26 Май 2019неделя13:19 ч.

ново:

Избираме членове на Европейския парламент. Всеки глас има значение. Избираме членове на Европейския парламент. Всеки глас има значение.

Фонтанът в центъра на града

Репортаж

Нюрнберг - светлина и сенки

Хиляда години история до днешния град на "мира и човешките права"

/ брой: 80

автор:Ева Костова

visibility 628

Момиче и момче със скейтбордове. Спират и пред тях се отварят вратите на един друг свят - на фашисткия ад. Кинокадрите се сменят с черно в пълен контраст със светлината преди това. Тъмнина и светлина се редуват и в останалите кадри на филмчето, което посреща посетителите в Документационния център Райхстагсгеленде в северното крило на недовършения конгресен център в Нюрнберг, където националсоциалистите са провеждали вдъхващите си ужас паради. В Нюрнберг никой не обича да си спомня тези тъмни петна в биографията на града, но те са и ще останат част от историята на негласната столица на Бавария, която е на почти хиляда години. Адолф Хитлер я превръща в "град на партийните конгреси" през 1935-1936 г., а днес Нюрнберг иска да бъде "град на мира и човешките права", който живее с ритъма на съвремието, а паметниците на отминалите Хитлерови времена само напомнят, че нищо не е забравено и че онова време не бива да се повтаря. 

На 530 квадратни метра в Документационния център са представени над 350 експоната, сред които има оригинални аудио- и видеозаписи, научни текстове, фотоколажи. Всичко идва да покаже величието на Третия райх, лудостта на неговия лидер, предала се на хиляди хора, които не знаят какво ги очаква... Из залите може да се чуе тропотът на тежки ботуши, възгласи и хитлеристки поздрави, гласът на Хитлер гърми на паради и събрания, побърква със своя нетърпящ възражения тембър, изкарва искри на вълнение в очите на неговите приближени главорези, чертае бъдещо величие и господство над света под кървавото знаме на националсоциализма. 

Поради значението му в Свещената Римска империя Нюрнберг е избран от Националсоциалистическата германска работническа партия за място на големи партийни митинги и конгреси. След идването на власт на Хитлер градът се превръща в национално светилище за националсоциалистите, те изграждат там множество представителни сгради, които да внушават фалшивото величие на своя "кръстник", решил да прекроява не само Германия. Така Нюрнберг допълва своята биография, започнала още от Средновековието, с нови щрихи - пълни с напрежение, обвеяни с величие и трагизъм. Традиционната му роля като център на германската икономика, изкуство и култура е трябвало да придаде на партийните мероприятия онази помпозност, която търсел Фюрерът. Конгресният център гледа към езеро, над което се издига служилата като трибуна огромна мраморна платформа, от която Хитлер се е обръщал към повече от 100 000 души, очаровани от неговите действия. Днес на това място се говори открито за някогашните събития, за да не се повтарят те никога. В деня на нашето посещение центърът музей бе пълен с млади хора. А в София Луковмарш бе последван от създаването на паневропейска фашистка организация, макар и прикрита с идеята "Заедно за Европа на Отечествата"...  

Името на Нюрнберг веднага се свързва и с проведения след края на Втората световна война Нюрнбергски процес, най-значимия съдебен военен процес на ХХ век. За историческия трибунал са изписани тонове книги, правени са филми, споделяни са мнения и спомени, но колкото и пъти да става дума за него, никога не е излишно да се повтарят дати и имена като напомняне и тревога за идното. Тревога особено силна у нас, след оневиняването на осъдените от Народния съд...

На 20 ноември 1945 г. 21 водещи нацистки военнопрестъпници от най-близкото обкръжение на Адолф Хитлер са изведени в съдебна зала 600 пред международен военен трибунал, съставен от съюзниците. Подсъдимите са висши функционери на Националсоциалистическата партия, обвинени в конспирация и престъпления срещу световния мир, правилата на войната и човечеството. Първият и единствен процес от Международния военен трибунал се провежда в Нюрнбергската съдебна палата (Дворец на правосъдието). Историческите източници уточняват, че всички прозорци на залата са били зазидани и е нямало достъп до дневна светлина. Залата била от тъмнозелен мрамор с барелефи на стените - символи на правосъдието. Стенографите са се сменяли през 25 минути. Кинооператори и фотографи от цял свят снимали през специални стъклени отвори в стената, правел се и звукозапис.

Специалистите уточняват, че процесът е станал крайъгълен камък в съдебната история, защото се поставили основите на нови юридически правила - присъдите били произнесени заради личната отговорност на всеки един от подсъдимите. Любопитно е, че мястото, където се провел този трибунал, съвпада с мястото, където нацистката партия провеждала свои мероприятия. По този начин се целяло и изпращането на послание. Съдебният процес започва на 20 ноември 1945 г. и завършва на 1 октомври 1946 г. Трибуналът провежда 403 съдебни заседания. 

В първия ден на процеса в кратко встъпително слово за правотата и основанията на Международния военен трибунал председателят заявява: "Процесът, който започва, е уникален по рода си в историята на световното право и той има огромно обществено значение за хората по света. По тази причина върху нашите плещи лежи огромна отговорност и ние сме длъжни честно и добросъвестно да изпълним своите задължения без каквито и да е пристрастия, съобразно със свещените принципи на правото и справедливостта."

Архивите припомнят, че диктаторът Хитлер, който стои зад повечето от основните военни престъпления, извършени от обвиняемите в Нюрнберг; Хайнрих Химлер, райхсфюрер на SS (нацистката организация, натоварена с охраната на концентрационните лагери), на Gestapo (тайната държавна германска полиция), и Паул Гьобелс, нацисткият пропаганден министър, се самоубиват в последните дни на войната. Един от обвиняемите - Густав Круп фон Болен унд Халбах, германски военен индустриалец, е посочен за умствено и физически неспособен да застане пред съда, а Мартин Борман - секретар на Хитлер и началник на канцеларията на нацистката партия, е осъден задочно, тъй като местонахождението му е неизвестно.

Но да затворим вратите към тази история и да се обърнем към друга - на световноизвестния Музей на играчките, зад ренесансовата фасада на буржоазна къща, в сърцето на стария град. На четири етажа се разкрива културната история на играчките от античността до наши дни. Това е свят прекрасен и невъзможен на направени от дърво и ламарина хубости и за големите; кукли, ръчно изработени от следвоенните години или произведени по съвременни високи технологии. Свят, който се дължи на семейство колекционери Лидия и Паул Байер, събирали години наред сбирката за малки и пораснали вече посетители от цял свят, които нито за миг повече не бива да виждат тъмнината от миналото, а само много светлина за бъдещето...  

Кандидат за летището предлага да построи и стадион

автор:Дума

visibility 481

/ брой: 97

Най-после пуснаха процедурата за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 97

Елена Йончева: Това е битка за България

автор:Ивелин Николов

visibility 779

/ брой: 97

Златното момче

автор:Павлета Давидова

visibility 719

/ брой: 97

Парламентарна мимикрия

автор:Ростислава Иванова

visibility 349

/ брой: 97

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