01 Март 2021понеделник19:40 ч.

ново:

Честита Баба Марта! Честита Баба Марта!

Акценти

Нямат мирка, нямат спирка

Народът похапва предателства и... си трае

/ брой: 188

visibility 1158

Никола Статков

Става дума за управниците, които не мирясват да натворяват деяния, често нечитави, даже нагли. Неотдавна, за кой ли път, бе променен Изборният кодекс. И пак в полза на управляващата партия, за да й се гарантират победи в изборите. Това обаче не успокои вождовете й; нещо подритна увереността им, че "всичко е камик", както казва едно близко на сърцето ми момче. Нещото бяха европейските избори. Вярно, ГЕРБ ги спечели, но загуби седемдесет хиляди гласа, докато загубилата ги БСП спечели петдесет хиляди души отгоре, както и няколко окръжни градове. Мале мила, стреснаха се герберистите, ако това продължи, току-виж катурнаха ни от власт. Сакън, да спи зло под камък. Няма мале, няма тате, злото ще се събуди, ако не измислим нещо, с което да обезсилим и омаломощим левицата. И, да не им е уроки, измислиха го: намалиха държавната субсидия от единадесет на един лев. Ха да ги видим сега социалистите какви ще ги дъвчат без пари! Че притуриха и още нещо, хитрягите: всички лица, фирми и организации могат да подпомагат парично партиите на равни начала. На равни начала ли? - питам аз. Кой предлага разните поръчки и договори, кой разполага с държавното имущество? Естествено, управляващата партия. Следователно, "подпомагането" отива при нея. Само тя, с нейното мнозинство в парламента, може да гарантира и нови закони, нужни на "подпомагачите". От опозицията нищо не зависи. Кой е луд да дава пари на нея? Никой...

Гербаджиите вдигнаха глави 

и отвориха бутилките с шампанско

Отвориха ги, но не пиха, защото нещо ги почеса там, гдето не ги сърби. Чесалото бяха пустите машини за гласуване. Преди години и те гласуваха за тяхното използване на изборите. Гласували, ама сбъркали. Защото студеното желязо "казва" само истината, него не можеш нито да го излъжеш, нито да го подкупиш. Това не са ти бюлетинките, с които можеш да правиш що ти наум дойде. Тогава? Тогава машините са негодни, често грешат, хората не умеят да работят с тях, пък и употребата им е скъпичка. В обществото обаче настъпи брожение: оказа се, че голяма част от електората държи на машинното гласуване. "Благородството" на ГЕРБ не закъсня: машините ще се използват в европейските и парламентарните избори, както и при избора на президент, без тях ще минават само местните избори. А това си е едно "нищо". "Нищо" ли? При феодализма, в който живеем, те решават всичко. Сега вече шампанското може да се пие, сладко, сладко. За опозицията остава студена водица, препоръчително рилска, за да има и екскурзия до седемте езера. Ей на това му се вика тържество на демокрацията и на евроатлантическите ценности!...

Разбра се, че шефовете на комисията, която издава документи за българско гражданство на чужденци, прибирали бая парици за тази си родолюбива дейност. Тези шефове случайно били гъсти с баш войводата на ВМРО, който, от друга страна, бил намешан в апартаментгейтовете. Човекът обаче си остана чист и неопетнен, не го сполетя жестоката съдба на 

Цветанов, Цецка и другите мъченици за правото дело

които бяха изпъдени от коридорите на властта, оставени да преживяват "само" с огромните си евтини апартаменти и с пачките каймета, спечелени с пот на челата при непосилното им властване...

Известно е, че КПКОНПИ не е свършила никаква работа на полза роду. Е, проверявала е все пак не дотам благочестивата дейност на някои лица, но е забравяла да им търси отговорност, като на "наши хора". Посъветван от високо място, шефът на комисията Пламен Георгиев излезе в отпуск, без да се разделя с поста си. После ненадейно той подаде молба за напускане и ВС светкавично го избра за прокурор. Обаче не дадоха на човека възможност да напише поне един обвинителен акт, та вчера той се оттегли и като прокурор, щото го натириха да тегли като консул в испанския град Валенсия. Обществото направо изригна срещу това назначение, но премиерът го успокои, съобщавайки, че Пламен бил невероятно умен, способен, знаел няколко езика, имал хиляди награди. Ще ми се да запитам Борисов да ми посочи само десетина от тези награди, за да се почувствам горд с тях като българин.

