Няма по-страшна криза от духовната

Любим артист, преподавател в НАТФИЗ, политик от БСП след 2000 г. и министър на културата в кабинета "Станишев". Това е най-кратката визитка на проф. Стефан Данаилов. Според Уикипедия филмите, в които до момента се е снимал, са 57, а всеки зрител има поне по две любими негови роли. Жени от всички поколения въздишат по героите му от "Князът", "Иван Кондарев", "Топло", "Дами канят", "Търновската царица, "24 часа дъжд", "Мечтатели". Няма българин, който не е гледал поне в една серия майор Деянов от "На всеки километър". Учениците му го боготворят, колегите му уважават техния Мастер. През 2011 г. Стефан Данаилов беше кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП. Народният представител Стефан Данаилов откри тържественото първо заседание на 42-то НС като доайен на парламента.

Цитат:
"Духовната извисеност на нашите предци е причина народът да оцелее и да се възроди."
 
- Справихте се и с поредната роля, г-н Данаилов - откриване на тържественото заседание на 42-то НС. Доволен ли сте от превъплъщението?
- Тежък въпрос. За какво превъплъщение става въпрос. На парламентарната трибуна беше гражданинът Стефан Данаилов и пак той слезе от нея. Това не е роля, която ще запиша в творческата си биография, но в житейски план си беше изпитание. Няма роля, която може да ти даде удовлетворение, дори ако си Лорънс Оливие, ако не си я изиграл с равностойни сценични партньори. Театърът е велико изкуство. Не е само думи, сценография и режисура. Той е амалгама от опита на автора, на творците и на публиката. Само ако всеки говори на разбираем за другите участници език, емоциите ескалират и правят играта да изглежда истински живот, а човек запазва тръпката от срещата с постановката по-дълго време.
- Как ви се видя "отвисоко" новоизбраният парламент? Има ли шанс да стигнат депутатите до решаването на проблеми в културата, науката, образованието?
- Признавам, че се изненадах. "Отвисоко" - не изглеждаше удовлетворяващо, като знам с колко грижа всяка политическа сила подбира своите представители.
Що се отнася до шанса, за който ме питате, аз съм обнадежден. В програмната рамка, която очерта номинираният за министър-председател от Коалиция за България Пламен Орешарски, като една от приоритетните задачи в наречения от него близък хоризонт е записано, че още в първите няколко  месеца, ако бъде избран, ще бъде поставен за обсъждане и гласуване проект за дългосрочна Стратегия за развитие на българската култура до 2020г., подготвян дълго време с активното участие на неправителствения сектор. Това ми дава надежда, че следващите реформи в сферата на културата няма да почиват на временни, субективни идеи и интереси, а ще са последователна, държавническа грижа за мястото и ролята на културата като гарант за успешното развитие на обществените процеси. Неведнъж съм казвал, че само знаещи и можещи, интелектуално извисени хора могат да зададат точния дневен ред на процесите у нас. Днес е нужно експертно "лечение". Не на парче, не козметично, а дълбоко преосмисляне на съвременните норми на развитие и в сферата на културата. Не крия, че езикът на политиците ни днес е една разочароваща илюстрация за нивото, до което сме достигнали в мисленето и взаимоотношенията си. Това е сигнал, че няма вече накъде да отстъпваме.   
- Добри или посредствени артисти са новите народни представители?
- Ох, преди време, не помня вече пред кой ваш колега, си позволих да коментирам, кой какъв натюрел демонстрира на трибуната. Не намирам сили отново да шаржирам, защото изкривените лица не са характерни за европейски представители в най-важния орган на власт в България.
- Къде сте бил по-добър орисник - в политиката, в изкуството или в живота?
- Бил съм орисник на "Бебе на годината". Много се радвах и се надявам да съм предопределил добър път на детето. С "орисване" и магии обаче политика и изкуство не се правят. С разум и честно отношение към проблемите около нас най-добре може да "орисаме" едно или друго решение за живота си и този на децата си.
- В навечерието сме на титулувания като "най-български празник" - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Химнът на Светите братя отново ще стегне гърлото, разбираемо ли е днес посланието "Върви, народе възродени"?
- Свято е делото на равноапостолите Кирил и Методий, сътворили азбуката с буквите български. Епохалният им труд даде  възможност да създаваме културата и науката си чрез златните кирилски букви, изведе ни горди и просветени в много трудни и тъмни моменти от нашата история. България е зачената с пробуждането на училището през Възраждането и пак в училището Стоян Михайловски изрича веруюто на народа ни:
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!"
Велика е мисията на нашите първоучители за българската култура и наука, които имат своето изконно право да претендират за приоритетно място в обществения ни живот. С техните постижения е белязано челото ни, когато утвърждаваме своята национална същност. Убеден съм, че на този ден ние постигаме най-широкото си народностно единение. Където и да се намира по света, на 24 май всеки български гражданин чува със сърцето си  училищния химн "Върви народе възродени". Много ми се иска да запазим вярата си в светлите "бъднини" на страната ни. Може да изглежда наивно в тези свирепи дни, но аз дълбоко вярвам, че високият дух ще спаси  нацията.
Искам да споделя нещо съкровено с читателите на ДУМА. При откриването на новия парламент, докато казвах, че сме в навечерието на 24 май, изпитах желание да прекъсна обръщението си и в залата мощно да прозвучи "Върви народе възродени". Как ли щеше да се отрази на общото настроение на депутатите?
- Накъде след толкова кризи, професоре, и коя е по-страшна - икономическата, политическата, моралната или духовната криза?
- Няма по-страшна криза от духовната, защото нея с икономически инжекции и решения не може да преодолееш. Нацията ни е преживяла мрачни исторически периоди, но духовната извисеност на нашите предци е причина тя да оцелее и да се възроди. Ключовите думи за намиране на правилната посока за страната ни са развита икономика, доходи, заетост. Това не е партийна задача на една или друга политическа формация. Това трябва да е цел за всички българи. Изпълнена, тя може да създаде условия и за едно от основните човешки права - достъпът до култура. Да можеш да гарантираш възможност на всеки да прочете книга, да гледа стойностни постановки в театрите и музикалните творчески сцени, да вижда филми не само по телевизията, да участва в традиционни културни събития, посветени на културно-историческото ни наследство - всичко това зависи от тези три ключови думи.  
- От коя криза ще се измъкнем най-бързо, каква е прогнозата ви, г-н Данаилов? Останаха ли ви надежди за духовното спасение на нацията?
- За икономическата криза можем да се надяваме и на много други фактори. За излизането от духовната, от моралната криза са необходими осъзнати усилия от всеки член на обществото ни. Аз вярвам в имунната устойчивост на нацията, която в миналото - преди да пристъпи към освободителните си борби, ражда духовните водачи на Българското възраждане. Народ, който преди да се освободи от икономическо робство строи с доброволен труд и лични дарения училища, църкви и читалища, не може да не намери пътя към духовното си  прераждане. Имам надежда и вяра в мъдростта на изстрадалия ни народ.
- Казахте на 21 май: "Вече не можем да отложим спешното лечение". Откъде трябва да започне интервенцията?
- Много хора очакват промяната, която им обещахме всички. Младите търсят основание да се усъвършенстват и да останат в родината. Възрастните хора искат доказателство за смисъла на преживените трудности по време на демократичния преход в името на една по-стабилна и сигурна държава. Хората на бизнеса очакват гаранции за своята креативност и икономическа активност, а творците и хората на науката - простор за  творческото си вдъхновение. 
При откриването на новия парламент споделих, че исторически всяко възраждане в обществото е едно мъченичество. То трябва да се изстрада. Трудното раждане на този парламент доказва, че сме занемарили много от принципите на така жадуваната демокрация и вече не можем да отлагаме спешните мерки за националното си оцеляване. Длъжни сме честно да погледнем истината в очите и спешно да предложим най-важните стъпки към националното спасение. Споделих, че всички отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не правим.
Трябва спешно да възстановим преди всичко общественото равновесие. Това го дължим не само на тези, които ни дадоха доверието си за 42-то НС, а най-вече на тези, които излязоха по площадите, за да извикат с пълен глас, че са загубили доверие в демокрацията въобще. Дължим го на тези, които не отидоха да гласуват, защото са изгубили вяра в силата на държавата да гарантира конституционните права на своите граждани. Те се оказаха повече от тези, които гласуваха, и тяхно оглушително недоверие или безразличие към институциите е най-страшната оценка за смисъла от нашата работа.