Обама или Ромни? Това е въпросът!

"Защото ми писна от Бронко Бама и Мит Ромни!" Това са думите на 4-годишната Аби Евънс от Колорадо, които преди броени дни станаха хит във виртуалното пространство. Детето изпаднало в истерия, когато по радиото започнал поредният репортаж за президентската надпревара.
Съвсем скоро дългата и изтощителна предизборна кампания ще свърши. Във вторник милиони жители в "земята на свободата" ще застанат пред урните, за да дадат своя глас на президентските избори. Около 27 млн. граждани на САЩ вече упражниха правото си на вот в 34 щата и федералния окръг Колумбия (столицата Вашингтон), като демократите са доста по-активни от републиканците в предварителното гласуване. Дуелът Обама-Ромни вече е към края си, резултатът от безкрайните агитации и купищата пари, похарчени за предизборните кампании, ще е налице съвсем скоро.
Ключов фактор за избора на американския гласоподавател ще бъдат платформите на двамата кандидат-президенти за вътрешната политика на страната. И Обама, и Ромни имат своя визия за решение на проблемите с безработицата, която продължава да е на доста високо ниво, с дефицита, който не пада под 1 трлн. долара за трета поредна година. И двамата кандидати изложиха възгледите си по въпросите за енергийната независимост, данъчното облагане, реформите в образованието и здравеопазването.

Възгледи

Обама вярва в силната намеса на държавата в икономиката, преразпределнието на богатствата и голямото правителство. Един от инструментите му в тази насока е здравната реформа, която няма прецедент в американската история. За да възстанови икономиката на Америка, настоящият президент възприема една чисто протекционистка стратегия, която включва данъчни превилегии за компании, които инвестират вътре в САЩ, най-вече в сектора на производството, мащабна образователна реформа, в това число и повече пари за образование, значителни инвестиции в "енергията на бъдещето", повишаването на данъците на богатите американци, край на войната в Афганистан, съкращаване на разходите за отбрана и инвестирането на тези средства в самата Америка.
Срещу Обама се изправя бизнесменът и бивш губернатор на Масачузетс републиканецът Мит Ромни, чийто най-важен аспект в програмата е развитието на свободната търговия и свободните икономически зони. Ако спечели битката за Белия дом, Ромни обмисля да отмени здравната реформа на Обама, която по същество налага 21 нови данъка на американците. Също така той смята да отвори американските пазари към света и да работи по един грандиозен проект за икономическа зона с името на Роналд Рейгън, която да укрепи свободното предприемачество по света. В сферата на външната политика кандидатът на републиканците смята да подсили близките отношения с един от традиционните съюзници на Америка като Израел, да ограничи влиянието на ислямистките сили в Близкия изток като Иран, Турция и новия режим в Египет.

В надпреварата се намеси Санди

В последната най-напрегната седмица преди изборите в надпреварата се намеси супербурята Санди, която доста разстрои предизборните кампании на двамата кандидат-президенти и погълна вниманието на голяма част от хората от Източното крайбрежие, и по-специално на Ню Йорк и Ню Джърси. "Октомврийската изненада" взе над 100 жертви и нанесе пагубни щети, оценявани на около 50 млрд. долара. Стихията спря и положителната инерция в кампанията на републиканеца Ромни, като се оказа възможност за Обама да агитира за своето преизбиране не чрез предизборни митинги, а просто като си върши работата. Настоящият президент направи всичко възможно, за да покаже, че американското правителство реагира мигновено и адекватно на подобни кризисни ситуации.
Бен Флеър от Асошиейтед прес в статията си "Обама води ловка кампания, докато си върши работата" най-точно описва ползата от урагана за кампанията на Обама. Той е президентът и е длъжен да действа, защото заема тази длъжност, а не заради предстоящите избори. Предвид оспорваната кандидатпрезидентска кампания в решаващите щати Обама пое риск, като спря през тези дни предизборните си изяви. Съветници на Обама казаха, че в кампания, в която данните са движеща сила, бурята се е появила като непредсказуем фактор и затова същото важи за начина, по който ще реагират избирателите на ходовете на Обама. Въпросът се свежда всъщност до това - да се държиш като президент. Медиите показваха как Обама успокоява пострадали с думите "Америка е с вас". За независимите и колебаещите се избиратели, на които им е омръзнало от бъркотията във Вашингтон, Обама изглежда надпартиен и определено незаинтересован за собствената си политическа съдба, заключава Флеър.
И реакцията на Обама, която е съвсем нормална в този кризисен момент, предизвика бурни овации от страна на републиканеца Крис Кристи, губернатор на най-тежко засегнатата част по Източното крайбрежие, и на кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. До този момент и двамата критикуваха Обама. Но след урагана Санди позициите им се промениха. "Президентът внимателно следи всичко това и заслужава голямо доверие", изтъкна републиканецът Кристи в телевизионно интервю. Когато обаче беше попитан дали Ромни идва да помогне, Кристи заяви: "Нямам представа, а и ни най-малко не ме засяга или интересува."
Мит Ромни също не остана безучастен. Акцията му в Охайо за набиране на дарения за жертвите на бурята обаче посрещна поддръжниците с агитационен видеоклип, обявяващ как той ще направи Америка отново силна. Според съветници на Обама Ромни се захвана да размие точно тази граница, която президентът никога не би посмял да прекрачи.

