Няма го Умберто Еко...

Едно момче до мен решаваше кръстословица, предстоеше му да получи онова сакрално нещо, което което кой знае защо се нарича свидетелство за зрелост. Светкавично попълни квадратчетата с надпис "Роман на Умберто Еко" - "Името на розата". Знаеш ли кой е Умберто Еко, попитах. Нямаше представа. А след месец щеше да получи тапия, че е стигнал до зрелостта...
 Сетих се за това момче в събота. Няма го вече големият мислител Умберто Еко, а името му все така ще стои в кръстословиците за радост на зрелостниците, които не знаят кой е той. Затова и си мислят, че могат да има бъдеще, без да го построят чрез знанието си за миналото. Дали защото е учил средновековна философия и литература в Торинския университет ("Средновековието ми е страст"), Еко строи сюжетите на своите знаменити книги, станали световни бестселъри, върху интригите и на средновековни тайни общества, но посланията на тези книги винаги са в името на бъдещето с поглед през случващото се в настоящето. Никога не е оставал затворен само в кабинета си, над книгите си, винаги е живял с проблемите на времето. Във всички негови биографии пишат, че е посетил България през 1990 г., но никъде не споменават, че е бил възмутен до дъното на душата си от изгорелия Партиен дом в София и от състоянието на мавзолея на Георги Димитров, които е видял през октомври на 1990 г. 
Признавам, трудно прочетох навремето "Махалото на Фуко", почти бях готова да се съглася с българските критици, които наричаха книгата "апотеоз на глупостта" и "извращение на псевдомислител". Но когато се върнеш пак и пак към страниците, накрая разбираш, че знанието - късчетата знание, от които си направен, едва забележимо всеки ден променят теб и посоката на действията ти. Така както онова метално кълбо, висящо центъра на църковната апсида, препраща през витражите отблясъците от истината за пясъка, с който подът е бил постлан преди хиляди години, и всеки миг променя едва забележимо посоката си. И вероятно в това е мистиката на живота, а не просто в някаква демонична секта, някакви заговори през вековете и и някакво махало-убиец в центъра на Айфеловата кула, които са само видимата канава на "криминалния разказ", както критиците определят книгата. Самият Умберто Еко го е казал: "Писмените произведения никога не променят настоящето, те могат единствено да променят бъдещето. Например четете книга, която ви оказва дълбоко впечатление; постепенно се променя вашият начин на мислене, вашата личност, и утре или вдругиден вие се държите по коренно различен начин." И още по-кратко: "Ние се формираме от малки късчета мъдрост". Големият въпрос е искаш ли да събереш късчетата...
Наричат Умберто Еко един от най-великите мислители на нашето време. Ракът го покоси в Милано, в петък преди полунощ, на 84 г. Роден е на 5 януари 1932 г. в Александрия, Италия. Учи в католически училища, след това - в университета в Торино, защитава докторат върху Тома Аквински. Чете лекции в Торинския университет, по-късно в Миланския университет. През 1956 г. излиза първата му книга "Естетика на Тома Аквински" – разширение на докторската му дисертация. От 1956 г. до 1964 г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. През 1969 г. става преподавател по визуални комуникации във Флоренция. От 1971 г. е доцент по семиотика във Факултета по литература и философия в Болонския университет, а от 1975-а получава професорска степен и ръководи Международния център за семиотични и когнитивни изследвания. Чете лекции в университетите в Йейл, Ню Йорк, Оксфорд, Париж и други, доктор хонорис кауза на над 30 университета по света (вкл. на Софийския университет), почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международния форум на Юнеско.
Сред най-известните книги на Еко, освен "Името на розата" (продадена в 14 млн. екземпляра по света) и "Махалото на Фуко", са "Островът от предишния ден", "Баудолино", "Пражкото гробище", сборниците с есета "Пет морални есета", "Изповедите на младия романист", научни трудове като "Семиотика и философия на езика" и последният му роман (за журналистиката и съзнателната дезинформация) - "Нулев брой", който излезе миналата година.
Ако трябва да се направи шарж на Умберто Еко, според мен би трябвало да го изобразят със совата - символа на мъдростта. И когато младият човек навлиза в зрелостта, нека за него големият италиански мислител да бъде нещо повече от квадратче в кръстословиците! 


- "За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие".
- "Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното".
- "Новите технологии убиват мисленето".
- "Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник".
- "Културата, не войната, циментира европейската идентичност".
- "Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи".
 Умберто Еко