Няма /не/искам

Последните протести у нас май заприличаха на спорт, в който състезателите все по-често преплитат крака и губят ориентация на терена. Не, това не е теория на конспирацията, за да бъдат омаловажени исканията на недоволните. Но факт е, че на улицата редиците на българите, които умират от глад, оредяват за сметка на тези, които гледат сеир. Доказателството!? Как ще коментирате онзи плакат, издигнат от протестиращите, на който пишеше: "Да разрешим целогодишно лова на еднорози в Пиринско"? Какви еднорози, какви пет лева? Нали протестите са заради високите цени на тока и заради неадекватността на властта...
Неписано правило е, че когато има проблем, улицата трябва да се бори за разрешаването му докрай, а не да го размива. Но когато различни хора попаднат в един и същ микс на недоволството, то той се превръща в кълбо калчища, в които те се заплитат все повече и повече. Харесвам протестите и неведнъж съм поглъщала жадно от емоционалната им енергия. Не приемам обаче превръщането им в агитка, използвана от нечистоплътни хора за разчистване на лични сметки или на нажежаване на ситуацията само заради самия огън. Та така и във Варна, където протестите срещу ЕРП-тата бяха най-масови. След като разгневените жители на морската столица справедливо изритаха кмета от стола му, подозрително забравиха за високите сметки за ток. Аптечният бос Марешки лукаво яхна недоволството и дори заплаши, че ще блокира общината, ако исканията за оставки на началници и директори в нея не бъдат изпълнени. Добре, а после? Генезисът на проблемите е дълбок и не зависи от една или друга личност. Тълпата има собствено поведение, което няма нищо общо с характера на съставните й части, твърди един от най-известните експерти по психология на масите Гюстав льо Бон. Или с други думи, когато  общността се превърне в тълпа, изчезва каузата. И идва високомерието, което е особена форма на самодоволството. А след него започва изнудването, при което интервалите между няма, не искам и искам изчезват и губят смисъла си.