Няма ли хляб за бедните, няма мир за богатите

Галина Младенова,
Кристиела Симеонова

Над световната икономика отново се сгъстяват облаците. Анализаторите бият тревога, че се повтаря най-неблагоприятният сценарий от 2008 година.
В края на тунела не се вижда грам светлинка. Всичко отново е повече от лошо. Безработицата в немалко от европейските държави не спира да расте, доходите на успелите да запазят работата си не просто са замръзнали, но дори намаляват. Ето защо няма нищо учудващо, че хората отново излязоха на улиците, за да кажат протестната си дума. И то да я кажат така, че да я чуят управляващите. Лятното затишие приключи - стачки, протестни демонстрации, често прерастващи в сблъсъци с полицията, заляха отново голяма част от Европа. Гърция, Испания, Португалия, дори Франция се върнаха към привичната за тях обстановка през последните три години. Протестите далеч не са само в Европа. Демонстранти от цял свят се обединиха срещу банкери, финансисти и политици, които според тях са виновни за глобалните икономически проблеми, които изпращат милиони хора в крайна бедност и нищета. И не случайно на много плакати на протестиращи може да се прлочете: "Когато няма хляб за бедните - няма да има мир за богатите!"

Политиката на испанското десноцентристко правителство на премиера Мариано Рахой за икономии и съкращения предизвика масови протести в Испания. "Искат да съсипят страната. Ние трябва да ги спрем", убедени са испанците

Икономическата криза приклещи силно всички в лапите си и вече 4 години не пуска никого. Дори напротив - затяга все по-силно хватката. И светът се тресе не от засилена сеизмична активност, а от вълни на непрестанни протести в различни краища на света. Стачкуват здравни работници, пожарникари, шофьори, адвокати, изобщо работещите във всички сектори. Защото не остана професия, незасегната от строгите мерки за икономии, чрез които правителствата се мъчат да измъкнат страните от икономическата бездна. Учителите в различни краища на света също се вдигнаха на протест - срещу ниските възнаграждения и неподходящите условия на труд.

Португалците също не са съгласни да затягат коланите още повече

В същото време световните лидери не спират да говорят за съгласувана борба с икономическата криза. Това обаче са общи фрази, празни приказки. "Същото може да се каже и за уверенията на правителствата, че те могат да се справят с кризата, която с всеки изминал ден придобива все по-застрашителни размери", написа британският в. "Гардиън".
Банковата организация Институт за международни финанси отправи критики към европейските лидери заради начина, по който се опитват да решат кризата, и подчерта, че ограничаването единствено в икономиите е влошило ситуацията. Според експертите политиците играят опасна игра, като поставят желанието си за намаляване на дълга пред координираните усилия за подсилване на растежа.
Европейците все повече се приближават към установяването на малкодемократична система, твърди пък наблюдателят на испанския в. "Ел паис" Жорди Вакер. Испания, Ирландия, Италия, Португалия, Кипър и дори Гърция се съпротивляват срещу опитите да бъдат обединени в една категория. Брюксел обаче слага на всички тези страни "подозрително еднаква диагноза" - ниска конкурентоспособност, склонност да живеят не според средствата си. Еврочиновниците им препоръчват едно и също лекарство - мерки за икономии. В резултат на това положението в различните страни в Европа става еднородно: правителствата действат по указания отвън, а хората вече не могат да властват над своите представители в правителството. Загубите се плащат от широките слоеве на обществото.
Според автора "държавите с рейтинг ААА" получават изгода от този подход. Страните-кредитори диктуват условията на страните-длъжници. Политиците от страните-кредитори обаче не се избират от гласоподавателите на страните-длъжници. "Дълговата Европа" - концепция на Германия - е несъвместима с европейската демокрация, заключава Вакер.
А междувременно в Европейския съюз продължават да умуват какво точно да правят. Ясни, категорични позиции обаче така и не се забелязват. Сега всички като че ли очакват поредната среща на върха, която е тази седмица, която да предложи нещо кардинално за излизане от кризата.
Истината обаче е, че все повече се забелязва умора от политическите лидери и управляващия елит като цяло. Политическата система изглежда все по-нежизнеспособна. Тя прилича на смъртоносно болен човек. Можете изкуствено да му удължавате живота с няколко месеца, но той ще умре. Друг въпрос е как ще умира. Може би ще стане бързо и той няма да се мъчи, но може да бъде дълга и мъчителна агония. Още по-голям въпрос е какво ще получим след смъртта на тази система...