Няма бариери, ако искаш да се реализираш

СТЕЛА ЕНЕВА е най-успешният спортист с увреждания в България за последното десетилетие. На Световното първенство за хора с увреждания в Доха, Катар, в края на октомври спечели златен медал в тласкането на гюле и сребърен в хвърлянето на диск. За постиженията си бе избрана и за Спортист на м. октомври.
Стела Енева е родена на 18 юли 1975 г. в Севлиево, израства в Плевен. Заради вродени аномалии от бебе е с ампутирани подбедрици на двата крака. За първи път участва на параолимпиада в Атина през 2004 г. Две години по-късно става световна шампионка на диск и на гюле на първенството в Асен, Холандия. През 2008 г. на параолимпиадата в Пекин печели сребърен медал на диск. На световното първенство през 2011 г. в Крайстчърч, Нова Зеландия, завършва втора и на диск, и на гюле. Прибавя ново сребро на диск от параолимпиадата в Лондон през 2012 г., същата година става и европейска шампионка в тласкането на гюле в Стадсканал, Холандия. През 2014 г. прави златен дубъл на диск и гюле на европейското първенство в Суонзи, Уелс.
Четири пъти (2010, 2012, 2013, 2014) е избирана за Спортист на България с увреждания. Избрана от сп. "Grazia" за "Жена на годината" в категорията "Спорт" за 2012 г.
Преди пет години във Варна отваря първия специализиран фитнес център у нас за хора с увреждания "Спортна зала Стела Енева". Почетен гражданин на Варна.


"Да станеш треньор в България е трудно, а за параолимпиец - още повече"