Някой взе, че хакна НАП. 

Разсмърдя се до небесата

Страхотна сгода за стихията на един кандидат (единствен!) за главен прокурор. Хакването бе обявено от него за терористичен акт, целящ свалянето на правителството. Доказателствата за това запрепълваха медиите. Като юрист и бивш съдия знам, че доказателствата се събират, за да бъдат представени пред съда, без да се разгласяват публично, обратното, меко казано, понамирисва на престъпленийце. Защо се извършва ли? Обяснението е просто като вехт боб: нека обществото "осъди" обвиняемите, а сетне, изправен пред тази "присъда", съдът ще се чувства задължен да мисли за по-тежка от нея. Нали така стана с бившата кметица на "Младост" и нейната заместничка? Арестувани скандално на улицата, разкарвани многократно из столицата, оковани зверски, те получиха присъди, сякаш са масови убийци. Позволявам си да кажа, че се съмнявам в истинността на доказателствата и по двата случая. Чакам опровержение...

Описаното досега, кога понамокрено с алкохолец, кога сухо, ядва се. Друго нещо обаче, нещо страшно за народа, трудно се преглъща; то е африканската чума, която чумосва свинете ни в последно време. Еврокомисарят Витанис Андрюгайтис изрече тежки думи за случая: чумата у нас била резултат на небрежност, на несвършена работа и липса на внимание към нея. Аз, като бивш ловджия ще кажа, че оградата, издигната, за да възпира болните прасета, идващи откъм Румъния, си е оградка между забавачници. Башка са нещицата, несвършени от властта, за които говори еврокомисарят. За тях обаче никой не носи отговорност. В гражданското право има една категория, наречена "обективна вина": 

вина има, виновни няма

Чини ми се, че управниците искат да набутат "нашата" чума в тази категория. Така ще стане като в мръсничката приказка: кой направил оная работа, направил, кака се ожени...

Два други случая побутват перото ми да продължи неблагодарната си работа върху белия лист. Те не са като тия, които оставиха следите си върху листа, но все пак миришат нефелно и не е лошо да ги видим.

Първият, по-отколешният... Преди година БСП поиска една чужда, независима лаборатория, да изследва качеството на нашите прехвалени магистрали, белким се разбере защо, построени тази година, на следващата вече се нуждаят от ремонт. Компетентните органи отказаха това искане на опозицията. Беше редно то да бъде подкрепено от собствениците на коли, най-вече на камиони, които се повреждат, кажи-речи, катадневно, като минават по разбитите пътища. Уви, това не стана. Обратно, камионите бяха изкарани да "демонстрират" по столичните улици и булеварди срещу "нахалното" искане на левицата. Абсурд на абсурдите: да се обявиш срещу собствените си интереси заради една политическа поръчка. Това се потвърди, когато возилата се прибраха в гаражите си. Камионджиите обаче не го направиха, ами се явиха при Него; следваха взаимни благодарности и пожелания за нови, родолюбиви дела...

Вторият. Държавният департамент на САЩ поздрави министър-председателя и правителството за това, че са сключили фантастичния договор за покупката на осемте американски изтребители, съгласно който всички права и ползи са за задокеанския голям брат, а задълженията и тежестите - за българското братче. Стана така: 

за чичо Сам - ананас, за Андрешко - праз

Разбира се, ние не оставихме американските поздрави и благодарности без отговор; щастливи до краен предел, че и отгоре, благодарихме. Така, както изискват евроатлантическите ценности.