Ключът е в "колебаещите се" щати

На национално ниво двамата кандидат-президенти са с изравнени позиции. Повечето от щатите в САЩ, включително 4 от 5-те най-гъсто населени, имат ясно изразени позиции спрямо републиканците или демократите. Барак Обама може да разчита на победа в 19 щата, разположени на Западното крайбрежие и в Североизтока. В тях той ще има подкрепата на 243-ма делегати. Мит Ромни може да разчита на 24 щата, разположени в централната и южната част на страната, които ще му донесат подкрепата на 206 делегати. За да спечели мнозинство в изборната колегия, един от двамата кандидати трябва да получи подкрепата на 270 делегати от общо 538.
 "Колебаещите се" щати са ключът към заветните 270 електорални гласа. По този начин изборът на президент се прави от приблизително 30% от жителите на САЩ, които населяват "променливите щати". Другите 70%, към които се причисляват Калифорния, Тексас, Джорджия, Ню Йорк и Илинойс и още 35 сигурни щата, също влияят на електоралния глас, но те не могат да предизвикат някаква значителна промяна.
Само няколко дни преди изборите надпреварата за Белия остана изключително оспорвана в четири от критично важните щати - Вирджиния, Колорадо, Охайо, Флорида, които се очаква да решат вота след малко повече от 24 часа. Проучване на Ройтерс сочи, че Обама е натрупал малка преднина във Вирджиния. Настоящият президент води пред съперника си Мит Ромни с 5 процентни пункта - 49 на 44 процента. Тази разлика е по-голяма от статистическата грешка от 4 процентни пункта, отбелязва Ройтерс. В Охайо и Флорида Обама също има преднина пред Ромни - 2 процентни пункта пред Ромни, който пък води пред кандидата на демократите с 1 процентен пункт в Колорадо - 47 на 46 процента.
В крайна сметка резултатите от изборите ще бъдат решени от етническия микс на гласоподавателите: движение с един процент нагоре или надолу в рамките на която и да е етническа група, може да разреши изхода от битката на 6 ноември. Проблемът при Обама остава известният спад сред белите му гласоподаватели, а Ромни се надява, че афро-американците няма да са толкова активни колкото през 2008 г., когато Обама спечели 95 процента именно от техния вот.

Възможните сценарии

Загубилият изборите все още има възможността да стане следващият президент на САЩ. Да, колкото и странно да звучи, това се е случвало четири пъти в историята на Америка и се дължи на факта, че избирателната система в САЩ е решена на база електорални гласове във всеки щат. За да бъдеш победител в президентските избори, трябва да привлечеш мнозинството от електоралните гласове или т.нар. големи избиратели, чийто брой се определя в зависимост от населението на всеки щат и е равен на броя представители в Конгреса на САЩ, който имат отделните щати. През 2000 г. Джордж Буш получи половин милион гласа по-малко от неговия опонент Ал Гор, но стана президент с мнозинство от 271 гласа на големи избиратели. И е напълно възможно този, които ще се положи клетва в Белия дом през януари, отново да е човекът с по-малко гласове. Възможен сценарий според анализаторите е Барак Обама да привлече достатъчно щати, за да спечели електоралния вот и да стане президент, докато Мит Ромни да спечели гъсто населените консервативни щати като Тексас и Джорджия с достатъчно широк дял, за да вземе националния вот.
Анализаторите виждат и друга възможна развръзка. Според конституцията на САЩ, ако броят големи избиратели, който имат двамата кандидати, се окаже равен, съществуват няколко възможности - като крайният избор може да бъде предоставен в ръцете на камарата на представителите (Конгреса), която в момента се контролира от републиканците. Което предполага, че президентският пост ще бъде присъден на Мит Ромни. Но по същата логика, контролираният от демократите Сенат, ще посочи Джо Байдън за вицепрезидент, който от своя страна ще се опитва да подкопава Мит Ромни на всяка крачка.

