Няма време

Има ли напрежение в мнозинството? Ще оцелее ли правителството след поредната буря в чаша вода? Тези въпроси избухнаха в медиите, след като стана ясно, че хората на Доган ще подкрепят бюджета, но същевременно искат оставката на председателя на Съвета за съвместно управление Костадин Ангелов. В България такова изявление е достатъчно да подпали знайни и незнайни анализатори и кръчмарски философи.
Истината е, че напрежението е неизбежно, защото действията на правителството се бавят. Бюджетът зацикли, споровете около него се изостриха, задвижването на държавните механизми започна да буксува. Ясно е, че след години на вакуум тръгването в конкретна посока не е лесно, но кабинетът повече няма време за губене. Хората все още чакат с надежда началото на някаква промяна. Но, ако тя се отлага за другата, а след това и за по-другата седмица, властта попада в капана на добре познати интригантски схемички. Това е любим спорт на някои политици - тихичкото изнудване. Нима някой вярва, че Бойко Борисов е само обикновен депутат? Нима са останали балъци, които да смятат, че Джевдет Чакъров и компания са политически алтруисти, които подкрепят управлението в името на светлото бъдеще?
Всичко това е капан. Едно трудно управление може да бъде унищожено в пожара на пазарлъците и ритането по кокалчетата. За да не стане това, е необходима работа. По същество. Веднага. Спешно. Тук и сега.