Горният случай ми напомня подобно нещо от моето детство. Най-заможният човек в крайно бедното ми селце беше Вачо Бенков; овцете му бяха около стотина. Всяко лято той наемаше някой сиромах да ги пасе, от Гергьовден до Митровден, срещу шаяк за един кат дрехи. Почти винаги този сиромах беше Тодорчо, един несретник без семейство, който поминуваше, поработвайки на тогова-оногова, както и с помощи от общината и селяните. Присъствах на един разговор между чорбаджията и слугата, останал в съзнанието ми. Беше привечер. Тодорчо прибираше овцете от паша. За да се приберат в дома на Вачо, те трябваше да минат през мегдана, където ги очакваше той. Те се изнизваха край него, а той ги гледаше, доволен, та предоволен. Сетне отиде при Тодорчо, потупа го по рамото и му рече:

- Браво, Тодорчо, браво, напасъл си ги, та са се издули като скотни жаби.

Лицето на сиромаха засия. Той се приведе, целуна ръката на чорбаджията и каза с глас, преливащ от радостно вълнение:

- Благодарим, бай Вачо, че си доволен. Да живееш, да хилядееш...

Дълго време след това той се хвалеше из селото, че чорбаджията го е похвалил. И го благославяше за това. Хората го слушаха и се подсмиваха: абе, вари го, печи го, слугата си остава слуга...

За днеска - край. Не, има още нещо, нещо дребничко, някой може да го нарече никакво. Какво е то ли?

Нали тия дни у нас бе на посещение фрау Урсула (забравих фамилията й), новата шефка на Европейската комисия; тръгнала да се запознава със страните членки на съюза и с техните управници. Не ще и съмнение, че министър-председателят Борисов е представил правдиво родната действителност: страхотна стабилност, бурно икономическо развитие, кажи го, всеки ден нов завод, много чуждестранни инвестиции, неспирно повишение на заплати и пенсии, планини от парични резерви, както и много други хубавини в ръководената от него държава. Убеден съм, че фрауто отлично знае, че това са локуми, че сме

първи в съюза по лошотии и последни по добротии

Знае го, но ни похвали, като обяви България за просперираща страна. Защо го направи и така нагло излъга? Може би от куртоазия: гостенка е, не иде някак да говори за нашите резилъци. Или е помолена много силно да ни хвали, за да разкраси образите на управниците ни пред техните поданици, сякаш те не знаят какъв живот живеят. А знаят ли? Я да видим... Тунчо от Долно Нанагорнище слуша какво говори фрауто, клати глава и си мисли: тая жена е германка, солидна е, управлява цяла Европа, ясно й е всичко по държавите, ясно й е и у нас какво е положението. Пък и Бойко сигурно й е разказал за нашата стабилност. Комай си е така: бива ни и си поминуваме. Така си казва Тунчо и се чуди има ли какво да тури на софрата си...

България е населена изобилно с Тунчовци. Професор Иво Христов ги нарича дебили, смята, че са осемдесет процента от хората у нас. Колкото и да са, прибавени към стотиците хиляди чиновници и людето, които печелят поръчки и договори, барабар с циганите и фалшификациите с бюлетините, те ще осигуряват властта на сегашните управници, докато са живи, даже и след това. А от лъжливите хвалби на фрау шефката на Еврокомисията не се впечатлявайте, те са награда за слугинаж.

Всеки от описаните по-горе случаи може да е черешка в тортата, с която ни гощават управниците вече тридесет години. Сладостите в нея са за малцинството от народа. За мнозинството са горчилякът и отровата, щедро наспорени в тази торта. Това са лъжи и простащина, некадърност и наглост, алчност и лицемерие. И предателство. Народът ни, уви, похапва и си трае. Вместо да я изрита от трапезата си, заедно с тия, които му я поднасят. Да, но не, той ги избира да го управляват. Така става съучастник в най-голямото престъпление в историята си: затриването на българската нация, на държавата.

И трагично, и страшно. Защото е почти неизбежно. И невъзвратимо!

Тегленето на пари от банкомат поскъпна

автор:Дума

visibility 1002

/ брой: 41

Нови стикери за електроуредите от днес

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 41

Очакват поскъпване на стоки и услуги

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 41

Туроператори на протест, провозвачи плашат с блокада

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 41

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