Някои правила за поведение на маса, или етикетът на храненето
За да боравим с приборите и ястията красиво и в същото време да ни е удобно, са създадени норми, които не бива да игнорираме
/ брой: 172
Думата "етикет" е с френски произход и буквално означава маниер на поведение. Елементарни правила за учтивост и вежливост, приети в обществото, съществуват от незапомнени времена. Но самото понятие "етикет" възниква относително наскоро - в края на XVII век, когато започва да се употребява в двора на френския крал Луи XIV. На приемите му гостите получавали специални картончета или картички (етикети), върху които били изписвани правила на очакваното от присъстващите поведение.
Съвременният етикет наследява някои обичаи и традиции на доста народи по света - от древността до наши дни. В основата си обаче тези правила на поведение са общовалидни, понеже към спазването им се стремят представители на повечето нации. Разбира се, всеки - волю-неволю - привнася в етикета свои поправки и допълнения, обусловени от спецификата на собствената история, разбирания и вярвания. Така от Древен Рим до нас е стигнал обичаят на гостоприемството. Скандинавците пък въвели за правило да предоставят най-хубавите места на масата на уважаваните люде. Кавказките народи ни учат на почит към възрастните и жените и т.н.
Нормите на поведение с времето може да се променят и да стават по-прости, защото етикетът не е догма, установена веднъж завинаги. Но все пак е добре да спазваме правилата, предвидени за боравeне с всеки прибор или ястие. Създадени са, за да се храним красиво и в същото време да ни е удобно, затова не бива да ги пренебрегваме.
Прието е хлябът за обяда да не се реже и да не се ръфа, а от него да се отчупват малки парченца. На закуска той може да се намаже с масло и филията да се отхапва. По същия начин се процедира и с месото: на обяд то се яде с помощта на прибори, а сутрин от него може да се направи сандвич.
Хлябът се взема само с ръце, пастетът се слага с общи прибори (нож или вилица) в собствената чиния и ако сте на масата с близки, може да го намажете върху малки парченца, откъснати от филията. На банкетите е прието пастетът да се яде с вилица, като се отделя необходимото за еднократна консумация количество. Готовите малки сандвичи се ядат с ръце. Солта, ако не е в специална съдинка с дупчици, се взема с върха на ножа или със специална лъжичка. Горчицата и хрянът се поставят по същия начин в чинията - отдясно, но не на самия край. Риба, сервирана като мезе, се яде със съответната вилица. Сьомга, есетра и ролца от херинга се нарязват с нож. Приборите за риба се ползват само тогава, когато тя се поднася гореща. Варената и топло пушената се ядат с вилица. Когато рибата е гарнирана с лимон, той леко се притиска към нея и се маха кората му, която се избутва в края на чинията. Необеленият салам се подготвя за консумиране с помощта на нож и вилица, които се използват и за всякакви студени месни ястия.
Шунката или пържолата, която искате да овкусите с горчица, в никакъв случай не се топват в нея. Това изглежда не само некрасиво, но и нелепо. Препоръчва се върху малкото отрязано парче месо с нож да се намаже желаното количество горчица и с вилица хапката да се поднесе към устата.
Ако в салатата има едри зеленчуци или маруля, те предварително се нарязват. Яде се с помощта на нож и вилица. Лъжицата се ползва при така наречените салатни коктейли, които се сервират в широки чаши със столче. Хайверът - в малки количества, също се взема с лъжичка и се слага в чинията, а после - върху малки късчета хляб, намазани с масло. Палачинките, както и пълнените зеленчуци, се ядат с нож и вилица.
Начинът за консумиране на сирената зависи от времето на поднасянето им. Ако се предлагат за закуска, се слагат върху хляба и се хапват като сандвич. На обяд или за вечеря се консумират, като се нарязват в чинията с ножа и се поднасят към устата с вилица.
