Няма добри и лоши народи, има добри и лоши политици

вили
Георги Марков е роден през 1946 г. в Пловдив. Завършва история в Софийския университет, специализира във ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик. Един от най-известните наши учени историци, специалист по международните отношения, политическите покушения и войните в края на ХIХ и ХХ век. Автор е на 15 книги, сред които четирикнижието, посветено на войните за национално освобождение и обединение на българите през 1912-1919 г. От 1977 г. работи в Института по история на БАН, на който е директор от 1993 г. до тази година. Известен е с активната си гражданска позиция по важни за обществото проблеми. Последната му книга - "Балканизацията", е свързана с историята на Балканския геополитически възел и с доказателствата, че Югоизточна Европа се "балканизира" от Великите сили, но тя сама си е виновна, че е приела тази историческа съдба. И че балканските държави трябва да се простят със "сателитния синдром", за да се развиват като самостоен регион. Няма добри и лоши народи, има добри и лоши политици, казва Георги Марков. 
Цитати:
"Държавата не може да си затваря очите за кражбите на историята ни и за антибългарска политика "
"Когато не се вземат поуки от историята, нищо добро не ни чака."
"Слабостта на политиците е, че се смятат за вечни. Смятат, че историята започва и свършва с тях."
       

- Академик Марков, защо според вас съседни и по-далечни страни непрекъснато крадат българската история и я обявяват за своя? Последният случай бе неотдавна - молдовски учен обяви цар Калоян за румънец, оглавявал някаква румънско-българска държава в края на ХII в.!
- Вярно е, че имаме богата история - крадат, крадат и все нещо остава. Тази историческа грандомания в Румъния и тезата, че Асеневци били власи, я имаше още при Чаушеску, който мечтаеше за Велика Румъния. При Чаушеску заличиха от черквите кирилицата, на която във Влашко и Молдова пишат до средата на ХIХ век и чак след Кримската война император Наполеон III създава "малката латинска сестра" Румъния. Въпросният молдовски учебник е финансиран от румънското правителство. Румъния не признава република Молдова и президентът Бъсеску казва: "Това е румънска земя и до 25 години ще бъде наша". Има ги тези неща. За съжаление ние не даваме отпор. Отпорът трябва да бъде и на държавно равнище, защото кражбата на история е престъпление, все едно, че се откъсва територия. Ето случаят със Скопие, където освен паметници има и една триумфална арка с карта на древна Македония, в която влизат две трети от българската държава. Гърците веднага връчиха нота, нашето министерство не обърна никакво внимание. Преди две години македонската църква се нарече Охридска архиепископия, която чак до края на ХVII в. си е българска. Това е кражба на историята ни. А Светият синод у нас не реагира, защото не трябвало да спорим с православните си братя. Дори Симеон Радев го сложиха на покрива там на външното министерство, а нашият министър Николай Младенов каза само: "Нека да има повече паметници". Историците, разбира се, трябва да защитаваме историята от посегателства, но това трябва да стане и държавна политика. Аз съм съпредседател на Дружба "Родина", ние на 3 и 4 май отбелязахме в Смолян 75 години на тази културно-просветна организация на българите мохамедани. И точно там един проект на Евгения Иванова, професор в НБУ, и на фондация "Фридрих Науман" обявява помашки етнос. Това също е кражба на история, със съучастие на български историци. Един професор от Одринския университет пък взима гръцкия подход към българите след края на Първата световна война, когато казват "българогласни елини". Той казва, че помаците били българогласни турци. И това се прави в Смолян на конференция! И ми се казва, че проф. Мая Тодорова също написала прослава на Османската империя, която могла да се реформира.
- Това, че сме някаква демокрация, означава ли, че историци могат да пишат каквото им дойде на ум или за каквото им платят? Наскоро Харалан Александров пак от НБУ възмути всички с писанията си, че възрожденската ни архитектура и къщите с чердаци били всъщност турски и че българите сме част от османското духовно пространство!
