Няма яснота как ще се провеждат реформите в здравеопазването

Венцислав Грозев е роден през 1958 г. Завършил е МУ-Плевен през 1983 г., а през 1991 г. взема специалност по обща хирургия. По-късно специализира изгаряния и пластично-възстановителна хирургия, лапароскопска хирургия и спешна хирургия при масов травматизъм. До избирането му за председател на БЛС през май т.г. работеше като хирург в Клиниката по хирургия и колопатология на УМБАЛ "Георги Странски" в Плевен и ръководеше регионалната структура на лекарския съюз.
 

"Около 30% от ръководните кадри с чуждестранен произход в болниците в Обединеното кралство са българи"


- Д-р Грозев, какъв е основният проблем на българския лекар и как той може да бъде решен?
- В момента основният проблем е остойностяването и заплащането на медицинския труд. Говоря не само за лекарите, но и за медицински сестри, акушерки, лаборанти, фелдшери и пр. Друг проблем е нeдостатъчната яснота как ще се провеждат реформите в здравеопазването. Гилдията по принцип е съгласна с предложените промени, но няма яснота как те ще бъдат осъществени, как ще се финансират дейностите. Как ще може българският лекар спокойно и в атмосфера, различна от досегашната, да работи така, че и той да е спокоен, и пациентите да имат гаранции, че ще получат качествена медицинска услуга. Това е големият проблем.
БЛС винаги е настоявал млад, новозавършил лекар да започва трудовия си път с не по-малко от около 1500 лв. Ще видим какъв ще е бюджетът, но време е обърнатата пирамида в здравеопазването да бъде сложена правилно. Затова се подготвяме доста сериозно за преговорите за Националния рамков договор за 2016 г. и се надявам към 20-25 септември да имаме готовност с цени и обеми, преди да започнем преговорите. Вече са сформирани нашите комисии и те работят. Доколкото знам от МЗ, пакетите - основен и допълнителен, ще бъдат готови към 18-20 септември. И БЛС ще вземе участие в комисиите по остойностяване, медицинската целесъобразност и стандартизирането на основния и допълнителния медицински пакет. Относно спешността нещата са ясни - държавата изцяло поема финансирането й, както е в целия свят.
- Колко време би отнело това?
- Предполагам, че не по-малко от два месеца.
- А на нас, пациентите, как ще ни се отрази всичко това, според вас?
- В никакъв случай не мисля, че ще бъде зле. Ако въпросът ви е насочен към допълнителния пакет, държавата трябва да го реши. Основният пакет, в който ще влязат всички социалнозначими заболявания, ще бъде гарантиран.
- Какво е виждането на лекарското съсловие за това разделяне на медицинския пакет на основен и допълнителен?
- БЛС в момента не влиза в преговори по изработването на тези два пакета. Ние ще определяме тяхната медицинска целесъобразност и дали ще могат от единия да се прехвърлят в другия пакет дейности, процедури, диагнози, като по този начин ще се гарантира качествена услуга за българския пациент. Ние чрез бордовете по специалности към БЛС можем да кажем кои болести  са социалнозначими - от това страда най-много българинът, тези заболявания водят до трайна инвалидизация или до временна нетрудоспособност. Разделянето на пакетите, осигуряването на средствата за покриването им, е държавна политика. И ние лекарите сме пациенти, така че всички имаме интерес да намерим правилния баланс от медицинска гледна точка. Разбира се, трябва да се вземат предвид и спецификите на страната ни, нивото на финансиране, БВП даван за здравеопазване. В момента няма втори стълб на осигуряване, за да говорим със сигурност за допълнителния пакет и кой ще поеме разликата за доплащането в него. Това е държавна политика, не е проблем на БЛС.
Здравеопазването не е само медицина и не може българският лекар, респективно БЛС, да бъдат държани отговорни за това, че виждате ли, нещата в България били толкова зле от медицинска гледна точка. Здравеопазването е и икономика, и култура, и образование.
- Как да задържим младите лекари?
- Като проблем младите ни колеги не слагат на първо място само заплащането. Наредба 1, която гарантира тяхната специализация сега, до голяма степен поизчисти нещата, но таксите, които всеки млад специалист трябва да плаща - 180-200 лв. месечно, не са малко за момчетата и момичетата, които сега навлизат в професията. Затова от 3 години БЛС осигурява стипендии на специализанти и докторанти от 450 лв. месечно и досега сме дали 127 стипендии. Това е помощ и жест към младите хора, за да ги запазим в България. В същото време Западна Европа е петимна за наши специалисти - нивото на медицинското образование у нас все още е много високо. Около 30% от ръководните кадри в болниците в Обединеното кралство от чуждестранен произход са българи. На Запад един млад лекар без специалност започва с месечно възнаграждение от 2500-3000 евро. Със специалност парите са двойно повече. А финансирането на нашата система на здравеопазване не може да отговори на такива условия, които се предлагат навън.
