак Обама и лично аз решително подкрепяме приемането на Русия в СТО. Именно затова ние работим заедно, за да може поправката "Джексън-Ваник" да бъде отменена". Според Джоузеф Байдън в течение на 8 години предишната администрация не е използвала възможността за подобряване на отношенията с Русия. А обявеното от Дмитрий Медведев и Барак Обама "рестартиране" вече дава положителни резултати. През декември 2008 година, един месец преди нашата администрация да встъпи в длъжност, едва 17 процента от руснаците имаха позитивно мнение за САЩ. През тази година те са вече 60 процента. По-рано американците включваха Русия в списъка от петте страни, които я заплашват. През 2011 година едва 2 процента от гражданите на САЩ виждат в Русия някаква заплаха."