- Харалан Александров сега нещо са го издигнали във фонд "Научни изследвания" на МОМН заедно с Рангел Гюров, който предсказваше земетресения. Върхът на това безобразие беше онзи турски професор от Одрин, който в Смолян стигна дотам, че каза: "Ние много преди османските турци сме тука. Ето, прабългарите са турци. Дунавска България е една от многото турски държави". Стигат дотам да посягат и на Дунавска България, за съжаление - с българско съучастие. Тогава на Михаил Иванов от НБУ, който също е в този проект, му стана неудобно и каза, че все пак има разлика между тюрки и турци.
От десетина години насам започна едно реабилитиране на Османската империя в турската политика и историография. От школата на неоосманизма на проф. Ахмет Давудоглу, който е и външен министър, вече хвърлят сянка дори върху Ататюрк, който казва, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. Давудоглу заявява, че през ХIХ в. Османската империя се европеизира и реформира, но най-много й пречат българите и арменците, които вместо да си живеят кротко с другите 50 нации под общия покрив на султана, предизвикали руската армия да идва на Балканите и на Кавказ. Сега реабилитират империята и търсят турско наследство в 15 държави на три континента.
- Излиза, че скандалната карта в турските учебници, включваща половин България в границите на Турция, може би не е случайна? Но нормалните държави реагират веднага на такива неща по дипломатически път.
- Ние не реагираме. Бойко Борисов със закъснение реагира на антибългарската политика на Скопие. Но това отдавна трябваше да стане, още когато започнаха там да издигат мегаломански паметници. Гоце Делчев и Даме Груев - величествени на кон, какъвто никога не са яздили! Само че политиците ни много-много не се интересуват от историята и заемат позицията "какво сега ровите в тази история". А историята не е само на историците.
- Има политически повик "да преодоляваме исторически насложилите се негативизми и стереотипи". Било европейско и цивилизовано. В този дух обявяват, че "Батак е мит", а сега ДПС иска дори на митингите им да се говори на турски. Значи ние ставаме "европейци" и глобалисти спрямо съседите си, а съседите правят точно обратното спрямо нас.
- Винаги питам - онези 20 милиона кюрди в Турция, на тях защо не им се дава да говорят публично на кюрдски? Не можело, защото в тяхната конституция пише, че всеки гражданин на Република Турция е турчин. Дори "Фридрих Науман" е изгонена от Турция, защото се опитала да говори за кюрдите. А искат от нас да признаваме национално малцинство! И за помашки етноси ще ни говорят! Това е двойният аршин. Нашите политици не бива да си затварят очите, защото това е въпрос и на национална сигурност. Помните ли при първото правителство на СДС, когато изхвърлиха учебниците по история и пуснаха едни свитъци с едни указания и в тях нямаше Батак и Перущица, нямаше я и Ботевата чета. Имаше "османско присъствие". Това бързо отмина, слава Богу, но май бързо го и забравихме... Не се разбира, че когато говорим за историческите факти, това няма нищо общо с днешна Турция. В историята на всяка нация има неща, които не говорят особено добре за нея, но значи ли това, че трябва да заличим историята? Това вече не е история, а правене на политика с историята. 
- Но все пак трябва да живеем мирно и приятелски със съседите си. Как да става това, ако историята ни разделя?
- Трябва не да се противопоставяме на историята такава, каквато е, а да разберем най-сетне, че имперските щения в миналото не са вина на днешните хора. Винаги политиците са предизвиквали сблъсъците и войните. Не трябва да им се позволява повече да ни противопоставят. Така разбирам днешното цивилизовано поведение и цивилизовано общество. И трябва да реагираме като държава на антибългарската политика, на която сме свидетели. Това означава включително да имаме средства да издаваме нашите исторически проучвания на английски, за да ни четат по света, както издават съседите ни. А ние нямаме пари на български да ги издадем. И когато за антибългарски проекти и плачене по Османската империя се дават по 250 хил. евро, колегите, които участват, се оправдават с бедност. Ето това става. Другите пък си хванали дисертациите и книгите, издаваме се най-много в 300 бройки тираж и викаме "аз правя чиста наука". Само че историкът трябва да бъде и общественик, а не да се крие в кабинета си. Затова трябва да имаме държавна политика, както я имат всички европейски държави.  
- В крайна сметка от политиците зависи какви ще са междусъседските отношения. Как оценявате например декларацията за възродителния процес на нашия парламент, която бе приета в безобразен вид, само защото политици използват историята за предизборните си игри и цели? Това не е ли е твърде опасно и с непредвидими последици?
