Някои открити въпроси пред БСП след 49 конгрес

Петър Кичашки

49 конгрес на БСП приключи с избора на нов председател на левицата. Честито на Корнелия Нинова и на всички избрани в Националния съвет и контролната комисия на партията! Левицата отново се показа като единствената реално демократична голяма партия у нас. Смятате ли, че може да има конгрес на ГЕРБ и да не се знае много преди самия конгрес кой ще е председател? А на АБВ? ДСБ? Или ДПС? Няма друга такава партия като българската левица, в която демокрацията да функционира по такъв ясен и категоричен начин. Да, винаги и всеки може да има съмнения или предположения за външни влияния върху гласуването, но такива съмнения не могат да подменят факта, че никой - нито предишното, нито настоящото ръководство на левицата, можеше да си сложи ръката на сърцето и да каже със стопроцентова сигурност кой ще надделее в надпреварата до самия й край.
Реализмът изисква да се каже, че новото ръководство на БСП се изправя пред редица открити въпроси. Създава се впечатление, че партията днес е разделена на два големи лагера. Впрочем българското ляво винаги е било идейно течение на хиляди фракции, групи, течения и крила. И това е една от причините БСП да продължава да съществува и да е водещ политически фактор в държавата - левицата е естествен притегателен център и  обединител на разнородни мнения и позиции. Но на този конгрес като че ли ясно се очерта, че множеството по-малки фракции и крила,

са се разделили в два големи лагера

Единият - този, който поддържа новото ръководство, и другият - който поддържа старото. Но това не са лагери, оформени около личности, а по-скоро около различни нюанси на представата за лявото и политическите инструменти за неговата практическа реализация.
И тук идва голямото първо предизвикателство пред новото ръководство. Първият стрес тест за това в каква посока ще движи партията новият председател и нейният екип ще е отношението на новоизбраното ръководство към довчерашното ръководство, т.е. отношението на довчерашната вътрешна опозиция, която днес управлява, към довчерашните управляващи, които от днес вече са вътрешна опозиция. Ако се тръгне на реваншизъм, остракизъм и "сега ще видите вие", нищо хубаво не очаква левицата. В този смисъл беше и емоционалното и до болка истинско изказване на конгреса на големия и обичан от поколения българи проф. Стефан Данаилов. "Моите искрени и най-големи страхове са какво ще се случи утре. Защо сме тук, кой ни е пратил тук? Хората са ни пратили, членовете на партията. Ние дължим всичко на БСП и тези, които стоят зад нея", казва Ламбо и изпраща послание и знак за обединение и помирение. Знак, който се надявам да е бил ясно разчетен. Ако новото ръководство осъзнава тежестта на избора си, ще търси не реванш, а мир.
Разбира се, с всяка смяна на ръководството в една такава формация като БСП се появява резонният въпрос за бъдещите коалиции и управленските конфигурации. Затова според мен едно от ключовите неща, които ми се иска да чуя ясно и безусловно, е кои са червените линии, отвъд които не може и няма да преминава БСП в своята коалиционна политика пред и особено важно - след предсрочните парламентарни избори. Една такава червена линия трябва да е отношението към ГЕРБ. Симпатизирам на острата реторика на Корнелия Нинова срещу ГЕРБ. Но тук и там се чува шепотът на среди, които смятат, че БСП трябва да работи за влизане във властта на всяка цена, дори цената да е коалиция с ГЕРБ.
Такова усещане неминуемо отслабва всяка остра опозиционна реторика от страна на БСП и

оставя горчив вкус за нещо задкулисно

Не виждам как биха били приети и разбрани остри опозиционни заявки, ако опозицията вече крои планове как да се коалира с властта, която иска да свали. Надявам се, разбира се, това да е просто нездрав слух, който новото ръководство да опровергае. Но за да стане това, трябва да се чуе ясно и на висок глас - БСП няма да преминава червената линия и никога няма да влезе в коалиция с ГЕРБ.
И тук дори не говорим просто за персоналния състав на ГЕРБ. Говорим за принципи. Защото не може, никога и по никакъв повод, единствената голяма към днешния ден алтернатива на неолибералния модел да бъде коалиционен съглашател с най-големия продукт на българския неолиберализъм. Защото не може битката за справедливост да се води рамо до рамо с еманацията на несправедливостта. Защото не може да се бориш за социалност редом с онези, които спират всички социални плащания.
България е изправена пред трудни времена. Времена на

неравенства, бедност и глад

Стотици хиляди работят и са под прага на бедността, стотици хиляди пенсионери са под прага на бедността, цялата икономика е съсредоточена в ръцете на свръхбогатите, което превръща по-голямата част от българските граждани в свръхбедни. Социалното оскотяване и гротескните нива на бедност са без аналог в най-новата ни история. Неолиберализмът и освободеният от клетката си дивашки капитализъм са жесток бич върху гърба на преобладаващо бедния народ.
И трябва да се каже ясно и на висок глас - за това положение вина носи десницата. Не БСП уби селското стопанство, не БСП проведе бандитската приватизация, не БСП превърна здравето в стока, не БСП унищожи образованието, не БСП носи кръста за днешната отчайваща бедност и безпътица. Следователно лявото трябва и може да се превърне в алтернатива на сегашното статукво!
Но алтернативата

не може да бъде опозиция от Радан-Къневски тип

Не може опозицията да е във властта. Прочитът на програмните документи, приети от 49 конгрес на БСП показва, че партията се обявява решително срещу неолибералното социално убийство и се стреми да обедини всички, които търсят неговата социална алтернатива. Питам се, тогава - как би се вписало в тези програмни документи едно евентуално съучастие в бъдещи неолиберални политики на ГЕРБ и Бойко Борисов, па макар и с известно социално лустро? Въобще отношението към ГЕРБ и неолибералната политика е вторият стрес тест пред новото ръководство на БСП. Не се ли очертае ясно тази червена линия, и то за периода след бъдещите парламентарни избори, има опасност евентуалното втвърдяване на опозиционното говорене да не спечели необходимата електорална подкрепа, защото не би звучало искрено.
Ще поживеем и ще видим.

hashtag-bg.com