Десертът може да се сервира в голям съд и всеки да си слага, колкото пожелае. По-често обаче той се разделя на индивидуални порции. Кремът, желето, сладоледът и други десерти, предложени по този начин, се ядат с чаена или със специална лъжичка. Тя е подходяща и за плодовите салати и компоти. Всички останали десерти, комбинирани с твърди съставни части (вафли, тестени блатове, бисквити), се сервират с нож и вилица. Пастичките и петифурките се вземат направо с ръце, но консумацията им е на предварително нарязани късчета. Нарязаната на парчета торта се поднася в чинийка. Яде се, като се започне от заострения край. Шоколадовите бонбони е прието да се предлагат направо от кутията. Желателно е те да не се отхапват, а по възможност да се слагат в устата цели.
За плодовете на масата се сервират съответните прибори. Но някои - например мандарините и гроздето - се ядат с ръце. Портокалите се белят с помощта на нож, като кората се нарязва на филийки, а вътрешността се консумира, без да се употребява вилица или нож. Те се използват само за да се премахнат семките. Грейпфрутът пък се разрязва на две половини, посипва се с пудра захар и сочната част се изгребва с десертна лъжичка. Ябълките и крушите се слагат в чинията, може да се обелят, разделят се с нож на 4-6 части, маха се сърцевината им и се ядат на малки филии.
Сливите, прасковите и кайсиите се преполовяват с ножа, отделят се костилките им и се хапват на парченца. От прасковите може да се изчегърта мъхестата кожица. Ягодите се ядат с помощта на лъжичка, но ако са поднесени с чашелистчетата, се хващат за тях направо с ръце. Дините и пъпешите се нарязват с нож на малки парчета и с вилица се поднасят към устата. Авокадото се разделя на две половини, костилката се премахва, а вътрешността се изгребва с чаена лъжичка до горчивия слой, намиращ се близо до кората. По същия начин се ядат мангото, гуавата и др. екзотични плодове. Когато ананасът е на шайби, използват се нож и вилица. Иначе е прието да се разреже като грейпфрута и да се хапне с лъжичка, която е подходяща и за нара. Бананите се поднасят със срязано връхче, обелва се една лента, а самият плод се яде върху останалата част от външната му обвивка, като се използва лъжица или нож и вилица, препоръчвани и за консервираните ябълки, дюли, праскови и т.н.
Нанизаните на края на чашата с коктейл кръгчета лимон или портокал не се изяждат - те са само за украса. Почти всички напитки се консумират на малки глътки, а не на екс. При това халбите се хващат за дръжките, а чашите - за столчетата. Безалкохолните обикновено се пият със сламка. Бирата се препоръчва да се поема на три глътки, но може и на по-малко. Халбите с кехлибарената течност според етикета не е прието да се чукат, когато се вдига наздравица. Думите в случая са напълно достатъчни.
Цветът на приборите влияе на апетита
Експерти установиха, че цветът и формата на приборите влияят на начина, по който възприемаме храната. За да се стимулира апетитът, специалистите съветват да се избягва червеният цвят.
"В начина, по който гледаме на нещата за ядене, участват много сетива. Не само вкусът и текстурата на консумираното са от значение, а също така ароматът и видът", обобщават авторите на изследването, публикувано в научното списание "Флейвър".
"Още преди храната да влезе в устата ни, нашият мозък вече си е създал преценка за нея. А това се отразява като цяло на хранителното ни преживяване", допълват учените от Оксфордския университет. Червеният цвят според тях е особено отблъскващ. "Той може да се използва за поднасянето на ястия на онези, които трябва да ограничат храненето си, но не и за хора с много ниско тегло", съветват експертите.
Те направили няколко изследвания с помощта на прибори с различни цветове, форма, материя и тегло, за да преценят влиянието им върху вкуса на десетки доброволци. Учените стигнали до заключението, че храната върху нож има по-солен вкус, отколкото ако се консумира с лъжица, вилица или клечка за зъби. Ястията изглеждат по-скъпи, ако се поемат от лека пластмасова лъжица, твърдят още специалистите.
В началото на годината друго проучване установи, че топлият шоколад е по-вкусен, когато се сервира в оранжева или кремава чаша, отколкото в бяла или червена. Жълтите кутии пък подобряват вкуса на лимона в содата, а студените цветове като синьото създават впечатлението за освежаваща напитка. Течността в розова чаша се възприема като сладникава. Експертите обаче смятат, че не съществува магическа формула на цветовете и ястията и всичко зависи от вида консумирана храна или питие.