Международните нагласи

Три четвърти от европейците искат Барак Обама да остане президент на САЩ. Социологическо проучване на организацията "Джърман Маршал Фънд" сочи, че ако трябваше те да избират следващия президент на САЩ, мнозинството от европейците биха преизбрали действащия държавен глава. Американският президент получава 75% одобрение сред държавите в Европа, срещу едва 8 на сто за претендента за поста му Мит Ромни. При това в някои европейски страни като Франция и Германия президентът на САЩ се ползва с подкрепата на 90% от анкетираните. Допитване на немското списание "Щерн" от миналата седмица показва, че близо 92% от анкетираните биха подкрепили настоящия държавен глава, докато едва 4% биха дали гласи си за опонента му Ромни. 84% от анкетираните смятат, че Обама е допринесъл за подобряването на международния имидж на САЩ.
Подкрепата за Барак Обама днес отчита спад с 12 пункта спрямо 2009 г., когато зае поста, но въпреки това запазва стабилни позиции, като остава на най-високото ниво на одобрние за американски президент в Европа - 71% от анкетираните европейци одобряват начина, по който той води външната политика на САЩ. Всъщност европейците отчетоха като негов актив края на войната в Ирак и реформата в здравеопазването, като в същото време не пропуснаха да критикуват неспособността му да реализира напредък в израело-палестинския диалог, както и да закрие базата в Гуантанамо.
Анализаторите от "Джърман Маршал Фънд" смятат още, че подкрепата за Мит Ромни отчита толкова ниски резултати заради втвърдяването на реториката на републиканеца по редица въпроси, което го доближава в представите на европейците повече до Джордж Буш-младши - крайно непопулярен в Европа.
Ако имаха възможността да гласуват на президентски избори в САЩ, японските и китайските граждани също биха преизбрали настоящия американски президент Барак Обама. Това сочат резултатите от проучване на обществените нагласи, проведено от социологическия институт ИПСОС. Според проведеното през септември изследване 86% от японците и 63% от китайците симпатизират на Обама. Според международните наблюдатели резултатът в полза на действащия президент на САЩ се дължи на високото одобрение, което получава в Япония и Китай политиката му в областта на икономиката и отбраната. Мит Ромни пък става "жертва" на собствените си коментари по време на кампанията, че "Китай манипулира националната си валута".

Защо вторник?
Общите избори в САЩ се провеждат винаги през първия вторник след първия понеделник от месец ноември още от 1845 г. Защо се провеждат винаги тогава? През средата на XIX век населението на САЩ е било предимно земеделско. Законодателите избират дата за изборите през ноември заради по-голямото удобство, тъй като през този месец фермерите и селскостопанските работници най-лесно могат да отидат до урните - след прибирането на реколтата, но преди пътуването да е затруднено от зимните условия. Тъй като голяма част от населението на селските райони живее на значително разстояние от избирателните секции, вторник е предпочетен пред понеделник, за да могат присъстващите на неделните църковни служби да тръгнат на път след края на богослужението и да успеят да стигнат навреме, за да подадат гласа си. Законодателите не искат изборният ден да бъде на първи ноември по две причини - заради празника на Вси светии и заради търговците, които обикновено правят счетоводния си баланс за предходния месец на първо число от следващия. И въпреки че американската избирателна активност е сред най-ниските в развитите демокрации, тъй като повече от една четвърт от хората, които не гласуват, се оправдават с това, че са твърде заети, традицията си остава непроменена и до днес.


Символите - демократи срещу републиканци
Символите на двете партии водят началото си от 1874 г., когато авторът на политически карикатури Томас Наст създава двата образа - на слона и магарето, за изданието "Харпърс Уийкли". Наст нарисувал един беснеещ слон, олицетворяващ "вота на републиканците". Те от своя страна бързо го приели за символ на своята партия. С друга своя карикатура Наст разкритикувал демократите за това, че злословят по адрес на починал републиканец, изобразявайки партията като магаре или муле (животни, считани за инатливи и глупави), ритащо лъв (покойния републиканец). Демократическата партия проявила чувство за хумор и приела животното за свой символ, отбелязвайки, че то има много положителни качества, основното от които е, че не се предава лесно.