Няма оправдание за зверствата

В последните 30 години тече непрекъснат процес на опити за фалшификация на българската история и отричане на фашизма, като политическо явление и тенденция в нашата страна през 1923-1944 г. Българският антифашистки съюз не приема търсенето на "научни" аргументи за отричане на фашистките зверства в България. Според историците от Института за исторически изследвания на Българската академия на науките, Нов български университет и Великотърновския университет, организирали Национална кръгла маса на тема "Имало ли е фашистки режим в България?", "в България не е имало фашизъм заради разликите с режимите в Италия и Германия!" Всъщност режимите в Италия и Германия също се различават един от друг, което не пречи историята да ги определя като фашистки.
Заявяваме ясно и категорично следното:
Създаденият през 1922 г. Народен сговор, който през 1923 е съставна част от коалицията "Демократически сговор", управлявала страната до юни 1931 г., включваща буржоазните Народнопрогресивна, Демократическа, Националлиберална и Радикалдемократическа партия, е фашистки като идеология. Органът на Народния сговор в. "Слово" възхвалява режима на Мусолини и националната фашистка партия.
Въпреки че в Царство България има няколко фашистки партии, някои от които са забранени след Деветнадесетомайския преврат 1934 г., фашистката идеология и практика намира плодотворна среда за развитие от 1923 до 1944 г.
Превратът през 1923 г., жестоките репресии и убийства, в т.ч. и на Александър Стамболийски, слагат начало на фашизирането на страната. Белият терор в България 1923-1925 г., извършените убийства и репресии на комунисти, земеделци и други противници на кървавата диктатура на Александър Цанков са фашистки по своята същност. Убити са много леви интелектуалци - Йосиф Хербст, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров, а Гео Милев изчезва безследно и е жестоко убит само заради написването на поемата "Септември".
Съпротивата на комунисти, земеделци и други прогресивно настроени борци през 1941-1944 г. е антифашистка, защото се води срещу приложението на Закона за защита на държавата, законовите убийства на деца и непълнолетни, Закона за защита на нацията, който е фашистки и нацистки по своята същност. Правителството на Богдан Филов през 1941-1944 г. носи отговорност за репресиите срещу евреите в България, в т.ч. и депортирането на евреи от Македония и Егейска Тракия в нацистките лагери на смъртта - от идеологическа гледна точка това е свързано безусловно с фашизма и нацизма.
Дейността на младежката организация "Бранник" в началото на 40-те години на миналия век е опит за преминаване към тоталитарен режим. Безпартийността не е убедителен аргумент за отричането на фашистките тенденции в режима на цар Борис III.
Фашистки действия са убийствата на 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи, стотици политзатворници са умъртвени по насилствен начин, докато излежават присъдите си, хиляди са изпратени в концлагери, рязането на партизански глави, паленето на къщи и други подобни прояви на фашистката власт у нас през 1941-1944 г.
Отричането на фашизма като политическо явление и историческа тенденция в България през 1923-1944 г. обслужва крайнодесните и фашистки политически сили в България, способства за засилването на съвременните прояви на фашизма в България, които станаха особено видими през последната година и под влияние на войната в Украйна и глобалното противопоставяне между Великите сили.
Затова Българският антифашистки съюз се бори и ще продължи да се бори чрез своята дейност за категорично противопоставяне на всички политически и псевдонаучни опити за реабилитация на фашизма в България. Фашистките зверства не могат да бъдат оправдани по никакъв начин. Фашизмът е осъден международно, но, за съжаление, назрява необходимост за борба с рецидивите му в днешната глобална среда!
Хора, бдете!

Позиция на Българския антифашистки съюз

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.