- Златен и сребърен медал от Доха... Тези, които ви познават, вече биха се учудили, ако се върнете без отличия от голям форум?
- Точно това споделих и наскоро - много е тежък този самар. Всеки казва: "А-а-а, тя е сигурна, че ще вземе медал!" Но е трудно, това е огромна отговорност. Както при Серена Уилямс - всички очакваха, че на "Ю Ес Оупън" ще направи Голям шлем, като спечели 22-рия си трофей от 4-те топ турнира в света, но не успя.
В живота ми на спортист научих три неща. Първо, човек трябва да бъде влюбен в работата си. Второ, трябва да прощава - било то на треньора си, на партньора си - хората постоянно грешим. И трето, не трябва да забравя да благодари. Благодаря на журналистите, че повярваха, че нашият спорт е професионален, а не аматьорски или просто за интеграция.
С всяка изминала година конкуренцията става все по-силна. През 2000 г. Иванка Колева стана параолимпийска шампионка на гюле с резултат около 9 м, а преди 3 г. в Лондон мексиканката Анхелес Ортис Ернандес заслужи титлата с 11,43 м. При нас постоянно растат резултатите, специално на гюлето - със сантиметри на година. Един бог знае в Рио какви резултати ще бъдат постигнати. Къртовски труд се полага. На здравите спортисти са необходими пушки, лодки, а на нас - протези, колички, помощни средства...
- Колко струват вашите протези?
- Моите са малко по-скъпи. Когато се прибрах от Лондон, реших, че трябва да си направя здрави и стабилни протези. Двете общо са около 75 000 лв. Винаги ги сравнявам с колите. Моите са "S класа". Ако искаш големи резултати, качествените протези са задължително условие, за да издържиш на физическото натоварване.
Иначе също като здравите атлети спазваме дисциплина. Като гледам резултатите им и ги сравнявам с нашите, напредъкът е с приблизително еднакви темпове. Те тласкат гюлето 21-22 м, при нас вече има постижения около 11,50 м. В Доха първите 6 тласкаха над 10,80 м. Медалистките бяхме с резултати над 11 м, като аз хвърлих 11,14 м и победих само с 1 см мексиканката Анхелес Ортис Ернандес. Резултатите ни са горе-долу наполовината на здравите. При мен се състезава олимпийската шампионка на диск от Атланта 1976 г. Илке Вилуда (Германия). Като здрава атлетка тя печели златото на олимпиадата със 78 м, сега мята по 28-29 м.
Просто ви разказвам каква е разликата да хвърляш от столче и от изправено положение. Знаете, че хвърлячите мятат и с крака, а бегачите бягат и с ръце. Ние не използваме краката си, даже ни задължиха да сме на столчета, за да ни изравнят с други групи инвалидност - някои по-увредени, други по-здрави. Аз спадам към по-здравите, въпреки че съм с две протези на долните крайници. Благодарение на тях съм успяла да се социализирам и адаптирам. Заради тези ограничения трябва да развиваш горната част на тялото, за да тласкаш.
- Имате ли постоянен доход? Стига ли финансирането от Българската параолимпийска асоциация и спортното министерство?
- Финансите и в България, и в спорта никога не достигат. Когато се занимаваш на високо професионално ниво, винаги излизат извънредни разходи - било материални, заради хранителния режим, медикаментозни, а при нас, параолимпийците, и за протези.
- През 2010 г. отворихте специализирана фитнес зала. Радва ли се на интерес?
- Вложих в залата много усилия, нерви, лични средства, понеже бях амбициозна и мотивирана. Хубаво бе да се направи такова нещо, за да подпомогна и себе си - трудно ми бе да тренирам по други зали. С помощта на спортното министерство, на община Варна, с мои лични средства, с проекти, успяхме, отворихме я.
В началото имаше много желаещи и амбициозни посетители - дори треньори по лека атлетика, вдигане на тежести. Уреди съм предоставила, защото на мен ми беше трудно - буквално съм се молила на приятели и треньори да ми подарят гюле или диск, за да тренирам. Няма ги във всеки магазин, а са достатъчно скъпи, и въпреки всичко успях да ги набавя. Но доста от посетителите видяха, че се изисква голяма дисциплина и лишения. А тези хора са достатъчно травмирани и се дотравмират още. Някои останаха само за здраве да спортуват, да не им атрофират мускулите. Много ми се искаше поне един професионален състезател да излезе от тази зала, но... Може пък някой ден и това да стане.
- Каква е по-сериозната пречка пред хора с вашия проблем да се социализират - уплахът как ще гледа на тях обществото или страхът от лошата инфраструктура, която може да доведе до още физически неволи?
- Бих казала и двете, 50 на 50. Има здрави хора, които не искат да общуват с инвалиди, защото можело да им се случи и на тях подобно нещо. Или ни мислят за недостойни и неможещи да се справяме с живота, заради което ще искаме да ни подпомагат финансово или по друг начин...
Да, инфраструктурата в България не е на високо ниво за хората с увреждания, адаптацията - също. Имам познати, които са били оперирани от скъсани кръстни връзки или с гипсиран крак, и ми казват: "Просто не знам как се справяте навън, в обществото, при тези големи бариери." Забелязала съм, че инвалидите, независимо дали сме в чужбина или у нас, бързо успяваме да излезем от всяка ситуация. Независимо дали по сложен или по-лесен начин - няма бариери, ако искаш да се реализираш.
- Друг параолимпийски атлет, 24-годишният Михаил Христов, който е с ампутации на ръцете, разкри, че вие сте му дали стимул за спортна кариера.
- Мишо ме търсил дълго време. Връзката ни стана чрез д-р Даниела Данчева, при която отишъл да си прави протезата и видял моите спортни протези. Попитал на кого са и тя му казала, че съм известна спортистка. Така се запалил и я помолил да ни запознае. При мен долните крайници са недоразвити, с протези съм. И затова съм развивала горен торс. При него е обратното - заради ампутациите на ръцете е развил краката. Поради това в началото гледах малко негативно на него - казах му, че ще бъде ощетен, както в момента се случва. Просто няма как да се съберат атлети в неговото положение и да се сформира група, която да се състезава. Да е жив и здрав, млад и амбициозен е, може да изкара поне още 2-3 параолимпиади.
- След европейските и световната титли предполагам, че мислите ви са насочени към олимпийското злато?
- Определено. На последните две параолимпиади все втора, втора. Дано в Рио Господ е българин и за мен.
- Какво ще правите след игрите в Бразилия?
- Крайно време е вече да направим семейство. Моят приятел казва, че между европейски, световни първенства и олимпиади живеел с мен. Защото кариера, кариера, но всичко е до време...
- А в професионален план?
- Не съм мислила, но да станеш треньор в България е трудно, а за параолимпиец - още повече.
- Въпреки времето, отдадено на спорта, имате и две висши образования.
- Да, едното е във Варна - Икономическия университет, счетоводство и контрол. Второто е от НСА - лека атлетика, Треньорски факултет.
- Да бъда честен, не ви виждам седнала зад бюро.
- Затова и не станах известен счетоводител (смее се). Такъв човек съм - динамичен и искащ да помага на другите да се реализират. Давам съвети да не спират на определено ниво, когато виждам, че имат капацитет.
- Какво си пожелавате през 2016 г.?
- Първо - здраве, да имам условията и средствата за добра професионална подготовка, за да се адаптирам изцяло към параолимпиадата.
- Къде ще изкарате Коледа и Нова година?
- В режим съм и вероятно ще тренирам, затова ще посрещам празниците скромно, на семейни начала.