- Какво ще предложите и какво ще искате по време на преговорите за Национален рамков договор 2016?
- Във връзка с реформите в ход, както и предприетите действия от МЗ, т.г. договорният процес няма да протече по начина, по който бяхме свикнали през последните няколко години. НРД 2016 не може да не бъде в унисон с промените и заявените реформи и БЛС категорично ще настоява бюджетът на НЗОК за догодина да е по-голям от реалното изпълнение на бюджета през т.г. Това важи особено в частта за извънболничната помощ и медикодиагностичните дейности. Отпадането на ограничителната регулация в тези сфери като че ли се възприема добре и ако се случи, ще отпадне една от причините за дисбаланса в бюджета в полза на болничната помощ.
БЛС твърдо ще отстоява справедливо възнаграждение на лекарския труд при прехвърлянето на дейностите от болнична в извънболнична медицинска помощ. Не на последно място, лимитирането на дейностите в болниците през 2015 г. също не е сполучлив вариант за контрол над болничния сектор. Сериозна ревизия на медицинските стандарти, които са една от причините за създалите се проблеми в този сектор, е добро начало, което може да бъде поставено от МЗ.
- През последните години често се говори за лекарска грешка, медицинска грешка. Какво е мястото на БЛС в дефинирането на тези понятия?
- "Лекарската грешка" е понятие, изпълнено с много емоция, но то е твърде ограничено. Това понятие се шири в тролеи, трамваи, по пейките пред блоковете и т.н. По целия свят вече се говори за медицинска грешка. В този смисъл може да се говори за пропуски или за надценяване на дадена ситуация или възможности. Медицинската грешка е функция от все още липсващи правила за добра медицинска практика, които нашите бордове имат за цел да изработят. Тези правила за добра медицинска практика са своего рода и предпазен механизъм. Нашите комисии по професионална етика, бордовете ни по специалности са създадени точно затова, Изпълнителната агенция "Медицински одит" към МЗ - също.
- Нали не искате да кажете, че българските лекари са работили досега без такива правила?
- Не, разбира се. Има стандарти, които се изпълняват и в момента. Има и такива, които дава самото медицинско образование и ако те се прилагат в достатъчен обем, също са гаранция за превенция на такава ситуация, наречена "медицинска грешка". Ако сериозно вникнем в някои тайни в системата на здравеопазването, в никакъв случай нашето здравеопазване няма да изглежда по начина, по който ни го представят Световната банка или Европейската комисия. Те боравят със статистически данни, които не знам откъде са ги събрали и кой им ги е предоставил, не знаем дали ситуацията е достатъчно етично представена.
- Какво имате предвид?
- Например навсякъде в цивилизованите страни сърдечносъдовите заболявания са първа причина за смъртност, но често нещата се представят така, че едва ли не България е единствената страна с този проблем. Навсякъде ни цитират за висока пренатална и детска смъртност или за проблемите в детското и майчиното здравеопазване. Но никой не отчита условията, в които се намират нашите неонатолози, не се отчита техническата въоръженост за отглеждане на недоносени дечица, за да може да се постигне добър ефект в детската преживяемост. Ако обърнете внимание, ще видите, че в България детската смъртност над годинка в никакъв случай не е на челно място. Така че всичко зависи от това как дяволът чете Евангелието.
От друга страна, за съжаление и неонатолозите, и педиатрите у нас са изчезващ вид. И аз като хирург ви казвам, че в следващите 7-8 години, ако не променим нещата, и хирурзите ще бъдем изчезващ вид. Само преди 10-ина години бяхме около 2250, в момента сме 1200. От тях трябва да извадим 250-300 души, които не са активно работещи и става ясно с колко хирурзи реално разполага България. Да не говорим за анестезиолози, за патоанатоми.
- Преди време в БЛС имаше идея един лекар да работи на един трудов договор.
- Това по-скоро беше искане на НЗОК преди около 4-5 години. Но още тогава стана ясно, че ако се въведе един договор, цели райони ще останат без лекари от определени специалности и в доболничната помощ, и в болничната, редица болници ще спрат да работят по голям брой клинични пътеки.
- Не е ли добра практиката, която беше навремето - примерно сутринта лекарят работи в болницата, следобед в поликлиниката?
- И сега на доста места нещата са устроени по този начин и това е един от механизмите за попълване на липсващите кадри. Но ако не обърнем сериозно внимание и ако не предприемем мерки, които да задържат хората, и този метод на работа няма да помогне.
- Какво е мястото на БЛС по този проблем?
- БЛС като съсловна организация може да се бори за създаването на условия за равен старт на младите и възможност за добра реализация на опитните хора.