- Точно така. Терминът "етническо прочистване" е от 90-те години - Босна, Косово, а тук се употребява за 80-те години. Ами че в Босна се клаха сърби християни със сърби мюсюлмани, това ние не можем да го допуснем. Първо терминът е неточно и невярно употребен, второ - предават се потомците на тракийските бежанци. От 300 хиляди население в Одринския вилает 60 хиляди са изклани. Това е етническо прочистване като държавна политика. Но въпросната декларация се размахваше още от Иван Костов, просто се играят някакви политически игри - кой на чии гласове разчита, кого ще подкрепят изселниците и прочее. С тази декларация някои разчитат да останат в парламента. Не знам по-голямо падение да има. Когато не се вземат поуки от историята, нищо добро не ни чака.
- Как се отнасяте към идеята да се преименуват с български имена улици, топоними, както това стана в Пловдив, Варна, в Бургас?
- Някои неща трябва да се преименуват. Например на мен ми допада св. Иван Рилски - покровителя на българския народ, за Мусала. Защото Мусала се превежда на български с нещо, свързано с Аллах. Разбира се, не може да се преименува всичко поголовно, но където е възможно и обосновано исторически - аз съм за.
- Как си обяснявате, че в училище историята е вторият предмет след математиката с най-голям спад в успеха на учениците?
- Според мен породи се недоверие към историята, защото ние след 1989 г. няколко пъти я пренаписвахме. Понякога за едни и същи събития има различни оценки в алтернативните учебници. И се появи недоверие към историята изобщо като наука. Хората казват: съобразявате се с вятъра на политиката, объркахте главите на децата. Затова и децата се отдръпнаха от историята. Учат дори не от учебници, а от Гугъл, а там има невероятни неща и измислици. Историята вече не е престижна, макар че вече има много възможности, много университети. Сега учат икономика, финанси, право и се пренасити обществото с такива специалисти. Може би история трябва да се преподава по-достъпно и по-забавно, особено за малките ученици. И политиците да спрат да оказват натиск. Много се смях - спореха трябва ли да има в учебника снимка на Бойко Борисов. Та той още не е история! Моето любомъдрие на историята, т.е. философията ми на историята е, че тя е част от миналото. И ми е непонятно, когато все се хвалят, че са "взели историческо решение". Ами, то още не се знае дали това решение ще влезе в историята. Историкът още не може да му даде оценка.
Слабостта на политиците е, че се смятат за вечни. Смятат, че историята започва и свършва с тях. А те са преходни и трябва да се учат от историята на своите предшественици. Да знаят, че историята не започва от тях, че винаги има приемственост. Дори на Девети септември 1944 г. и там има приемственост. Смяна на системата, но едно е било в България, друго е било в Полша, трето в Чехия - това наследство си остава, не може всичко да се прекъсне. Ето, дори академиците, които са били в БАН преди 1944 г., същите си остават и след това - без 7-8, съдени от Народния съд. И не само това - изгонените от университета професори като Иван Дуйчев и много други, които са прокудени да не заразяват студентите с буржоазни теории, те са се спасили в академията. През 1950 г. идват двама инспектори от Москва и откриват, че в академията има буржоазни учени. Червенков вика председателя на БАН Тодор Павлов и вика: "Какво правите вие!" Тогава Тодор Павлов ми се издигна в очите, защото казва: "Да, те са буржоазни, но са големи учени". И всичките остават да работят в академията. Така че не може всичко да се преобърне и да се прекъсне. Затова и доброто, и лошото трябва да се признава. Това е въпрос на историческа и на политическа култура.     
- Какво значи един политик да има историческа култура?
- Значи да има усещане къде е той и какво наследява. Да усеща какво му е мястото в един низ от история, той не идва на голо място и не оставя на следващите голо място. Много е важен и екипът му - да се състои от професионалисти, от способни хора. Политическите назначения на разни места, от които избраниците нищо не разбират, ама щели да се научат, са пагубно нещо. За съжаление професионализмът се цени от дадена партия, когато тя е в опозиция. Дойде след това на власт, наслагва свои хора навсякъде и губи усещането си за приемственост. Това също е липса на историческа култура.